Решение № 205 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330107243 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 срещу А. П. Д., ЕГН **********, с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1026,61 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2023 г. 17.02.2025 г. - в размер на 161,90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 3218/2025 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката, като то единствено притежава лицензия по чл. 43, ал.2 ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П..

Твърди се, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на 1 потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.

Сочи се, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

Твърди се, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД, е разпределило до имота на ответната страна топлинна енергия на обща стойност 1188,51 лв., включваща главница в размер на 1026,61 лв. – представляваща стойност на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., както и обезщетение за забавено плащане на главница, в размер на законната лихва – 161,90 лв. за периода 04.07.2023 г. 17.02.2025 г., която същият не е заплатил.

Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед постъпило възражение, поради което и след указания на съда, в срока по чл. 415 ГПК са предявени настоящите установителни искове.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

2

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично и признава изцяло предявените искови претенции, иска разсрочване на признатите задължения.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Поискано е от съда постановяване на решение при признание на иска. Изрично заявява, че претендира сторените разноски в настоящото и заповедното производство, без заплащане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в настоящото производство. Не се противопоставя

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът в с.з. прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите се явяват основателни следва да бъдат уважени в пълния им предявения размер.

Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство. Дължат се сторените разноски в заповедното производство и в исковото производство. За настоящото исково производство съдът не следва да се произнася по направеното искане с исковата молба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото в съдебно заседание представителя на ищеца изрично заявява, че не претендира такова. В заповедното производство по ч.гр.дело 3218/2025 год. по описа на РС Пловдив ищецът е направил разноски в размер на 75 лева. В настоящото производство са сторени разноски за държавна такса – 75 лева Така, общо сторените разноски са в размер на 150 лева.

По искането за разсрочване на задължението на основание чл. 241 ГПК.

В нормата на чл. 241, ал.1 ГПКе предвидено, че при постановяване на 3 решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение, с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Независимо, че отсрочване или разсрочване е допустимо единствено на изпълнението на осъдителните съдебни решения, то в настоящата хипотеза, на предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, направеното искане също е допустимо, предвид изрично приетото в т 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че разпоредбата на чл.

241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал.1, респ. чл.422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането.

Съдът намира искането за основателно. От събраните в производството по делото доказателства, свързани с материалното положение на ответницата се установява, че последната е материално затруднено лице. Получава доходи единствено от изплащане на пенсия и добавки в размер на общо 990.27 лева.

Не притежава МПС. Притежава едно жилище. В. е. Страда от *** и ***, които заболявания налагат заплащането на допълнителни месечни разходи. Предвид така събраните доказателства за материалната затрудненост, задължението следва да бъде разсрочено по реда на чл. 241 ГПК. Следва да се разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница, обезщетение за забава и разноски с общ размер от 684.37 евро /1338.51 лева/. Разсроченото плащане, предвид установените доходи на ищцата, следа да се извърши на четиринадесет месечни вноски, като първите тринадесет вноски са в размер на 50 евро /97.79 лева/, а последната е в размер на 34.37 евро /67.22 лева/, платими до петнадесето число на всеки текущ месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателно им изплащане. Задължението за заплащане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане, се запазва, тъй като ответникът продължава да е в забава и течението на мораторните лихви не се спира.

Следва да отбележи, че съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България – 01.01.2026 год., валутата на Република България е еврото. В този смисъл, в диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посочени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК.

Решението се основава на признание на иска.

4

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, вр.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че А. П.

Д., ЕГН ********** дължи н а „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сумата от 524.90 евро – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г., за обект, находящ се в ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2023 г. - 17.02.2025 г. - в размер на 82.78 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело 3218/2025 год. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН ********** да заплати н а „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 сума в общ размер на 76.69 евро разноски, от която 38.35 евро деловодни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3218/2025 г. по описа на РС Пловдив и 38.35 евро разноски, сторени в настоящото исково производство.

РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241 от ГПК, изпълнението на дължимите суми по настоящото съдебно решение за главница, обезщетение за забава и разноски, които са в общ размер от 684.37 евро /1338.51 лева/, като А.

П. Д., ЕГН **********, следва да заплаща на „„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, сумата на 14 /четиринадесет/ месечни вноски, от които първите тринадесет месечни вноски в размер от 50 евро, а последната четиринадесета месечна вноска от 34.37 евро, вносими ежемесечно до петнадесето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд двуседмичен срок от съобщаването на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

5

Пловдив в

След влизане на решението в сила ч.гр.дело 3218/2025год. по описа на РС Пловдив , ведно с препис от решението, да се върне на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6