Определение № 1535 от 27.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1535 гр. Бургас, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Мицканова-Лазарова

Съдебни

ТАНЯ Д. ПЕТРОВА ПАНКОВА заседатели: СИЛВИЯ Г. ПАСКАЛЕВА при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Частно наказателно дело № 20262100201327 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.451 - 452 от НПК, във връзка с чл.43а, т.2 от НК и е образувано по предложение на председателя на пробационния съвет в гр.Бургас за замяна на остатъка от неизтърпяната част от определеното и наложено на З. З. М. с ЕГН********** наказание пробация по НОХД №2700/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас с наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание председателят на пробационния съвет поддържа предложението, като твърди, че осъденият М. е преустановил изпълнението на наказанието пробация, без да са налице извинителни причини за това.

Предлага неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на 1 година, 8 месеца и 14 дни да се замени с лишаване от свобода за срок от 10 месеца и 7 дни, което да се изтърпи от осъдения ефективно при първоначален общ режим.

Прокурорът изразява становище за основателност на предложението, поради което се солидаризира с аргументите на Председателя на Пробационен съвет с район на действие Районен съд - Бургас. Моли предложението да бъде уважено, като неизтърпяната част от наказанието пробация бъде заменена с лишаване от свобода за срок от 10 месеца и 7 дни, което да се изтърпи от осъдения ефективно при първоначален общ режим.

В своя лична защита осъденият М. твърди, че не е изпълнявал наказанието пробация поради здравословни причини – 3 месеца лежал неподвижно на легло, защото страдал от дископатия. В последната си дума иска съдът да не уважава предложението на пробационния съвет.

След цялостна проверка на събраните по делото доказателствени материали и като съобрази закона, съдът намери предложението на председателя на пробационния съвет - Бургас за допустимо и основателно, по следните съображения:

1

С присъда №61 от 11.02.2026 г., постановено по НОХД №2700/2025 г. на Районен съд - Бургас, съдът признал за виновен осъдения З. З. М. за извършване на престъплението по чл.129, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и периодичност на явяването и подписването два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години; включване в програми за обществено въздействие за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от две години.

Наказанието било приведено в изпълнение в ОСИН Бургас на 23.02.2026 г., видно от протокол за права и задължения per. № 220-30-421-3/ 23.02.2026 г. по настоящия адрес на осъдения М. в гр. Бургас. Пробационните мерки се изпълнявали, както следва: задължителната регистрация по настоящ адрес се изпълнявала чрез полагане на подпис първоначално два пъти седмично, в пробационната служба; задължителните периодични срещи с пробационен служител се изпълнявали чрез провеждане на две срещи месечно в пробационната служба; включване в програми за обществено въздействие за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от две години – с място на изпълнение „Бургасбус“ – гр.Бургас.

От началото на изпълението на наказанието пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес осъденият М. е допуснал общо 13 (тринадесет) пропуска, подробно документирани:

1. на 10.03.2026 г. и на 12.03.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421#9/16.03.2026 г.;

2. на 02.04.2026 г. - 1 пропуск, съгласно констативен протокол № 220-30683#2/06.04.2026 г., след което на 30.04.2026 г. преустановил изпълнението на цялото наказание.

Следват допълнително:

3. на 05.05.2026 г. и на 07.05.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421#16/11.05.2026 г.;

4. на 12.05.2026 г. и на 14.05.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421#22/15.05.2026 г.;

5. на 19.05.2026 г. и на 21.05.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421#24/26.05.2026 г.;

6. на 26.05.2026 г. и на 28.05.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421#25/03.06.2026 г.;

7. на 02.06.2026 г. и на 04.06.2026 г. - 2 пропуска, съгласно констативен протокол № 220-30-421 #26/09.06.2026 г.

От началото на изпълението на наказанието пробация – задължителни периодични срещи с пробационен служител осъденият М. е допуснал общо 2 2

(два) пропуска, подробно документирани:

1. на 10.03.2026 г., отразен в констативен протокол № 220-30- 421# 10/16.03.2026 г.;

2. на 07.05.2026 г., отразен в констативен протокол № 22030-421#17/11.05.2026 г.

По отношение на изпълнението на пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - по 200 часа годишно за две поредни години, осъденият М. показа изключително безотговорно отношение. Със Заповед № 220-30-421#5/24,02.2026 г. на началника на ОСИН - Бургас е определен като обект за изпълнение на безвъзмездния труд общинската фирма „Бургасбус“ ЕООД. След предварително съгласуван график с осъдения за месеците март и април 2026 г. бяха планирани 18 часа безвъзмезден труд, но същият не е отработил пито един час.

За последно осъденият М. се е явил в пробационната служба на 30.04.2026 г., на периодична среща с пробационен служител и на регистрация по настоящ адрес, като след тази дата преустановил самоволно изпълнението на наложеното наказание и не се е явил на определената за 07.05.2026 г., среща с пробационния служител.

Потърсен бил на адрес, за да бъде призован да се яви за изясняване причините за неизпълнение на наложеното наказание, но не бил открит. Не отговарял на дадения от него личен телефон за връзка.

С писмо с изх. № 220-30-421#21/15.05.2026 г. по описа на ОСИН-Бургас било поискано от Районна прокуратура-Бургас издаване на разпореждане за общодържавно издирване на осъдения М.. Същият бил обявен за ОДИ С телеграма № 12222/08.06.2026 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР М. бил обявен за издирване, а на основание чл. 228, ал. 4 от ЗИНЗС, считано от 08.06.2026 г., било преустановено изпълнението на наказанието пробация.

