Решение № 83 от 04.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Д.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500140 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. К. П. от гр.**** чрез пълномощника адв.И. Д., АК-Ямбол против решение № 10/14.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 273/2023 г. по описа на РС Елхово, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. К. П. с ЕГН ********** от гр.****, ул.***№ **, ап.**, със съдебен адрес в гр.***, ул.***№ **, кант.**, адв. И. Д. против Община Елхово, с адрес на управление в гр. Елхово, ул. „Търговска”, № 13, БУЛСТАТ 000970165, представлявана от кмета П.Г. и МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД с ЕИК 128501819, с адрес на управление в гр.****, ул.***№**, представлявано от управителя В.Д.К., иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.141, ал.7 от ТЗ за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5610.67 лева /след приспадане на данък 10 на сто/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 23 работни дни, полагащи му се за 2021г. и 2022г. по сключеният между него и Община Елхово на 18.03.2020г. Договор за управление на МБАЛ „Св.И. Рилски“ ЕООД гр.****, прекратен на 09.03.2022г. като неоснователен и недоказан.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Във връзка с прекратяването на втория ДУК /договор за управление и контрол/, Кметът е издал заповед № РД-217/15.04.2022 г., в която нарежда па управителя да бъде изплатено обезщетение за 28 дни неизползван платен годишен отпуск. Броят дни неизползван отпуск е изчислен като разлика между полагащия се брой дни платен годишен отпуск за периода на действие на договора от 18.03.2020 г. (по 22 работни дни на година) и броя дни използван отпуск през същия период. Болницата е изплатила на управителя обезщетение, съответстващо на 28 дни неизползван отпуск. Според въззивника обезщетението, което му се дължи е за още 21 дни 1 неизползван отпуск, което е разликата между полагащия се брой дни по двата ДУК и разпоредените от Кмета 28 дни. Въззивникът не е съгласен с изводите на районния съд, че в представените документи липсва доказателство за неизпълнени задължения на ответника спрямо ищеца. Неправилно съдът е приел, че претендираното обезщетение не е с правно основание чл.224 от КТ, тъй като между страните отношенията са облигационни, а не трудови, след като в ДУК са използвани термини от КТ – трудов стаж, обезщетение за неползван отпуск, клас прослужено време и т.н. Неправилни са изводите на съда за неоснователност на претенцията, тъй като договореното в договора обезщетение за неползван отпуск е реално изплатено така, както е договорено.

В законоустановения срок ответникците по делото сега въззиваеми Община Елхово и МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД са депозирал отговори на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.

Въззиваемият Община Елхово споделя изводите на първата инстанция за това, че обосновано ЕРС е приел, че в случая разпоредбата на чл. 224 от КТ с неприложима, тъй като на основание сключеният между страните договор за управление между тях не е възникнало трудово правоотношение, а е възникнало облигационно такова с мандатен характер, по което отношенията между тях се уреждат съобразно предвиденото в Договора и в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД, чл. 286 ЗЗД и чл.141, ал.7 от ТЗ. Доколкото се касае за договор за възлагане на управление, страните по него е следвало изрично да са предвидили възникването на правото, за размера, продължителността и начина на заплащане на дължимото обезщетение за времето, през което управителят не е ползвал отпуск като би следвало да са посочили кое е релевантното възнаграждение, на база на което следва да се определи дължимо обезщетение, което в конкретния случай не е сторено. При неизпълнение на тези обстоятелства правилно е прието от съда, че искът е неоснователен.

Въззиваемият МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД също излага подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания за нарушения на материалния закон или на съществени процесуални правила, нито за необоснованост на съдебния акт. Жалбоподателят излага своето субективно виждане и несъгласие със съдебното решение, прави твърдения, които са недопустими на този етап от производството, но не сочи конкретни нарушения на съда при постановяване на решението, защото такива няма. Видът на договора се определя от неговите съществени условия, които го характеризират като даден вид договор предвиден в закона, а в случая съществените условия квалифицират сключения между страните договор като такъв за управление, уреден в чл.141 ал. ТЗ, във вр. с чл.280 и сл. ЗЗД. Както съдът е посочил в решението си, ищецът по делото следва при условията на главно и пълно доказване да установи твърдените от него факти и обстоятелства, което в случая не е осъществено. Съдът е постановил решението си на основание на закона и установеното от доказателствата по делото, независимо от становището на някоя от страните, при това след приключване на съдебното дирене, когато могат да се навеждат само правни доводи, но не и да се извършват процесуални действия, имащи значение за изхода на делото.

