Решение № 18241 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18241 гр. С, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108458 по описа за 2026 година

Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът М. Б. А. твърди, че на 28.03.2025 г. е сключил с ответника „И А М“ АД договор за потребителски кредит № ********, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 750,00 лв., равняваща се на 894,76 евро, при уговорени месечни погасителни вноски и срок за погасяване от 12 месеца.

Твърди, че съгласно договора общата сума, която следвало да бъде върната от потребителя, била посочена в размер на 2 205,24 лв., равняваща се на 1 127,52 евро, включваща предоставената главница и възнаградителна лихва.

Поддържа, че в договора за кредит било включено задължение в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез: двама физически поръчители; банкова гаранция; или дружество – поръчител, одобрено от кредитора. Ищецът твърди, че в изпълнение на това условие на същата дата – 28.03.2025 г., сключил договор за предоставяне на гаранция № ******** с ответника „Ф Б“ ЕООД, по силата на който последното се задължило да обезпечи задълженията му към „И А М“ АД. Твърди, че съгласно договора за гаранция бил задължен да заплати възнаграждение в размер на 1 778,76 лв., равняващо се на 909,47 евро, разсрочено на месечни вноски. Поддържа, че възнаграждението за гаранцията било включено в погасителния план по 1 договора за кредит и представлявало фактическа част от общите разходи по кредита. Ищецът твърди, че на 30.12.2025 г. е погасил предсрочно всички задължения по договорите, като е заплатил общо 3 872,00 лв., равняващи се на 1 979,72 евро, на „И А М“ АД. Излага съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД поради нарушение на императивни разпоредби на закона. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата, както и че при сключването му чрез средства за комуникация от разстояние не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Поддържа, че договорът е недействителен и поради липса на задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1, т.

7 ЗПК, тъй като не бил посочен надлежно общият размер на кредита и условията за предоставяне и получаване на сумата. Излага твърдения, че договорът не съдържал надлежно изчислен годишен процент на разходите по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при определянето му не било включено възнаграждението за гаранцията. Според ищеца включването на договора за гаранция било задължително условие за отпускане на кредита и представлявало допълнителен разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Твърди, че действителният ГПР възлизал на 127,66 %, което надхвърляло ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът за гаранция представлява средство за заобикаляне на закона, тъй като възнаграждението за поръчителство фактически увеличавало цената на кредита. Ищецът твърди още, че уговорките относно възнаградителната лихва и възнаграждението за гаранция са неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 и сл. ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени и водят до значително неравновесие между страните. Поддържа, че договорът за гаранция е сключен с посочено от кредитора дружество и има единствено цел да увеличи разходите по кредита. При условията на евентуалност твърди нищожност на отделните клаузи относно възнаградителната лихва и възнаграждението за гаранция. Моли съда да осъди „И А М“ АД да заплати сумата от 232,76 евро (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляващи платена без основание възнаградителна лихва, както и да осъди „Ф Б“ ЕООД да заплати сумата от 909,48 евро (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляващи платено без основание възнаграждение за гаранция.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И А М“ АД, чрез юрисконсулт К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е валидно сключен и отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора поради нарушения на изискванията относно формата, съдържанието и задължителните реквизити по ЗПК. Ответникът твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) е правилно изчислен и посочен в договора, като при изчисляването му са включени всички разходи, които представляват общ разход по кредита по смисъла на закона. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен с трето лице – „Ф Б“ ЕООД, не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като представлява отделна услуга и самостоятелно правоотношение. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. Посочва, че предоставянето на обезпечение е допустимо и обичайно при кредитните отношения, като на заемателя са били предоставени различни възможности за обезпечаване на задължението. Ответникът поддържа, че клаузата относно обезпечението е ясна и разбираема, не създава значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните и не представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Оспорва твърденията за нарушение на изискванията относно погасителния план, като сочи, че в договора са посочени размерът, броят и падежите на погасителните вноски, както и останалите изискуеми параметри на кредита. Ответникът счита за неоснователни и твърденията относно правото на отказ от договора, като посочва, че същото е надлежно уредено в договора съобразно изискванията на ЗПК. По отношение на договорната лихва ответникът оспорва твърденията за нищожност, като поддържа, че лихвеният процент е ясно посочен, фиксиран за срока на договора и е съобразен със законовите ограничения. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф Б“ ЕООД, чрез юрк. З., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск. По съществото на спора ответникът поддържа, че получената от него сума е на валидно договорно основание, представляваща възнаграждение за предоставена гаранционна услуга. Излага, че дружеството е вписано като 3 финансова институция в регистъра на БНБ и извършва дейност по предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е самостоятелен договор, различен от договора за потребителски кредит, поради което разпоредбите на Закона за потребителския кредит не намират приложение към него. Сочи, че възнаграждението по този договор представлява насрещна престация за поетото задължение за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя и не представлява допълнителен разход по кредита. Ответникът оспорва твърденията за заобикаляне на закона, като посочва, че договорът за гаранция е сключен по инициатива на ищеца и при наличие на други възможности за обезпечаване на кредита. Поддържа, че уговореното възнаграждение не противоречи на добрите нрави, принципите на справедливостта и добросъвестността. Излага, че договорните клаузи са ясни и разбираеми и че потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. При условията на евентуалност сочи, че дори при приемане на недействителност на договора, следва да се отчете предоставената гаранционна услуга и невъзможността същата да бъде върната в натура. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ******** от 28.03.2025г. се установява, че между ищеца М. Б. А., в качеството му на заемател, и „И А М“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който „И А М“ АД предоставило на М. Б. А. сумата в размер на 1750 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 12 месеца на 12 погасителни вноски, всяка от които в размер на 183,77 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 45,00% и годишен процент на разходите от 56,50%.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:

4

1) две физически лица поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1500 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.

7 от договора, т.е. 2 205,24 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, установява се по делото, че на 28.03.2025 г. между М. Б. А., в качеството му на потребител, и „Ф Б“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И А М“ АД, с наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на М. Б. А., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1750 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1778,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 148,23 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И А М“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се 5 установява, че: общата сума, която М. Б. А. е изплатил в периода от 28.04.2025г. до 30.12.2025г. на „И А М“ АД и на „Ф Б“ ЕООД е 2 067,56 евро (4043,80 лв.); с последно платената сума на 30.12.2025г. в размер на 791,38 евро, главницата по кредита (894,76 евро - 1 750,00 лв.) е предсрочно погасена (последният падеж по кредита е на дата 26.03.2026), както са погасени и дължимите съгласно двата процесии договора възнаградителна лихва (232,76 евро - 455,24 лв.) и сума за гаранция (909,36 евро - 1 778,55 лв.); общо платената сума по двата процесни договора е разпределена, както следва: погасена главница по Договор за паричен заем № ********/28.03.2025г. 894,76 евро (1 750,00 лв.); погасена договорна лихва по Договор за паричен заем № ********/28.03.2025г. - 232,76 евро (455,24 лв.); погасена сума за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № ********/28.03.2025г. 909,36 евро (1 778,55 лв.); погасена сума за такси - 30,68 евро (60,00 лв.), начислени на основание Тарифа на „И А М“ АД, в сила от 04.03.2025г.; годишният процент на разходите по договора за паричен заем с главница 1 750,00 лв и общо изплатена сума по договора 4043,79 лв. (главница 1 750,00 лв, възнаградителна лихва 455,24 лв., възнаграждение по договор за гаранция 1 778,55 лв. и такси 60,00 лв.) за срока на кредита 12 месеца, е 131,07%.