Решение № 114 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330111779 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „Рива кредит“ ООД срещу Р. Б., с която е предявен установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 23 ЗПК за сумата от 700.00 лева получена по недействителен договор за потребителски кредит от ***** г.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит по който ответницата получила сумата от 700 лева. Договорът бил недействителен по ради нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, поради което се иска връщане на главницата по договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва представената разписка да е подписана от ответницата.

Оспорва сумата да е предадена от третото лице като представител на ищеца. Оспорва сключеният договор да е недействителен. Иска се отхвърляне на претенцията.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Рива кредит“ ООД срещу Р. Б. (С.), по което е образувано ч. гр. дело № 367/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че не живее на адреса, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

От събраните по делото доказателства се установява, че между Р. М. Б. (с предишна фамилия С.) и "Рива Кредит" ООД е сключен договор за потребителски кредит № *** от ***** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 700 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя, да върне сумата с уговорена договорна лихва съгласно погасителен план. Сумата от 700 лева е била предоставена на ответницата съгласно приложените по делото разписки от служител на ищца, съгласно представеното допълнително споразумение към трудов договор.

От приетата СПочЕ се установява, че подписите в договора и разписката са изпълнени от лицето Р. М. С. (Б.). Заключението е обосновано, не е оспорено и следва да бъде кредитирано.

Следователно установява се, че между страните е сключен сочения от ищеца договор за потребителски кредит, поради което съдът не възприема доводите на ответната страна, релевирани в отговора на исковата молба на особения представител.

С разпоредбата на чл. 22 от договора е установено, че последният е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В приложения по делото екземпляр от тях няма подписи нито на ответницата, нито на представител на ищеца, поради което не е спазено, установеното в разпоредбата на чл.

11, ал. 2 ЗПК изискване и според правната норма на чл. 22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен. В разпоредбата на чл. 22 от договора се съдържа декларативното изявление на кредитополучателя, че е запознат със съдържанието и приема Общите условия, но същото не е достатъчно, за да се покрие изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 600 от 08.05.2019 г. по в. гр. д. № 257/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575/2021 г.

2 на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260696 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 500/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 493 от 16.04.2019 г. по в. гр. д. № 285/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Предвид изложеното договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото последният е сключен при отнапред определени от кредитора Общи условия, без да са спазени императивно установените изисквания на чл. 11, ал. 2 ЗПК, изискваща всяка страница от последните да бъде подписана от потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи.

От представената по делото разписка се установи получаването на сумата от 700 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от общо 50 лева за държавна такса и сумата от 400 лева за разноски за особен представител.

Съгласно разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител, макар и назначен с акта на съда по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.

Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им.

Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Предвид горното разноските за допусната по искане на особения представител СПочЕ в размер на 110 лева следва да бъдат възложени на ответницата, предвид неоснователното оспорване на авторството на документите.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М. Б.

(С.), ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427, сумата от 700.00 лева– главница, получена по недействителен договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.

3

410 ГПК на ***** г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед № *** от **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 367/2022 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427, сумата от 450.00 лева - разноски по заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 110.00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4