Определение № 22 от 18.01.2022, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Плевен, 18.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно дело № 20224430200033 по описа за 2022 година

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК от ЕМ. П. Й. от гр. Плевен против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 29.12.2021 година по пр. преписка №45/2019г. по описа на РП-Плевен, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

В жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 3 НПК жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразността на така посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор, като счита, че същото е постановено при липса на осъществен задълбочен анализ на доказателствения материал по делото.

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбите, събраните по предварителното производство доказателства, подложи на преценка изводите на Районна прокуратура - Плевен, приема за установено следното:

По делото не са представени доказателства, меродавни да установят датата на която жалбоподателката ЕМ. П. Й. е уведомена за изготвяне на обжалваното постановление, а видно от поставения върху жалбата щемпел е че същата е депозирана пред РП-Плевен на 07.01.2022г., поради което съдът приема, че е подадена в законоустановения 7-дневен срок и следва да бъде разгледана по същество.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Досъдебното производство е образувано на 30.01.2019 година с 1

Постановление за образуване на ДП за това, че на неустановен ден през периода до 11.12.2018г. в гр. Плевен са унищожени и повредени противозаконно чужди движими вещи – мебели, покъщина и различни други движими вещи, собственост на Е.Й. от гр. Плевен – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

С атакуваното по съдебен ред Постановление за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП №45/2019г. по описа на РП-Плевен, №ЗМ73/2019г. на 2-ро РУ на МВР-Плевен, водено за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че деянието не съставлява престъпление, след като е обсъдил събраните в хода на проведеното разследване доказателства и е възприел следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката ЕМ. П. Й. притежавала имот- *** етаж от *** къща, находяща се в град Плевен, ул.“***, заедно с част от дворно място, в което имало построена лятна кухня със застроена площ

- 38 кв. метра.

Собствеността на етажа била разделена между Е.Й. и *** й Й.Й., като двамата притежавали по 1/2 идеални части от него, а лятната кухня била собственост на *** на Й. - свидетелката В.С.. Помещението, обособено като лятна кухня било отдадено под наем на свидетелката Б.А..

През 2008г. жалбоподателката Е.Й. ипотекирала етажа от горепосочения имот във връзка с кредит, отпуснат на регистрираното от нея търговско дружество - ЕТ“ Е.Й.“. Поради финансови затруднения, с решение №*** по т.д.№*** по описа на ОС-Плевен, ЕТ „Е.Й.“ бил обявен в несъстоятелност, а за *** бил назначен М.Н.. С оглед удовлетворяването на кредитори, чрез осребряване на имущество, идеалната част от посочения имот, собственост на Е.Й., същият бил обявен на публична продан. На 20.08.2013г. било образувано изпълнително дело №*** срещу ЕТ „Е.Й.“ и Й.Ц.Й. от взискателя „Райфайзен банк България“ ЕАД, като на публична продан била обявена идеалната част, собственост на Й.Й..

С постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2017г. на *** *** с район на действие ОС-Плевен 1/2 идеална част от целия *** етаж от жилищна сграда, построена в поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***, собственост на Й.Й. била възложена на Л.Н., след като с протокол от 2

19.12.2017г. на осн.чл.492 ГПК тя била обявена за купувач. С писмо изх.

№57040/28.12.2017г. свидетелката Е.Й. /жалбоподател в настоящото производство/ била уведомена за горепосочените обстоятелства на 02.01.2018г., като саморъчно подписала разписка при връчване на съобщението. С уведомление по реда на чл.47 от ТПК от 07.01.2018г. свидетелят Й.Й. бил уведомен, че в двуседмичен срок следва да се яви в кантората на *** *** за получаване на постановлението за възлагане №2182 от 22.12.2017г. Била приложена разписка от 07.01.2018г. от извършени посещения на адреса на сем.Й.и на 29.12.2017г., на 02.01.2018г. и на 07.01.2018г. от служител на *** ***. При последния опит за връчване на документи, свидетелят Й.Й. отказал да отвори вратата. Той бил запознат от служителката със съдържанието на постановлението и насрочената дата за разпределение, но въпреки това отказал да отвори. Това обстоятелство било документирано по надлежния ред в разписката.

