Акт от 31.05.2017, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 165 31.05.2017 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар М.П. и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 591 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл284,ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража/ЗИНС/.

Образувано е по искова молба на О.С.А. настоящ адрес ***, уточнена от адв.М. в с.з. от 23.05.2017г против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника в периода 29.12.2011г—08.05.2012г без периода 05.04.2012-09.04.2012г по неосигуряване на необходимите хигиенно—битови условия в следствения арест гр.Казанлък.

Предявеният иск се основава на твърдения, че в исковия период 29.12.2011г—08.05.2012г, без дните 05.04.-09.04.2012г, О.А. бил задържан в звено „Следствени арести” в гр.Казанлък, първо в 5-а, след това в 7-а килия при сходни условия, които условия не отговаряли на стандартите за нормално човешко съществуване. Твърди, че помещенията били твърде малки, а броя на настанените голям при липса на достъп на естествена светлина, чист въздух, проветряемост. Твърди, че не били осигурени добри санитарно—хигиенните условия, постелъчни материали, санитарно—хигиенни материали за почистване на килиите. Твърди, че не бил осигуряван престой на открито, което, след периода от 5 месеца престой в ареста, се отразило на двигателните му функции.

Не се изпълнявало редовно задължението за осигуряване възможност за ползване на баня, вместо два пъти седмично, то се осигурявало веднъж седмично. Твърди още, че в килията нямало постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, като през част от денонощието задържаните лица използвали кофи и др.средства за удовлетворяване физиологични потребности. Не се извършвали дезинфекция и дезинсекция на помещенията, имало дървеници и хбеларки, които причинявали обриви по тялото и стомашно чревни проблеми. Твърди, че кумулативния ефект от изброените обстоятелства породили у ищеца неприятни емоции и изживявания и унижение на човешкото достойнство.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефка Петрова Тенева—Стоянова в представен по делото писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.27 и сл/ и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Твърди че не са налице незаконосъобразни бездействия, нито вреди, като елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Държавата. Към исковия период не е било в сила изискването за осигуряване на определен размер жилищна площ, както и че е бил достатъчен осигурения на ищеца в ареста в гр.Казанлък. Твърди, че съответно на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС и чл.20 ал.2 ППЗИНЗС помещенията са разполагали със светлина, топлина, въздух, предвидени в чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, посредством решетъчна врата към арестния коридор, осветителни и отоплителни тела. Изброява оборудването в килиите вкл.легла, масичка, шкаф, химическа тоалетна. Осигурени били на задържаните лица, вкл.на ищеца самостоятелно легло и спални принадлежности /чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС/. Твърди осигурени съответно на изискването в чл.151 ал.1 от ЗИНЗС хигиенните условия, вкл.чрез безпрепятствен достъп на задържаните лица до санитарния възел и течаща вода по всяко време на денонощието и чрез спазване на графика за сутрешен, обеден и вечерен тоалет. Твърди, че през нощното време, задържаните се извеждали за ползване на тоалетни при изявено желание.

Поддържаните на чистотата на килиите твърди, че е задължение на самите задържани лица. Действия по дезинфекция, дезенсекция и дератизация на калиите били регулярно извършвани от администрацията. Съответно на т.23 от Заповед № Л-6399_26.07.2010г за вътрешния ред в арестите на Главния секретар на ГД „ИН” на задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране веднъж седмично, а през летния период два пъти седмично, по график. Допуска да са били допускани нарушения в графика на различните дейности в ареста за обезпечаване правата на задържаните лица, но по изключение, доколкото тези дейности били в зависимост от броя на задържаните лица, ангажираността на надзорно—охранителния състав и др обстоятелства.

В периода на престоя в Арест- Казанлък, 29.12.2011г—08.05.2012г, без периода 05.04.-09.04.2012г, О.А. е бил настанен в килия за две лица, на същия е осигурявано съобразно графика: достъп до санитарен възел, течаща вода —три пъти дневно, баня два пъти седмично, престой на открито ежедневно с изкл.на три дни за целия престой, храна три пъти дневно, медицинско обезпечаване, като приложената му мярка пир тези условия не е оказала неблагоприятно засягане, извън нормално необходимото и произтичащо от нейното естество. Поддържа, че ако и да има в някаква степен неблагоприятна среда в местата за лишаване от свобода, това не се е отразило неблагоприятно върху психиката на ищеца в конкретния случай. Поддържа, че периода на задържане е бил сравнително кратък, както и че следва в случая да се отчете обществения критерий за справедливост.

Счита, че прилагането на последния не се отъждествява с разбирането че държавата всякога дължи ежемесечно обезщетение в парично изражение на задържаните лица само за това, че за извършени от тях престъпления са поставени в места за лишаване от свобода при условия, които съдът в Страсбург приема за неудовлетворителни, доколкото за някои категории лица тези условия се явяват по—благоприятни от условията, при които те самите живеят.

Иска отхвърляне на иска.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор П.Г. дава мотивирано заключение за неоснователност на иска. Твърди, че в конкретния случай не са настъпили неприятни емоционални и психични изживявания, като твърденията за такива не са били доказани от разпита на свидетелите, сочени от ищеца. Пледира за отхвърлянето на иска като недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

О.С.А., ищец по делото, е пребивавал в Арест- Казанлък, в периода от 29.12.2011г—08.05.2012г с изключение на периода 05.04.-09.04.2012г. Ищецът е постъпил на 29.12.2011г в 18ч на основание Постановление № 4075 /2011 на Районна прокуратура Казанлък, а впоследствие на основание взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 30.12.2011г по чнд №1331-Д/2011 на Районен съд Казанлък/. В периода 05.04.12—07.04.2012г О.А. пребивава в арест Пловдив, а на 08.05.2012 г е приведен от арест Казанлък в Затвора Стара Загора.

