Решение № 275 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502604 по описа за 2023 година

С решение № 784 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 7916/2021 г., СГС, І-3 с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Е. А. Д. сумата 300 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 7700 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 21.04.2019 г. до цялостното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 300 000 лв. до пълния размер от 350 000 лв. С решението се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 9530 лв. по чл. 38 ЗА.

С решение № 3616 от 4.07.2023 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК допълва диспозитива на решението от 17.02.2023 г., като признава за недоказано оспорването на разписка от 15.06.2015 г. за адвокатско възнаграждение от 5000 лв., дължимо по ДП № 242/14 г., по описа на СГП и всички съдебни инстанции, до окончателното приключване на делото. Със същото решение се изменя първоначалното, в частта за разноските, като се намалява възнаграждението на адв. И. И. ХАК на сумата от 8245 лв.

Срещу решенията са постъпили две въззивни жалби от Прокуратурата 1 на РБ. Твърди се в първата от тях, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Сочи, че не е установена пряка причинна връзка между търпените негативни щети и конкретното обвинение, предвид наличието на дисциплинарни производства срещу ищеца, които всъщност са създали за същия отрицателни преживявания, в това число и поради оставането му без работа. Счита решението за немотивирано, тъй като съдът не е посочил на кои конкретни доказателства е основал акта си. Намира за необоснован извода, че ищецът се е ползвал с добро име в обществото, тъй като той е имал постоянно непристойно поведение с колеги и служители в съда. Подчертава, че според ВКС, макар ищецът да е оправдан, той е вербализирал заплахите, което поведение може да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 1 НК (преследвано по тъжба на пострадалия).

Твърди, че соченото обстоятелство не е взето предвид от съда при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Настоява да се вземе предвид, че по НОХД № 693/2018 г., РС Сливен, (развиващо се паралелно) ищецът е оправдан по друго обвинение за лично укривателство, и това следва да бъде отчетено при определяна на обезщетението в настоящия процес. Счита, че обезщетението за забавено правосъдие не може да бъде част от обезщетението по предявения в текущия спор иск. Относно имуществените вреди подчертава, че не е изяснено защо съдът е счел, че оспорената разписка от 15.06.2015 г. установява плащане. Сочи, че няма доказателства за реално осъществена защита от адв. И. П. към датата на плащане на сумата от 5000 лв. като хонорар (към този момент досъдебното производство било приключило), като същевременно подчертава, че правна помощ е оказвана от друг адвокат Ф. Г.. Счита, че липсва основание за плащане на хонорар. Поддържа възражението за погасяване по давност, която трябва да тече от датата на плащането. Намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да се намали (ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т.д. № 1/17 г.). Оспорва и разхода от 2700 лв. за бензин, който е платен от ищеца за явяването му по дела.

Във втората въззивна жалба Прокуратурата обжалва допълнителното решение, като възразява и за произнасянето на съда по чл. 248 ГПК като оспорва разноските.

Ответникът Е. А. Д. оспорва жалбата. Намира, че няма принос от страна на ищеца, счита, че е имал добро име в обществото, намира, че не се касае до вреди от дисциплинарното производство. Счита, че има право на 2 хонорар и същият не може да бъде намаляван.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът Е. А. Д. твърди, че с Постановление от 27.11.2014 г. по ДП № 242/2014 г., пр. пр. № 11872/13 г., СГП-СЗА, бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 05.09.2013 г. в качеството си на съдия в РС Раднево се заканил с убийство спрямо длъжностно лице - съдебен деловодител, като това могло да предизвика основателен страх за осъществяването му, и спрямо него била взета мярка за неотклонение "подписка". Неколкократно производството е прекратявано от съда, но тези актове са били отменяни и процесът възобновяван. Постановявани са отводи на докладчици. С присъда на СГС от 15.11.2017 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и е отменена мярката му за неотклонение "подписка". Присъдата е протестирана, но потвърдена от САС и ВКС, като е влязла в сила на 21.04.2020 г. Междувременно ищецът бил отстранен с решение на ВСС временно от длъжност "съдия" в Районен съд гр. Раднево, до приключване на наказателното производство. Сочи, че се явявал три пъти в досъдебна фаза, а в съдена били проведени 25 открити съдебни заседания, като процесът продължил 5 години, 4 месеца и 18 дни.

