Решение № 374 от 06.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора И. Б. А. като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600895 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 03.04.2023г. по НОХД № 184/22г., Окръжен Съд – гр.

Перник е признал подсъдимия М. В. К. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата са уважени частично предявените от гражданските ищци И. К. Г. и Е. Г. Г. граждански искове за претърпени неимуществени вреди, като подсъдимият М. К. е осъден да им заплати обезщетения в размер на по 60 000 лева на всеки едни от тях, като исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 200 000 лева. В тежест на подсъдимия са възложени на правените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия К., чрез защитника му адв. Р., в която се твърди, че същата е неправилна, 1 незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Твърди се, че подсъдимият никога не е преглеждал починалия, като присъдата, с която е признат за виновен е постановена при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствения материал, в която насока се излагат подробни съображения и се прави анализ на доказателствената съвкупност.

Поради това се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, като бъдат отхвърлени и предявените срещу него граждански искове.

Срещу присъдата има постъпила жалба и от частните обвинители Ю. Г., А. Г., В. Г. и И. Г., чрез повереника си адв. П., в която се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна в частта относно индивидуализацията на наложеното наказание и приложението на чл. 66 от НК. Излагат се доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо и не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и че същото, преценено съвкупно с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, няма да изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Моли се за изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието, като същото бъде изтърпяно ефективно.

В пледоарията си адв. П. поддържа подадената жалба, като моли същата да бъде уважена и присъдата да бъде изменена единствeно в частта относно индивидуализацията на наложеното наказание. Излагат се доводи, че същото се явява явно несправедливо, поради което и няма да изпълни предвидените в закона цели. Повереникът счита, че подсъдимият не е показал съжаление за извършеното от него и е отричал деянието си. Счита също така, че данните за професионалния път на подсъдимия и добрите му характеристични данни, не могат да бъдат противопоставени на грубото нарушение на професионалните му задължения и това, че вследствие на неизпълнението им е починал човек. По изложените съображения повереникът моли въззивния съд да измени присъдата, като увеличи наложеното на подсъдимия К. наказание и отмени приложението на института на условното осъждане.

Частният обвинител Ю. Г. се присъединява къзм изложеното от повереника си.

2

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура се присъединява към изложеното от повереника, като счита, че първоинстанционният съд е бил пределно снизходителен, прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че с присъдата правилно е индивидуализирано наказанието спрямо подсъдимия К., но в същото време, не са налице предпоставките на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Моли за изменение на присъдата в тази й част.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Е. Г. и И.

Г., адв. М., моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитата на подсъдимия К., в лицето на адв. Р., редовно упълномощен, поддържа подадената жалба и допълнението към нея. Счита, че с присъдата неправилно е приложен материалният закон, поради което моли за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. Намира същото за недоказано в рамките на проведеното съдебно производство, като сочи, че са допуснати множество нарушения при събирането и анализа на доказателствата. Моли за постановяване на справедлив съдебен акт, какъвто се явява претендираната оправдателна присъда спрямо М. К..

Подсъдимият К. се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като поддържа изцяло изложеното от своя защитник и доводите, развити във въззивната жалба.

В дадената последна дума подсъдимият моли за оправдателна присъда, тъй като се чувства невинен.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

3

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани по делото доказателства: обясненията на подсъдимия М. К., показанията на разпитаните по делото свидетели: Ю. Г., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, Т. Ф., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, В. Д., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателственя материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, А. А., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, В. Д., И. А.; заключенията на приетите по делото експертизи, както следва: съдебно почеркова експертиза № 64/20.02.2018г., изготвена от вещото лице О., т. 3, л. 39-46 от ДП, СМЕ, изготвена от вещите лица д-р П. и д-р Н., т. 4, л.

54-63 от ДП, съдебно почеркова експертиза от 23.02.2023г., изготвена от вещите лица К. и С. в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, съдебно почеркова експертиза от 13.03.2023г., изготвена от вещите лица К. и С. в рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд; писмените доказателства по делото: Докладни записки, жалба от И. К. Г., медицинска документация за А. Г. от МБАЛ „Рахила А.а“ – гр.

Перник и УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ , препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол за доброволно предаване от 20.12.2017г., писмо № МО-05-437-4/21.12.2017г. от Изпълнителна Агенция „Медицински одит“, писмо № МО-05-437-8/08.01.2018г. от Изпълнителна Агенция „Медицински одит“ с приложени документи за извършени проверки, протоколи за изземване на сравнителни образци за почерково изследване и копия от документи в тази насока, свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия 4 установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите към присъдата на ПОС, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от твърденията на защитата в съдебното заседание на въззивния съд, поради което прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. В. К. е роден на ********г. в Р. Сърбия, българин, български гражданин, с висше образование, женен, живеещ в гр. ***, кв."***", бл.***, вх.***, ет.***, ап. ***, неосъждан, с ЕГН:**********. К. е завършил висше медицинско образование през 1980г. Няма придобита лекарска специалност. В рамките на периода, през който е упражнявал лекарската професия, няма данни за допуснати нарушения. По силата на трудов договор №52/31.08.2016 г., подсъдимият е бил назначен като лекар ординатор в Спешно приемно отделение - Перник. Съгласно допълнително споразумение към този трудов договор от същата дата, подсъдимият е заемал и длъжността "лекар" в СПО – Перник, МБАЛ „Р.А.а" гр. Перник, „Вътрешно отделение". След подписване на договора и допълнителното споразумение към него, подсъдимият започнал да дава дежурства към СПО на МБАЛ „Р.А.а" гр. Перник, като ординатор във „Вътрешно отделение".

