Решение № 389 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пазарджик, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500595 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от М. Г. К. ,ЕГН **********, от гр.П., ул. „Г.Х." № 24, ет.3 ап.5, чрез адв. Т. Т. от АК-Х., със съдебен адрес- гр.П., пл. „Ц.К." № 15, против М.н.П., Булстат *********, с адрес гр. С., ул. „С." № 1, С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

С Решение № 449/ 18. 07. 2023г. на районен съд П. , постановено по гр.д. № 194/2023г. по описа на същия съд , предявения иск е уважен изцяло .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

1

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във въззивното производство ( ответнник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Жалбата е подадена против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността на постановения съдебен акт.

Разгледана по същество въззивнната жалба е частично основателна.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск ,с правно основание на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК.

Искането е да се установи от съда несъществуване на вземане във фазата на изпълнителното производство . Вземането е в размер на 2798,04лв. , от които 2264лв.главница, 394,04лв. лихви за забава ( мораторни лихви )за времето от 19. 12. 2009г. до подаване на исковата молба в съда и сумата 140 лв. разноски за юрисконсулско възнаграждение ,ведно със законната лихва върху главницата от 24. 08. 2011г. до окончателното изплащане .Вземането е по изпълнителен лист от 26. 03. 2014г. Погрешно в исковата молба посочена цена на иска 6215, 25лв.

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за процесуалната допустимост на предявения иск. В исковата молба ищеца се позовава на нови факти и обстоятелства (погасителна давност за вземането ),настъпили след издаване на изпълнителното основание При това положение редът за процесуална защита е този по чл. 439 ал. 1 от ГПК , В исковата молба ищеца твърди,че вземането на взискателя е погасено по давност. Това прави предявения иск процесуално допустим , тъй като се основава на факти и обстоятелства , които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното основание.

Разгледан по същество предявения иск е частично основателен.

Според текста на чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането.

2

Според чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,макар давността за тях да не е изтекла.

Според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Според чл. 117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено кои действия на принудителното изпълнение прекъсват давността .

Прекъсват давността онези изпълнителни действия, които са свързани със същността на принудителното изпълнени (същински изпълнителни действия ), като (налагането на запор , на възбрана ,присъединяването на кредитори , действията по провеждането на публична продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от ТЗЛ; ).

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността , изпълнителните действия , които не са свързани със същността на принудителното изпълнение ( несъщински изпълнителни действия ) .

Това са изпълнителните действия , които подготвят събиране на вземането ( образуване на изпълнително дело , изпращане на ПДИ , проучване имущественото състояние на длъжника, извършване на справки ,набавянето на документи и книжа, назначаване на експертизи ; ) и изпълнителните действия по разпределение и плащане на събраните суми .

Действия по принудителното изпълнение , по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ГПК , които прекъсват давността , са онези действия , които са поискани , предприети и са извършени след образуване на принудителното изпълнение и в рамките на изпълнителното производство.В този смисъл е и практиката на ВКС ( виж Р. № 451/29. 03.

2016г. по гр. д. № 2306/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 402/08. 05. 2019г. по гр. д. № 1368/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение № 28/09. 01. 2019г. по гр. д. № 2978/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 325/13.

01. 2016г. по гр. д. № 2783/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;).

Следва да се отбележи също така ,че „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен способ прекъсва давността . Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/ 2013г.на ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено, че е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен способ ,за да се прекъсне давността. Давността се прекъсва и с „предприемането“ на поисканото действие за принудително изпълнение, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В случая е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Установено е по делото ,че изпълнителното основание е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора . Изпълнителният лист е издаден на 26. 03. 2014г. От този ден вземането на кредитора е станало изискуемо и от този ден е започнала да тече погасителната давност върху вземането .

Установено е ,че на 11. 09. 2014г. е образувано изпълнително дело № 489/2014г. по описана СДИС при РС Сливен. Образуването на изпълнителното дело не представлява принудително действие , което прекъсва давността . По това изпълнително дело са извършени няколко изпълнителни действия . Изпълнителните действия ,които са 3 прекъснали давността са присъединяването на Държавата ,като кредитор , което е станало на 10. 10. 2014г. и искането за взискателя за налагане на „възбрана“ върху гараж , което е станало с молба от 17. 03. 2017г. От тази дата е започнала да тече нова 5- годишна давност , която изтича на 17. 03. 2022г. Исковата молба е постъпила в съда на 20. 02. 2023г. , когато вземането на кредитора вече е било погасено по давност. Няма данни по делото през този период от време да са поискани и да са извършени изпълнителни действия , които са прекъснали давността .

Другото основание ,за да се приеме ,че вземането на кредитора е погасено по давност са разрешенията ,които са дадени в ТР № 3/ 2020г. от 28. 03. 2023г. на ОСГТК на ВКС.

Разрешенията , които са дадени в това ТР са следните :

1/ Обявено е за изгубило сила ППВС №3/ 1980г. ,според което докато трае изпълнителния процес давност не тече върху вземането .

2/ Погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес по изпълнителни дела , които са образувани до 26. 06. 2015г. , когато е прието ТР № 2/ 26. 06. 2015г. на ОСГТК на ВКС. а/Тълкуване на разрешенията,дадени в това ТР от настоящия въззивен състав.

Изпълнително дело № 489/ 2014г. е образувано на 11. 09. 2014г. Следователно , докато трае изпълнителния процес по това изпълнително дело давност не е текла.Течението на давността е било спряно. Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ДСИ при РС Сливен на 28. 09. 2022г. , на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Според разрешенията , които са дадени в това ТР за периода от 11. 09. 2014г. до 28. 09. 2022г. погасителна давност не е текла . Давността е започнала да тече от 28. 09. 2022г. и към датата на подаване на исковата молба в съда 20. 02. 2023г. давността не е изтекла .

В мотивите на обжалваното решение районния съд е приел ,че според това ТР до 26. 05.

2015г. давност не е текла, независимо от това кога е образувано изпълнителното дело ,което според настоящия съдебен състав това не е така. Настоящият съдебен състав счита ,че Тълкувателното решение не обвързва погасителната давност с началната дата 26. 06.

2015г. , а с времетраенето на изпълнителния процес. Датата 26. 06. 2015г. определя изпълнителните дела , по които не е текла погасителна давност. б/ Тълкуване на разрешенията,дадени в това ТР ,направени от районния съд .

Както бе посочено по – горе , районния съд е приел ,че според цитираното ТР до 26. 06.

2015г. погасителна давност върху вземането не е текла. Давността е започнала да тече от 26. 06. 2015г. Исковата молба е подадена в съда на 20. 02. 2023г. ,към който момент вземането на кредитора е погасено по давност. Този извод на районния съд е съобразен с практиката на ВКС по този въпрос. Според разрешенията , които са дадени в Решение № 50013/ 07. 04. 2023г. на ВРКС по гр. д. № 1026/2022г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и Определение № 50257/14. 07. 2023г. по гр. д. № 1436/2021г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС давност не е текла до 26. 06. 2015г. ,за изпълнителни дела , които са образувани до 26. 06.

2015г. Посочено е ,че за тези изпълнителни дела давността е започнала да тече от 26. 06.

4

2015г. , от когато е обявено за изгубило сила ППВС № 3/ 1980г.

По искането за погасяването по давност на мораторните лихви за забава .

Претенцията за мораторни лихви за забава е за времето от 19. 12. 2009г. (датата на изплащането на финансовата компенсация от МП) до датата на подаване на исковата молба в съда 20. 02. 2023г.