Арест Казанлък, закрит на основание Заповед №ЧР-09-300/30.12.2016г на министъра на правосъдието, считано от 01.01.2017г, е съществувал и функционирал в посочения в исковата молба период, причислен към сектор „Арести” на Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Стара Загора в ГД”ИН”.

Този арест, съгласно писмо с характер на удостоверение изх.№1265 от 30.03.2012г от Началник сектор „Арести” при ОС”ИН” Стара Загора, е разполагал тогава със 7 бр килии и 14легла, населеността му за месеците януари, февруари, март 2012г се сочи, че съответства на капацитета му/л.33—34/. Съгласно свидетелските показания по делото на св.Т. и св.К., през отделни периоди в килиите са били настанявани и по повече от две лица.

Материално битовите условия в арест Казанлък се установяват от справки изх.№ 0768/ 28.02.2017г л.54 и справка изп.№1950/18.05.2017г на л.87, от служители на Районна служба „ИН” Стара Загора. Арест Казанлък в исковия период се помещава в помещения от Окръжна следствена служба в сградата на РУ „Полиция” гр.Казанлък.. Всяка от 7-те килии на ареста е с квадратура 7.7 кв.м, оборудвана с две легла, маса, метален шкаф и химическа тоалетна; едно общо помещение със санитарен възел, мивка, душ и бойлер, отопление —локално парно и климатик, проветрение—от коридор пред килиите, отвор над вратата към коридора, обезопасен с метална решетка. Ищецът е бил настаняван в помещения /килии/ №5 и 7.

Съдът приема за установено, както с оглед писмената справка от служител на ответника, така и с оглед свидетелските показания на св.Т. и К., че помещенията, устроени като килии в ареста, вкл.тези, в които е пребивавал ищеца не са разполагали с прозорец, осигурени са били с две врати, едната дървена, другата решетъчна, като през решетъчната е осигурявано проветрение. Ежедневно в интервала 8:30-17ч външните врати на килиите са оставяни отворени. Естествена светлина и въздух прониквали през врата, тип решетка, размер 80 кв.см, пресечена с широки отвори през всеки 15 см. /справка изх.№ 0768/ 28.02.2017г л.54 и справка изп.№1950/18.05.2017г на л.87/.

Осветлението е било осигурявано чрез индиректна естествена светлина и изкуствено осветление в коридорите и килиите, осветителни тела тип „луна”.

Режимът за посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената е установен с „ПВР” Правилника за вътрешния ред, като на настанените лица не е било отказвано ползване на санитарен възел. Извън извеждания сутрин, обед и вечер посещения до санитарните помещения се извършват и при поискване. През периода на функциониране на арест Казанлък за осигуряване на двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица са били извеждани в помещение, обособено и за свиждане и срещи със защитник и провеждане на процесуални действия.

През периода на функциониране на арест Казанлък за осигуряване на двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица, вкл.О.А., са били извеждани в помещение, обособено и за свиждане и срещи със защитник и провеждане на процесуални действия.

През периода на престой в ареста Казанлък, няма доказателства да са осигурявани спално бельо /чаршафи и постелки / на задържаните лица. Съгласно справката от 18.05.2017г, спално бельо се предоставяло при поискване. С оглед на горното, за доказано следва да се приеме обстоятелството, че не е било осигурено от администрацията на арест—Казанлък спално бельо на ищеца при престоя му.

Съдът приема, че са осигурявани от администрацията на ответника почистващи материали и почистване на общи площи, не и на килиите. Съгласно справка от 18.05.2017г /л.87/ помещенията се мият всеки ден с дезинфекционни препарати, видно от заявки за материали за нуждите на този арест, включващи и почитсващи материали /сапун, веро, трезон, подочистачка, метла бинго за почитсване на фаянс и др/, фактури за закупуване на почистващи препарати и материали. Съдът приема за изпълнени и дейности по деинсекция и дератизация, съгласно договор за извършване на дезинсекция, дезинфекция дератизация в този арест /л.56—66/ и фактури №708/06.01.2012г и №737/03.04.2012г издадени от „Екодезконтрол”ЕООД за извършени дейности с такъв предмет, вкл.в арест Казанлък, л.103.

По делото са приобщени писмени доказателства, съдържащи данни за периода на привеждане на ищеца в арест Казанлък, материално—битовите условия в него и графика на извършваните дейности.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Г.Т. и А.К.К.. Свидетелят Д.Т. заяви, че заедно с ищеца /”О.”/ е пребивавал в следствения арест Казанлък, в различни килии. Свидетелят пребивавал в периода от 08.2011 до 01.2012г. Твърди, че имало много хора в ареста тогава, като в тяхната били трима човека, а О. бил в 7ма килия. Виждал го /ищеца/ през една решетка, когато отивал до тоалетна. Твърди, че надзирателят ги пускал да ползват тоалетна, но не винаги. Килиите били малки, като разпервал ръце стигал стените, имало шкафче, две легла, третия човек спял на земята, нямало маса. Твърди, че не е имало постелки, чаршафи, а такива всекиму донасяли от къщи. Проветряването се осигурявало като от време на време отваряли вратата на килиите. От решетъчната врата на килията до прозореца в коридора разстоянието било ок.2м. Нямало прозорци в килиите, лампата светела постоянно. Къпели се два пъти седмично. Твърди, че имало дървеници, не е виждал да се пръска, нито да се почиства. Зтворниците сами почиствали с материали, носени от близките им, вкл.почиствали редувайки се общия коридор и изхвърляли боклука.