Определение № 34108 от 18.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34108 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110107916 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на А. Н. Ч., подадена чрез адв. А. Д. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че сключеният между страните Договор за паричен заем кредирект № 714695 е нищожен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност в случай, че главният иск бъде отхвърлен, са предявени евентуални установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 6.2 от сключения между страните Договор за паричен заем кредирект № 714695 е нищожна поради поради заобикалянето на закона, за признаване на установено, че разпоредбата на чл. 3.7 от сключения между страните Договор за паричен заем кредирект № 714695 е нищожна поради заобикалянето на закона и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 639, 11 евро - изплатено от ищеца в полза на ответника при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2022 г. между А. Н. Ч. в качеството му на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД– в качеството му на кредитодател е сключен Договор за паричен заем кредирект № 714695, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата 1 700 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 4 погасителни месечни вноски по 56, 74 лв. всяка и 10 месечнипогасителни вноски по 202, 74 лв. Посочен бил ГПР в размер на 48, 09 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40. 05 %. Общата сума за плащане възлизала на 2 254, 36 лв. В чл. 6 от сключения договор заемателят се задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Съгалсно чл. 6.2 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 2 645, 64 лв., която се начислява автоматично.

Ищцата погасил задължения по сключения договор в общ размер на 1 508, 31 евро. В 1 исковата молба се твърди, че договорът, сключен с ищцата в качеството й на потребител, е нищожен. Твърди се, че клуазата за неустойка не е включена в ГПР и въобще никъде в договора не е посочено по каква методика е изчислен и какво включва ГПР. Твърди се, че уговорената неустойка няма предвидените в закона обезпечителна и обезщетителна функция, освен това е насочена към неизпълнение на акцесорно задължение. С уговорената неустойка се прехвърля риска от некредитоспособността на кредитополучателя на него и се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/. Така формулирана неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Сочи още, че сключеният договор е недействителен и защото не отговаря на изискванията по чл. 11, сл.

1, т. 10 ЗПКт, а именно не е посочен ГПР. В договорът ГПР е посочен единствено като процент без да се посочва как е формиран и какво се включва в него, липсвала и ясна методика за формирането на ГПР, което противоречило на чл. 19, ал.1 във вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПкр. Освен това неточното посочване на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. Всъщност действителният ГПР при съобразяване на всички разходи по договора надхвърля максимално допустимия законоустановен размер..

Твърди, че неустойката е изначално недължима, защото кредитоподателят предвиждал неизпълни условя, а самата тя единствено цели по-силната икономически страна да се обогати неоснователно. От недаденото обезпечение не произтичат вреди за кредитодателя, поради което и клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 6 ЗЗП и нищожна. Поддържа, че договорът не съдържа и размерът на лихвения процент на ден и не става ясно как е формиран посочения лихвен процент. Във връзка с предявените евентуални искове сочи още, че уговореният ГЛП противоречи на добрите нрави Въз основа на изложените съображения счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПКр и се дължи само връщане на чистата стойност, а всъщност е платила на кредитора сума в поголям размер, която е получена от него без основание. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 , ал. 1, т. 2 ЗАдв, като сочи конкретни размери.

Направени са доказателствени искания за събиране на приложени писмени документи като доказателства и за изискване на писмени документи от ответника по реда на чл. 190 ГПК, а при евентуалност за допускане на ССчЕ по поставени въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Христо Милчев, в който се поддържа, че производството е недопустимо, а исковете са неоснователни. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като договорът вече не е действащ между страните, а задълженията по него са напълно погасени. Счита, че ищцата упражнява недобросъвестно процесуални права като е предявила множество еднотипни искове въз основа на различни договори, сключени между страните, като прави и искане по чл. 213 ГПК. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването му потребителят е бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил обоснован избор да го 2 сключи. Клаузата за неустойка е действителна и липсва неустойката да бъде включвана в ГПР, което не е сторено по процесния договор. Кредитополучателят е разполагал с възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал от нея, като е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за неравноправност на клаузата също се считат за неоснователни. Възразява срещу доводите на ищеца за недействителност на уговорката за възнаградителна лихва, като твърди, че същата отговаря на изискванията на закона. Ответникът сочи, че ищецът бил страна по множество договори с предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение, като вероятно същите са сключени недобросъвестно с цел да се генерират съдебни разноски. По отношение на осъдителния иск сочи, че същият е неоснователен, а дори да се приеме, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, то осъдителният иск е неоснователен над сумата от 137, 93 евро. Моли за отхвърляне на предявените искове, изрично възразява срещу претенциите за разноски на ищцата включително и срещу присъждането на възнаграждение за безплатно процесуално представителство в полза на адв. Д..

Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Възразява срещу искането за назначаване на ССчЕ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Исковата молба е редовна и допустима. Установителният иск е допустим, независимо, че договорът е прекратен поради изпълнение, а доводите на ответника в този смисъл са несъстоятелни. Още повече, че в настоящото производство е предявен и осъдителен иск, респективно не са налице данни за злоупотреба с право.

Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр, чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по установителните исковете е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключения договор е заплатил претендираната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за кредит, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за 3 наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.

По доказателствените искания:

Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи и за назначаване на ССчЕ за ненеобхоими.

Ответникът е представил исканите документи, с оглед наличието им и предвид направените възражения е излишно и назначаване на ССчЕ.

Съдът следва да прикани страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Същевременно обаче независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.12.2026 г. от 13:55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените към исковата молба и отговора писмени документи.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за 4 ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Определението не подлежи на обжалване.

Определението не подлежи на обжалване

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ, а на ответника ПО РЕДА НА ЧЛ. 38, АЛ. 2 ГПК на ПОСОЧЕНИЯ ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5