След като осъденият М. преустановил самоволно изпълнението на наложеното наказание и не се е явил повече в пробационната служба, станало невъзможно снемането на писмените му обяснения и изясняване на причините, довели до неизпълнението на пробационните мерки. Нещо повече - осъденият М. се укривал и не вдигал телефона си, което не дало възможност на пробационните служители да уговорят с него друг режим на изпълнение на наказанието.

Зони с най-големи нужди са: настоящо правонарушение; криминална история; нагласи; трудова заетост; начин на живот и обкръжение; емоционални фактори; умения за мислене.

Ресурси за постигане на промяна: подкрепа от страна на близките; липса на злоупотреба с алкохол; липса на употреба на наркотици.

Ниво на риска от сериозни вреди е определено като средно. Според Пробационния съвет – Бургас, осъденият притежава потенциал да причини вреда, но не е вероятно да я осъществи, докато не настъпи промяна в обстоятелствата. Вредното поведение би могло да се прояви при провокация и 3 невъзможност за правилна оценка на ситуацията.

Въпреки положените усилия от страна на пробационните служители, не са налице позитивни промени в нагласите и поведението на осъдения.

Осъденият М. показал трайно установени нагласи към несъобразяване с установените норми и правила за поведение в обществото. Демонстрирал безотговорно и пренебрежително отношение към наложеното му наказание.

Не зачитал авторитета на пробационните служители.

От така описаното се налага извод, че наказанието пробация не е оказало необходимия превъзпитателен и предупредителен ефект у осъдения.

Утвърдените криминални нагласи, както и липсата на личностна мотивация за промяна в поведението му провокират риск от бъдещи негови противоправни прояви.

Видно от справката за съдимост на осъдения З. З. М.е, че той, освен настоящата присъда, е осъждан както следва:

1. по НОХД №3621/2023 г. на РС-Бургас – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК;

2. по НОХД №410/2024 г. на РС-Бургас – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195, ал.1, т.12, вр. с чл.194, ал.1НК;

При така установените факти по делото, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.43а, т.2 предл. второ от НК - З.

З. М. с ЕГН **********, е осъден на наказание пробация, чието изпълнение той преустановил окончателно на 08.06.2026 г. без да са налице доказателства неизпълнението да се дължи на основателни причини. Замяната по чл. 43а от НК изисква неизпълнението да се дължи на недобросъвестно поведение на осъдения, а не на обективни пречки (в този смисъл Решение № 260 от 2023 г. на ВКС и др.). Практиката на Върховния касационен съд приема, че само твърдения за заболяване, трудова ангажираност или семейни проблеми, неподкрепени с надлежни документи по чл. 210, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 245, ал. 7 ППЗИНЗС, не съставляват уважителни причини (Решение № 260 от 2023 г. на ВКС). Липсата на наложени дисциплинарни наказания не е процесуална пречка за замяната по чл. 43а, т. 2 НК, когато поведението на осъдения разкрива цялостно и самоволно неизпълнение на задължението за полагане на безвъзмезден труд, както и укреване, въпреки осигурения обект и график (в този смисъл Решение № 156 от 09.04.2013 г. по дело № 354/2013 г. на ВКС, I н. о.; Решение № 156 от 2013 г. на ВКС; Решение № 480 от 01.02.2012 г. по дело № 2125/2011 г. на ВКС, III н. о. и др.).

Очевидно, наложеното му наказание пробация от гледна точка на конкретното му съдържание, обем и продължителност, не е оказало върху осъдения необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави невъзможно постигането на посочените в чл.36 от НК цели. По отношение на обсъдените по-горе множество пропуски при изпълнение на пробационните мерки съдът отбелязва, че в чл.211 от ЗИНЗС е налице изрично предвидена процедура, даваща възможност осъденият да бъде освободен за определен 4 срок от полагане на подписи при наличието на причини от личен и здравословен характер. Тези възможности са изрично вписани и в протокола по чл.208 ал.3 от ЗИНЗС, предявен и подписан от осъдения, където изрично са упоменати правата и задълженията му във връзка с изпълнение на пробационните мерки. Липсват твърдения и доказателства осъденият М. да е поискал спиране на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона, нито да е инициирал промяна в графика при изпълнение на мерки, поради основателни причини. В този смисъл съдът заключава, че причината за неизпълнение на наказанието се корени единствено в личността на осъдения, и по-конкретно в липсата на персонална мотивация да изпълнява мерките и свързаните с тях ограниченията, незачитане на установения от закона ред, нежелание съзнателно и добросъвестно да се подложи на пенитенциарно въздействие с цел промяна на ценностната му система и приоритетите му в насока към спазване на закона.

С окончателното преустановяване изпълнението на пробационните мерки осъденият М. демонстрирал, че наказанието пробация не оказва необходимия превъзпитателен и предупредителен ефект, поради което не могат да се постигнат целите на чл.36 от НК и така създал непреодолими пречки за неговото пълно изтърпяване.

Неизтърпяната част от наказанието възлиза на 1 година, 8 месеца и 14 дни за пробационните мерки.

Казаното обосновава извод, че с поведението си осъденият съзнателно е възпрепятствал изпълнението на наказанието, което не следва да бъде толерирано. В този контекст, предлаганата замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода съдът приема за фактически и правно обоснована необходима реакция на поведението на осъдения. Замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода би способствала за по-интензивна промяна в нагласите и поведението на осъдения, чрез значително по-концентрираното корекционно въздействие в местата за лишаване от свобода. Чрез замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация може да се постигне изискването на закона, видът и размерът на наказанието да са адекватни на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца, за да способстват за поправянето и превъзпитанието на последния, както и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления.