Решение № 415 от 21.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Шумен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100100 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 9, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 44, ет. 4, офис 6 чрез адв. П. Й. Н. от ВАК, срещу „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин 7, бул.

„*** № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков.

Ищецът твърди, че на 09.06.2023 г. между него и „Вива кредит“ ООД бил сключен Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872 - 09.06.2023 г. По силата на договора ответното дружество предоставило в заем сума в размер на 2 000 лв. на ищеца, който се задължил да върне предоставената сума в срок до 07.06.2024 г. на 52 вноски, всяка от които трябвало да се внася през две седмици, с дата на първа вноска 23.06.2023 г. и дата на последна вноска 07.06.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите 49.37 %.

На 12.04.2023 г. търговското дружество „Вива кредит“ ООД било заличено в Търговския регистър към Агенция по вписванията поради преобразуване във „Вива Кредит“ АД, което се явявало универсален правоприемник на заличения търговец.

Излага, че в чл. 1, ал. 3 от Договора било посочено, че Б. В. следва да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 031.94 лв.

Съгласно погасителния план, посочен в чл. 2, т. 4 от Договора, всяка вноска по заема била в размер на 160.21 лв., в която били включени главница, лихва, такса за експресно разглеждане, оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно договора.

Всяка вноска била оскъпена с 39.69 лв. такса за експресно разглеждане.

Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор, регламентираща възнаграждение за допълнителна услуга, а именно за експресно разглеждане на документи, противоречала на добрите нрави. Счита, че клауза за възнаграждение за допълнителна услуга - експресно разглеждане на документи за нищожна и противоречаща на закона.

Предвиденото в чл. 1, ал. 3 от Договора дължимо от заемателя възнаграждение за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем не представлявала такса или 1 комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищеца Б. В. Д., ЕГН ********** не дължи на ответното дружество „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548 сумата от 527.62 евро, левова равностойност 1031.94 лв., представляващи такса за експресно разглеждане, предвидена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/ 09.06.2023 г.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. От негово име е депозирана писмена молба на 18.05.2026 г., в които излага аргументи по съществото на спора, като моли предявеният иск да бъде уважен.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за неоснователен и недоказан. Заявява, че доколкото по процесния договор не били начислявани неустойка и такса експресно разглеждано и тези разпоредби не били произвели действие. Излага, че във връзка с процесния договор вече имало влязло в сила решение по гр. дело № 1143/2025 г. по описа на РС - Велико Търново, по силата на което неустойката по договора била обявена за нищожна. В хода на процеса обаче, дружеството, депозирало отговор на исковата молба, както и справката, която представяли и сега, и от която било видно, че на Б. Д. не му били начислени нито такса експресно разглеждане на документи, нито неустойка. Със сумата платена от него били погасени единствено главница и договорна лихва по договора, и кредитът му бил приключен.

Също така, твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи била в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, били неоснователните и необосновани. Тази такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. В отговора излага подробни аргументи в тази насока. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание за ответното дружество, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството и не изпраща упълномощен представител. От негово име е депозирана писмена молба на 19.05.2026 г., в която излага аргументи по съществото на спора, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца Б. В. Д., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ответното дружество „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, в качеството на кредитодател, на 09.06.2023 г. е сключен Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872, по силата на който ответникът се съгласил да предостави на кредитополучателя сумата от 2000 лв., а кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума в срок до 07.06.2024 г. на 52 вноски , всяка от които да се внася през две седмици, с дата на първа вноска 23.06.2023 г. и дата на последна вноска 07.06.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.32 % и годишен процент на разходите 49.37 %. Съгласно погасителния план, размера на всяка вноска е 160.21 лв., като включва главница, лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно договора. В чл. 1, ал. 3 от договора регламентира 2 възнаграждение за допълнителна услуга, а именно такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1031.94 лв., която се заплаща от заемателят разсрочено на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски съгласно чл. 1, ал. 4 от договора. В чл. 3, ал. 5 от договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 687.96 лв., която се заплаща разсрочено на части към всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на 160.21 лв. или общото задължение по договора е 4165.46 лв.

По делото е представено и прието Решение № 1580/18.11.2025 г., постановено по гр. дело № 1143/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, от което се установява, че е прието за установено по отношение на ответното дружество „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, че ищеца Б. В. Д. не дължи на „Вива Кредит” АД сумата 687.98 лева, представляваща неустойка за непредставено обезпечение по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/09.06.2023 г.

По делото е приета Справка по погасителен план Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/09.06.2023 г. с правно основание чл. 366 от ГПК, от която е видно, че във връзка с погасяване на процесния кредит са постъпили общо 2 273.83 лв., като с постъпилите суми са погасени, както следва: главница – 1 829.82 лв. и договорна лихва – 444.01 лв., както и че към дата 08.07.2024 г. общото задължение по договора възлиза на 161.23 лева, от които 170.18 лв. – главница и 1.55 лв. – лихва.

По делото е прието Удостоверение, издадено „Вива Кредит” АД, от което се установява, че процесния Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/09.06.2023 г. е погасен и приключен.

По делото са представени и приети Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/09.06.2023 г., Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и Погасителен план към Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872/09.06.2023 г., носещи подписи за страните, в който са посочени характеристиките на процесния договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Действително между същите страни има влязло в сила Решение № 1580/18.11.2025 г., постановено по гр. дело № 1143/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, но то касае клауза от процесния договор, касаеща неустойка, дължима при непредставяне на обезпечение по Договор за паричен заем Premium 1 4 № 5934872 от 09.06.2023 г., а настоящото дело е образувано с цел да се установи недължимост на сума за допълнителна услуга - експресно разглеждане на документи. Двете производства имат различен предмет, а именно установяване нищожност на различни клаузи от Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872 от 09.06.2023 г. Предвид гореизложеното твърдението на ответника, че делото е недопустимо, тъй като вече има влязло в сила решение, е неоснователно.

Също така съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че делото е недопустимо, поради липса на правен интерес, понеже задълженията по Договор за паричен заем Premium 14 № 5934872 от 09.06.2023 г. били платени и кредитът бил приключен.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, с изключение на посоченото в ал. 4 на чл. 124 от ГПК изключение е допустим само в предвидените от Закона случаи. За да е допустим установителен иск за правоотношение като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за 3 правна зашита, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответника. По отношение правния интерес от воденето на установителни искове правната уредба в действащия ГПК е ограничителна и императивна. Интересът е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието, на която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Трайно установената съдебна практика се придържа към разбирането, че правният интерес от предявяването на установителен иск може да бъде пряк или евентуален, но той винаги е конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. В случаите, когато правен интерес не е налице или целения от ищеца резултат няма да бъде постигнат, установителния иск е недопустим.

В процесният случай, ищецът в исковата си молба твърди, че с ответното дружество са обвързани по силата на договор за кредит, в който е уговорена клауза, въз основа на която потребителя се задължава да заплати възнаграждение за допълнителна услуга - експресно разглеждане на документи. Сочи че, последната е нищожна, противоречаща на добрите нрави и на разпоредите на ЗПК, поради което се прави искане за прогласяване на нищожността й и установяване на недължимост на сумите за възнаграждението й. Съдът намира, че това е достатъчно, за да се изведе наличието на правен интерес от търсената защита. Неоснователно е твърдението на ответника, че липсва правен интерес. Същият не може да бъде извеждан от приложения към писмения отговор документ, за който ответникът твърди, че доказва, че възнаграждението за допълнителната услуга - експресно разглеждане на документи не е било претендирано или платено. Дали възнаграждението за експресно разглеждане на документи е било начислявано или претендирано е ирелевантно за преценката за наличие на правен интерес за ищеца.