В съдебно заседание въззивникът П., редовно призован се явява лично и поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата страна МБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕООД, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна Община Елхово, редовно призована чрез пълномощника си адв.Ч. поддържа възраженията по отговора на въззивната жалба и желае същата да не бъде уважавана.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за 2 установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

От представените по делото два, сключени между Д. П. и Община Елхово Договора за управление на МБАЛ „Св.И. Рилски“ ЕООД гр.****, се установява, че страните в периода – от сключване на първия договор на 01.11.2013 г. /с последвали анекси/ до 09.03.2022 г. изтичане срока на втория договор от 18.03.2020 г., са били обвързани от същите по смисъла на чл.141 от ТЗ вр.чл.286 от ЗЗД.

Въззивникът П. с молба вх.№ 1171/28.03.3024 г. пред ЕРС е заявил изрично, че претенцията му е за обезщетение за неплатен отпуск за 2021 г. и 2022 г. по втория договор за управление от 18.03.2020 г., т.е. предмет на иск е договорът за управление от 18.03.2020 г.

Договорът е сключен в предвидената от закона писмена форма, като ищецът е управлявал и представлявал МБАЛ „Св.И. Рилски“ ЕООД гр.**** до момента на неговото прекратяване, т.е. до 09.03.2022 г. Предмет на този договор е възложено от Община Елхово на Д. К. П. – управител да управлява и представлява търговско дружество „МБАЛ Св.Йоан Рилски“ ЕООД гр.**** за срок от три години. От предмета на този договор, от качеството на сключилите го страни – възложител и управител, от клаузите на договора за правата и задълженията на възложителя и управителя, безспорният извод, който може да бъде направен относно характера на договора е, че същият е облигационен договор с мандатен характер, близък до договора за поръчителство по чл.286 от ЗЗД. В договора не са налице елементите на трудовия договор, сключен по реда на КТ, за да бъде възприето като трудово, а не облигационно правоотношението между страните по договора за управление и контрол.

Отношенията по договора не са между работодател и работник – не се престира работна сила срещу трудово възнаграждение, а между два правни субекта – едноличен собственик на капитал на дружество и управител. Дейността на управителя не се попълва в трудова книжка, тъй като доходът по този договор се счита само за осигурителен, но не и за трудов такъв. Назначаването и прекратяването по договора за управление не се декларира с уведомление към НАП в сроковете на чл. 62 от КТ, а се декларират само изплатения доход и осигуровки, признават се осигурителните права и обезщетенията регламентирани в КТ, доколкото последните са договорени в съответния договор за управление.

Използвани в договора за управление термини от КТ – трудов стаж, обезщетение за неползван отпуск, клас прослужено време и т.н., както твърди въззивникът, не го характеризират като трудов, а не облигационен договор, тъй като неговият предмет и договорености между страните за изпълнение на работата с мандатен характер, го определят като облигационен.

При така изложените характеристики и направена разлика между трудов и облигационен договор, въззивният съд споделя изводите на районния съд за правната квалификация на иска, която е 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 141, ал.7 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал.7 от ТЗ отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за управление сключен в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото 3 събрание или както е в случая от едноличния собственик. Както е договорено в Раздел V от договора, възложителят дължи възнаграждение на управителя, ако такова е договорено чл.286 от ЗЗД, поради което при неизпълнение задълженията на някоя от страните по договора отношенията следва да бъдат уредени съобразно чл. 79 от ЗЗД - изправната страна има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно чл. 30 от процесния договор, управителят има право на платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни за съответната календарна година, след съгласуване с възложителя. Това е единствената клауза в договора за уреждане на правото на управителя за ползване на платен годишен отпуск, като няма клауза, уреждаща заплащане на обезщетение за неизползваните дни платен отпуск при прекратяване на договора. В чл.48 от първия договор за управление от 01.11.2013 г., такова условие е налице, но този договор не е предмет на настоящия иск. След като страните по договора за управление не са договорили заплащане на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск, липсва задължение на възложителя за заплащане на такова, поради което са без значение и доказателствата събрани във връзка с неговия размер. Обстоятелството, че при прекратяване на договора за управление, възложителят Община Елхово е издал заповед за изплащане на Д. П. обезщетение за неизползван отпуск за общо 28 работни дни за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. не е основание за уважаване на предявеният иск. Преценката за изплащане на това обезщетение е изцяло на възложителя Община Елхово и същата не обвързва съда при липса на такава клауза в договора за управление и контрол от 18.03.2020 г.

В обобщение, въззивният съд намира за правилно обжалваното решение на първата инстанция, с което е отхвърлен иска на въззивника за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по договора за управление и контрол от 18.03.2020 г., поради което същото следва да бъде потвърдено.