Решение № 6605 от 21.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6605 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100510138 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20117167/17.05.2021г., постановено по гр.д. №18205/2019г. по описа на СРС, 125 състав, е признато за установено по отношение на С. К. Б., че Ж. П. Д. е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за период от 2007г. до 2017г. на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед №РД-184/09.03.2016г. на ИД на АГКК с адрес на имота гр. София, район Подуяне, ж.к.

****, разположен в сграда 1 с идентификатор ***, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 66,23 кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение №6 и 4,20% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който имот по нотариален акт №84, том LLLXI, н.д. №31510/1997г. съставлява апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по НА: стълбище, Е.И.Т., И.С.Д., ул. „Васил Петлешков“ и при съседи на избено помещение №6 по НА: коридор, Е.И.Т., И.С.Д.. С решението е отхвърлен предявеният от С. К. Б. против Ж. П. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че С.

К. Б. е собственик на гореописания недвижим имот, и за осъждане на Ж. П. Д. да 1 предаде на С. К. Б. владението върху имота. Оставено е без разглеждане направеното от Ж. Д. против С. Б. възражение за упражняване на право на задържане върху имота до заплащане на подобренията за сумата от 776 лева – сторени разходи за поставяне в кухнята на ламиниран паркет и боядисване, които се сочи, че са извършени през период от 04.09.2015г. – 10.09.2015г.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца С. К. Б., чрез пълномощника адв. И.

П., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства, в резултат на което бил постановен съдебен акт в нарушение на материалния закон. Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстационния съд, че през 2007г. Ж. Д. е започнал да осъществява фактическа власт върху жилището с явно намерение да го свои, като в негова полза най-късно в края на 2017г. е изтекъл 10-годишен срок, поради което имотът е придобит по давност от него. Излага доводи, че според установената съдебна практика, за да се промени държането във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят следва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. За това не били налице доказателства по делото. Съдът обосновал този извод с показанията на свидетелите, които посочвали, че през 2007г. ответникът е сменил бравата на входната врата, но от показанията им не ставало ясно, че същата е била сменена, за да се демонстрира от страна на ответника по отношение на собственика промененото му отношение към имота. Счита, че от събраните по делото доказателства можело да се направи обоснован извод, че през 2018г. ответникът е започнал да владее имота за себе си, като е манифестирал явно намеренията си пред собственика, но оттогава до датата на подаване на исковата молба не бил изтекъл период от 10 години. Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска, както и за отхвърляне на предявения насрещен иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ж. П. Д., чрез пълномощника адв. А. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява непрекъснато, несмущавано владение от страна на ответника и намерението му да свои вещта, както и отнемането на владението на ищеца върху процесния имот и демонстриране на владението 2 спрямо трети лица. Счита, че оплакванията във въззивната жалба са бланкетни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и направено от ответника възражение за право на задържане по чл.74, ал.2 във вр. с чл.72, ал.3 от ЗС до заплащане на извършени в имота подобрения, както и предявен от ответника насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск за признаване за установено в отношенията между страните, че е придобил правото на собственост върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил като безспорни между страните следните обстоятелства: че с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт от 1997г. ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, че считано от 1999г. ищецът живее на съпружески начала с майката на ответника, че от 2000г. до 2018г. ответникът живее в имота със съгласието на ищеца, че през 2018г. ищецът е поискал от ответника да му върне имота, като му е посочил, че или следва да започне да им помага финансово, или да освободи имота, за да се дава под наем.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него придобивно основание – договор за покупко-продажба, което не е спорно между страните, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение, че е придобил правото на собственост върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

3

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.

В случая не е спорно между страните, че ответникът е установил фактическа власт върху имота през 2000г., като същият е бил допуснат в него със съгласието на ищеца, поради което съдът приема, че ответникът е бил допуснат в имота на основание договор за заем за послужване и същият е имал качеството на държател, а не на владелец.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост държателят, който не е владелец, следва да превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите собственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи вещта и е започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до знанието на досегашния собственик. Завладяването и промяната поначало трябва да се манифестира пред него и осъществи чрез действия, отблъскващи владението и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

В случая, както се поддържа в хода на процеса и от самия ответник, същият е бил допуснат в имота от неговия собственик – ищеца С. Б., и с негово съгласие, поради което не се явява владелец, а държател на имота.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството, спорно между тях е дали ответникът е манифестирал по отношение на ищеца отричане на собствеността му и намерение да свои имота, като ответникът поддържа, че през 2007г. е сменил ключалката на входната врата и по този начин е демонстрирал намерението си да свои имота. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели К.Б.К., Б.Д.М. и Л.И.Б. се установява, че в края на 2006г. ответникът сменил входната врата и бравата на жилището. От този факт сам по себе си не може да се установи, че ответникът е манифестирал пред ищеца ясно намерението си да владее имота за себе си.

Посочените свидетели заявяват, че ответникът е изгонил майка си и ищеца от жилището, но в тази част показанията им представляват пресъздаване на 4 предадена от самия ответник информация, а не на пряко възприети от тях факти.

Също така това се опровергава от показанията на свидетелите М.С.Б., М. Г.а Д.а и С. П. Д., от които се установява, че след 2007г. ищецът е живеел в жилището и е имал свободен достъп до него. Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и ответника са били налице пререкания от битов характер, но не се установява по несъмнен и категоричен начин ответникът да е осъществил по отношение на ищеца действия, с които да е манифестирал отричане на собствеността му и намерение да свои имота към сочения период 2007г.-2017г., като се признава от ищеца, че това се е случило през 2018г., и оттогава до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019г. не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок на придобивната давност. В тази връзка следва да бъде съобразено и установеното от приетите писмени доказателства обстоятелство, че ответникът не е заплащал данъците и режийните разноски за имота, като видно от представените приходни касови ордери и документи по изп. дело №20198580400321 по описа на ЧСИ У.Д. същите са били платени от ищеца.

Не се установява по делото да е налице случай на недопускане на ищеца до имота от ответника, като само по себе си обстоятелството, че входната врата е сменена, не обосновава такъв извод, доколкото същото може да се разглежда като обикновена поддръжка на имота, а липсват други категорични доказателства в тази насока.

За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. За да се придобие имота по давност, е необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на собственика, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен случай, при 5 липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик.

Поради изложеното, въззивната инстанция приема, че ответникът не е установил в настоящото производство намерението му свои имота да е било обективирано чрез извършване на действия, които сочат на отричане на чуждите права.