Известно време след това от ***а М.Н. била продадена и другата 1/2 идеална част, собственост на ЕТ “Е.Й.“ /в несъстоятелност/ отново на Л.Н., като сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том III, рег.№***, дело 310 от 2018г. на *** С.П. с район на действие РС-Плевен.

На 21.09.2018г. от *** *** била изпратена покана №40661 за доброволно изпълнение до Й.Й.. В същата бил указан двуседмичен срок от връчване на поканата, свидетеля Й. доброволно да изпълни задължението си, като предаде на Л.Н. възложения й недвижим имот. Било посочено, че при неизпълнение на това в дадения срок, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, като имотът ще бъде предаден на новия собственик на 17.10.2018 година. На същата дата било изпратено съобщение за въвод и до Е.Й., в качеството й на длъжник и съсобственик, като при посещение на адреса й от служител на *** ***, тя се запознала със съдържанието на съобщението, но отказала да го получи, което обстоятелство било надлежно отразено в разписка от 21.09.2018 година.

На 17.10.2018г. бил извършен въвод на новите собственици от *** ***.

До имота, находящ се в гр.Плевен, ул.“*** отишли свидетелите Л.Н., В.И. ***, назначен на мястото на М.Н., *** ***, *** В.С. и М.К. и К.Т. - ***.

Входната врата на двора им отворила свидетелката Б.А. /наемател на лятната 3 кухня/. Тя се обадила на свидетелката Е.Й. - неин наемодател чрез мобилния си телефон и включила същия на високоговорител, като всички присъстващи станали свидетели на разговора. На Й. било обяснено, че въпреки, че имотът й е продаден отдавна и тя е уведомена за това, не се явява за вещите си, като отново била поканена да се яви. Свидетелката Е.Й. отказала.

Свидетелят К.Т. отключил вратата на имота. От *** бил направен опис на всички вещи в жилището на ***, след което го запечатал. Бил изготвен протокол за принудително отнемане и предаване на вещи във връзка с постановление за възлагане от 22.12.2017г. влязло в законна сила на 23.02.2018г. по изпълнително дело №***/2013 по описа на *** ***, вписано в Агенция по вписванията, Имотен регистър РС- Плевен под вх.№***/*** *** в собственост на Л.Н. е възложен недвижим имот 1/2 от целия *** етаж на жилищната сграда, построена в поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***. В присъствието на свидетели, подписали протокола, на 17.10.2018г. имотът бил отнет от Й.Й. и предаден на Л.Н..

На същата дата - 17.10.2018г. бил съставен и протокол за извършване на въвод във владение на недвижим имот от В.И. - *** на ЕТ ‘Е.Й.“ /в несъстоятелност/, като Л.Н. била въведена във владение и на другата ½ от имота въз основа на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот ***, том III, рег.№***, дело 310 от 2018г. на *** С.П. с район на действие РСПлевен.

Със съгласието на новия собственик на спорния имот, била определена нова дата за въвод в имота - 05.11.2018г., като в този срок свидетелите Е.Й. и *** й следвало да изнесат вещите си.

На 05.11.2018г. с разпореждане на *** ***, свидетелката Л.Н. влязла във въвод на имота си, като там все още били вещите на предишните собственици. От *** *** бил изготвен протокол, в който било вписано, че за насрочения въвод във владение била връчена покана за доброволно изпълнение на Й.Й., като копие от протокола за въвод бил получен на 22.10.2018 от същия, по негово искане от 19.10.2018 година. Въпреки това обстоятелство до 05.11.2018г. той не бил отстранил от имота собствените си вещи.