Сочи, че преди обвинението бил уважавана личност, бил уверен и се считал за достойна личност, но обвинението предизвикало дълбоки сътресения в семейния му живот, изолиран бил в обществото като потенциален убиец, появили се множество публикации, депресирал се. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 350 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство, в размер 5 000 лв., и 2 700 лв. като транспортни разходи за личното му явяване в гр. София, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 21.04.2020 г., ведно с разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по 3 отношение на причинно-следствена връзка, вида и характера на вреди, размера на претенциите. Сочи, че оставането без работа е по решение на ВСС, поради дисциплинарно производство по повод други обстоятелства, свързани с нарушение на нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от преди обвинението за престъплението, по което ищецът е бил оправдан. Сочи, че са налични и други водени срещу ищеца производства, че същия не се е ползвал с добро име, че не може да носи отговорност за медийния интерес. Намира, че не е налице "неразумен срок", респ. че е налице недопустимост на исковата молба в тази й част. Оспорва представената с исковата молба от ищеца разписка от 15.06.2015 г., съставляваща негово изявление за предаване в гр. Павел Баня в брой на адвокат на сумата 5 000 лв. като адвокатско възнаграждение по ДП № 242/2014 г., СГП и всички съдебни инстанции, като е открито производство по проверка истинността. Въведено е и възражение за давност относно имущественото обезщетение, считано от датата на разхода на ищеца 15.04.2015 г., както и досежно прекомерността на размера. Намира за недоказан разхода от 2700 лв. за транспортни разходи.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че ищецът бил привлечен като обвиняем с Постановление от 27.11.2014 г. и е обвинен за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр., ал. 2, вр., ал. 1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение "подписка", като с влязло в сила решение на ВКС от 21.04.2020 г. той е оправдан. Производството е продължило 5 години и 4 месеца, като ищецът се е явявал активно и не се установява да е възпрепятствал хода на производството. Няма спор, че казусът е бил обсъждан в медийното пространство и обект на множество публикации.

С решение на ВСС от 17.12.2014 г. по искане на Главния прокурор на РБ, ищецът бил отстранен временно от длъжност "съдия".

Свидетелката Г. И. Д., съпруга на ищеца, разказва как в дома им дошли двама полицаи и му връчили призовка за разпит в ДАНС. Производството продължило дълго поради смяна на съдебните състави. Той се чувствал разстроен, унижен, уплашен, безпомощен, бил отстранен временно от работа 4 като съдия, а по - късно, докато траел процесът, го освободили от длъжността.

Целият този период бил тотален срив за семейството им, ищецът изцяло се затворил в себе си, станал изключително некомуникативен, сменил адреса си като се преместил в с. Влас, не желаел да общува, в правната общност бил изолиран, приятелският му кръг, който бил предимно от колеги, спрели да комуникират с него, дори за минимална морална подкрепа, на практика всички прекратили отношения с него. Преди всяко съдебно заседание той по една седмица не можел да спи и в семейството им имало изключително напрежение. В резултат на това големият им син преди всяко заседание бил с паник-атаки в спешния кабинет. Според съпругата ищецът все още не е преодолял това си състояние, не излизал от къщи, отказвал комуникация и срещи с хора. За него съдът е бил всичко, повече от 20 години е бил съдия и след обвинението се срутил целият му свят. От тогава и до настоящия момент е безработен, правил е опити да започне работа и несвързана с правото, но всички завоалирано му отказват и не можел да си намери работа, въпреки че е оправдан. От момента на отстраняването му семейството разчитало изцяло и само на доходите на съпругата му, която е адвокат и фактът, че не може да осигури финансово семейството си, много му тежал, обвинявал се, казвал, че е в тежест на всички. В началото семейството получавало подкрепа от сестрите на свидетелката и от бащата на ищеца. В резултат на станалото баща му отключил онкологично заболяване и, за съжаление, умрял с отворени очи, без да дочака оправдателната присъда на сина си и на въззивна инстанция, за което той и досега се чувствал виновен. Делото се отразило и на синовете му – големият бил студент по право, но отказал по тази причина да завърши образованието си и да се занимава с право изобщо, малкият син бил 10-11 клас, пропуснали бала и кандидатстването му, като грижите били поети от близки. Свидетелката сочи, че съпругът й е платил хонорар 5 000 лв. на адвокат - колега за процесуална защита, която сума била доста сериозна за семейството и ги взели назаем, плащането станало в гр. Павел баня. Що се касае до пътните разходи, според казаното от нея, те били около 100 лв. на посока и винаги ги плащал ищецът, обикновено пътували с автомобила на неговия адвокат.

Свидетелят Ф. Н. Г., колега и приятел на ищеца, разказва, че ищецът бил отличен ученик, добър спортист и национален състезател, весел, дружелюбен, с чувство за хумор и справедливост, уважаван от колегите си в 5 съда, за него се говорело, че е принципен и справедлив и не правел компромиси. По наказателното дело свидетелят бил един от защитниците му, представлявал го до приключване на първата инстанция. С предявяване на обвинението ищецът рухнал психически, променил се тотално, станал интровертен, затворил се. За колегите било много странно повдигането на такова обвинение срещу него, защото той е бил винаги принципен, взискателен - и като съдия, и като административен ръководител и не е човек, който би си позволил да заплаши свой служител по време на работа, пък още по-малко с убийство. В началото го подкрепяли, но постепенно всички се отдръпнали от него, може би заради сериозността на обвинението и затова той се затворил в себе си, изгубил вяра, преживял унижение, всичко се отразило в семейството му, върху децата му. Големият му син не завършил висшето си образование по право, а това се отразило много зле на ищеца.

Хората го сочели с пръст и си шушукали. Ищецът бил тотално сринат от направените му експертизи - съдебно - психиатрична и съдебно психологическа, които съдът назначил, за да бъде установено психическото му състояние. Все повтарял, че се страхува, че ще бъде осъден ефективно, че всичко е било скалъпено, за да бъде обвинен и това го мачкало психически, нямал никакво самочувствие. Случаят имал изключителен отзвук в медиите, с изнесена информация от обвинителния акт, както и твърдения за несъществуващи обвинения.