Определение № 186 от 01.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Монтана, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500128 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 413, ал. 2 от Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба от „В.Б.“ ЕООД гр.* относно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №347/17.02.2026година по ч.гр.д.№408/2026година по описа на РС * в частта за разноските относно признато в полза на взискателя вземане в размер на 180евро адвокатско възнаграждение.

Твърди се в жалбата, че производството по ч. гр. д. № 408/2026 г. по описа на РС * е по реда на чл. 410 от ГПК. В тази връзка се сочи, че то по своята същност не се отличава с фактическа и правна сложност.

Процесуалните действия извършвани по него се изразяват единствено в попълването на предварително подготвено заявление и подаването му в съда.Визира се, че в производството не се провеждат открити съдебни заседания, няма разпит на свидетели или изслушване на експертиза и не са налице значителен обем от доказателства. Същото се разглежда в закрито съдебно заседание, в които съдебния състав се произнася с краен акт.

Предвид на това се счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 180евро при уважена главница в размер на 192евро не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото е несъразмерно на положения труд по настоящия казус. Претендираното и присъдено в полза на кредитора адвокатско възнаграждение е прекомерно, несправедливо и очевидно несъответстващо на принципите за добросъвестно упражняване на процесуалните правомощия, както и фактическата и правна сложност на производство, което притежава строго формален характер.

Искането е да се постанови определение, с което се измени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №347/17.02.2026година по ч.гр.д.№408/2026година по описа на РС * в частта за разноските, като се намали претендираното адвокатско възнаграждение.

1

В срок е постъпил писмен отговор от А.И., чрез упълномощения адвокат С. К., член на АК-*. Счита жалбата за неоснователна и необоснована.Излага доводи, че определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е правилно и законосъобразно, същото не е израз на съществено надценяване на положения труд, а съответно на извършеното представителство по делото. Обръща внимание, че заявителят е претендирал възстановяване на направените разноски, които и към момента са под предвидения размер в Наредба № 1/2004 г. Смята, че допълнително намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение би довело единствено до обезценяване на труда на адвоката в производството.

Намаляването на разноските би довело единствено до отказ на потребителите да търсят защита на своите права. По този начин хилядите нищожни договори на финансовите институции биха останали без каквато и да било възможност за противодействие. В никакъв случай не следва да се подминава обстоятелството, че процесуалното представителство по настоящото дело е осъществено при предварително и реално заплащане на адвокатския труд от страна на ищеца. Това допълнително натоварва икономически по-слабата страна и значително се различава от хипотезата, в която адвокати представляват своите доверители в хипотеза на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, което обстоятелство значително намалява тежестта за разноски на страната. При намаляване на определеното адвокатско възнаграждение би се стигнало необосновано натоварване на икономически по-слабата страна, а именно потребителя.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на длъжника, като неоснователна и необоснована.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№408/2026година по описа на РС * е образувано за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление подадено от А.И., от гр. * срещу В.Б. ЕООД, * Седалище / адрес на управление: гр. *, чрез Адвокат С.К., за сумата от 192.76 EUR с твърдения, че между заявителя и длъжника е сключен договор за потребителски кредит. Към същото е приложен Договор за прана защита и съдействие, както и Адвокатско пълномощно от които е видно, че заявителят е упълномощил адв. К. да изготвя и депозира от негово име заявления по чл.

410 от ГПК и чл. 417 от ГПК, както и други процесуални действия, както и че му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 180евро.

Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение заповедният съд е разпоредил, длъжникът В.Б. ЕООД ЕИК: *, седалище и адрес на управление гр. *, УЛ.*, общ. *, обл. * (столица), да заплати на кредитора А.И. ЕГН:

**********, адрес гр. *, УЛ.* 12, общ. *, обл. *, сумата: 192,76 Евро (сто деветдесет и два евро и 76 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 16.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 180,00 Евро (сто и осемдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента).

2

При тези данни, от правна страна въззивния съд приема следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, като същата е процесуално допустима, а разгледана по съществото е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

В конкретният казус, настоящата инстанция приема, че на практика с жалбата е направено възражение по реда на чл. 8, ал. 5 от ГПК за прекомерност.Направеното възражение за прекомерност, настоящата инстанция преценява като неоснователно, поради следното:

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер.

Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възнаграждението, а именно – фактическа и правна сложност на делото.

В процесния случай, за определяне паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание. На второ място, съдът съобрази размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение, съпоставено с размера на присъденото обезщетение .

В разглеждания случай, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2,т.2 от Наредба № 1/2024 г. и с оглед свършената от процесуалния представител работа, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска следва да е в размер на 400лева.Присъденото в размер на 180евро е под този размер.

По преценка на съда допълнително намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение би довело единствено до обезценяване на труда на адвоката в производството.

Ето защо МОС намира, че не са налице условията за уважаване на жалбата и същата следва да бъде отхвърлена и оставена без уважение.

3

Водим от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „В.Б.“ ЕООД гр.* относно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №347/17.02.2026година по ч.гр.д.№408/2026година по описа на РС * в частта за разноските относно признато в полза на взискателя вземане в размер на 180евро адвокатско възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4