На 13.11.2018г. от новия собственик на имота бил поръчан контейнер и започнало изнасяне на вещите от закупения имот. На същата дата 4 свидетелката Й. минала покрай имота на ул.“*** и забелязала, че пред него има контейнер за отпадъци. В него свидетелката Е.Й. разпознала свои вещи, като потърсила съдействие от свидетеля В.С. - полицейски служител и прибрала част от вещите, намиращи се в контейнера, като взела такива и от жилището.

На 11.12.2018г. свидетелката Е.Й. отново отишла пред имота на ул.“*** с камион, като взела голяма част от вещите си, за което съставила протокол.

Присъствал и свидетелят В.С. - полицейски служител. Известно време след това отново отишла заедно със *** си, като взела полилеи, секция, маса и алуминиева стълба. С оглед унищожаването на останалите вещи, нейна собственост тя сигнализирала органите на МВР.

По случая производство. е образувано и проведено настоящето досъдебно

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани лицата ЕМ. П. Й., Б.Г.А., К.В.А., Л.И.Н., В.Н.С., Й.Ц.Й., И.К.К., Ц.К.И. и Т.Б.К..

Свидетелката Е.Й. описва, че е имало множество нейни вещи в имота, находящ се на ул.“***, както и в отделно обособената лятна кухня, които не са й върнати или са повредени. Същата не прилага относими писмени доказателства, а изнася твърдения за цялостно имущество в един дом, събирано с десетилетия, като повечето вещи за нея са със сантиментална стойност. Посочва, че една част от тези вещи са били в помещението, пригодено за лятна кухня.

Видно от показанията на Б.А. същата е обитавала помещение в размер на 38 кв.м., обособено като лятна кухня на ул.“*** в гр.Плевен, като ежемесечно плащала наем на свидетелката Е.Й.. Когато се нанесла там имало различни вещи, но тъй като нямала нужда от тях, а и повечето били счупени или стари, се разбрала с Е.Й. да ги изхвърли. В началото на месец октомври 2018г. разбрала, че помещението, в което живеела е продадено на М.Н., след като на 10.10.2018г. той отишъл и се представил. Свидетелката А. се обадила на свидетелката Е.Й., за да я пита какво се случва и защо има нов собственик, при което последната обяснила, че това не е вярно и че никой не може да я изгони от там. Категорично заявява, че в помещението не е имало вещи на свидетелката Й.. Посочва, че отново през месец октомври 2018г. пред входната врата на имота имало лица, сред които полицейски служители и *** 5

***. Попитали Б.А. дали има контакт с предишния собственик на имота и след като потвърдила се обадила на свидетелката Е.Й. по телефона, за да я уведоми, че дава достъп до имота чрез отключването на входната врата към общия двор и че тя трябва да дойде, като Й. категорично отказала да го направи. Думите й се потвърждават и от показанията на свидетеля М.Н..

Същият заявява, че при срещата си с Б.А. я е попитал дали има вещи на предишния собственик, като тя му отговорила, че няма и всичко е лично закупено от нея и *** й. Единствените вещи, собственост на Е.Й., които М.Н. е видял в общия двор на имота са били 3 броя кухненски стола и един стар диван, които тя си била взела.

Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза на заявените от Е.Й. противозаконно унищожените вещи в протокол за разпит на свидетел от 06.02.2019г., като видно от заключението на вещото лице е, че към 05.11.2018г. тяхната стойност е в размер на 2 512,00 лева. Към 14.11.2018г. стойността на увредените материални активи, посочени в констативен протокол съставен от *** В.С. е в размер на 519,00 лева.

Назначена и изготвена е техническа експертиза, видно от заключението на която е, че изследваният един брой компакт диск модел/марка “CD-R AGFA PHOTO”, предоставен от *** *** на 10.09.2020г. съдържа 32 /тридесет и два/ снимкови файла, които са цифров презапис от оригиналните файлове, заснети на 17.10.2018г. с мобилна камера на телефон- GSM. Копия на снимковите файлове са откопирани във фотоприложението на експертизата, като са подредени по реда на заснемането. При изследването не са установени признаци за промяна в оригиналното съдържание на снимковите файлове.