На 24.08.2017г., подсъдимият К. бил дежурен в Спешното отделение, заедно с мед.сестра В. Д., като смяната му следвало да започне от 20.00 часа. Предходната смяна се състояла от д-р А. А. и мед. сестра Т. Ф..

Тъй като д-р А. следвало да посети рехабилитационен център във връзка с получена травма на ръката, той напуснал смяната между половин час и петнадесет минути по-рано и в кабинета били двете медицински сестри – свидетелите Т. Ф. и В. Д..

На 24.08.2017г., около 18,00 часа, св. Ю. Ц. Г. и съпругът й, пострадалият А. И. Г., които живеели в гр. ***, отишли на вилата си в с. ***, община ***, обл. ***. С пристигането на вилата, Г. посетил тоалетната, както 5 правел всеки път, но след като излязъл оттам се оплакал, че има силна болка зад гръдната кост, бил пребледнял и изпотен. Двамата взели решение да отидат в болница, за да потърсят лекарска помощ. Тъй като здравословното състояние на Г. се влошило преди гр. ***, те решили да посетят болницата в града за оказване на медицинска помощ. В 19,45 часа те посетили „Спешно приемно отделение" при МБАЛ „Р.А.а", където А. Г. бил приет в спешния кабинет. Свидетелката Г. видяла, че първоначално в този кабинет имало само жени. Една от тях извикала в коридора: „Д-р А.!“, като след малко по коридора на болничното заведение се появил подсъдимият, д-р М. К., който бил облечен обичайно, не с работни лекарски дрехи, и влязъл в кабинета. По това време св. А. вече бил напуснал кабинета и там били и св. Ф. и св. Д..

Свидетелката В. Д. отбелязала в амбулаторната книга застъпването на новата смяна под №10941, като вписала като дежурен лекар д-р М. К. и медицинската сестра В. Д.. Като час на поемането на тази смяна бил записан 19,45 часа на 24.08.2017 год. Като първи пациент на тази смяна бил записан пострадалият А. Г.. На А. Г. му било направено изследване ЕКГ още преди подсъдимият д-р К. да влезе в терапевтичния кабинет. По време на прегледа на А. Г. било измерено кръвното му налягане, което било 172/99, но с ритмична сърдечна дейност. Д-р М. К. му поставил диагноза МКБ 110есенциална /първична/ хипертония. Направена му била инжекция с 1/2 хлофазолин и фурантрил. На изготвената ЕКГ отстрани медицинската сестра Т. Ф. с ръкописен текст написала името А. Г., а пък медицинската сестра В. Д. изписала с ръкописен текст на гърба на същия документ поставените на Ал. Г. инжекции - 1/2 хлофазолин и 1 фурантрил. Д-р М. К. казал на Ал. Г. да се поразходи малко, да се изпикае два пъти и да се върне за повторен преглед.

Пострадалият излязъл в коридора, минал през тоалетната, седял на пейката в коридора, ходил до колата където се опитал да седне, но поради продължаващите силни болки в гръдната област, се върнал в отделението, където легнал на една подвижна кушетка, но понеже бил едър, ръцете му падали отстрани и накрА. седнал на кушетката и се подпрял на гърдите на съпругата си и й казал да не мърда. Междувременно д-р К. отишъл в своя кабинет, за да се преоблече в работно облекло. След известно време подсъдимият казал пациентът да влезе отново в кабинета, като заедно с него влязла и св. Г.. Пострадалият легнал на кушетката в кабинета и казал, че като лежи му е най-спокойно, а само като мръдне и болките стават жестоки и че 6 много го боли. При повторния преглед повторна ЕКГ не била направена, не били потърсени и причините за високото кръвно налягане. Съставен бил лист за преглед на пациент, отбелязан като В 406.2, който е качен на компютъра в кабинета. На него били вписани като преглеждащ лекар д-р К., стойностите на измереното кръвно налягане, поставената диагноза, както и проведеното медикаментозно лечение. В този лист е отбелязана и задължителната регистрация на лечебното заведение, което е цифров код, както и УИН /уникален индивидуален номер/ на лекаря, също в цифри и това бил УИН на подсъдимия М. К.. Подсъдимият казал на пострадалия, че се е притеснил нещо и да се прибере вкъщи и да си почИ.. Ю. Г. помолила да й дадат някакви документи за това какво е направено на съпруга й, при което й била дадена направената кардиограма, като на гърба на документа медицинската сестра В. Д. отразила какви лекарства били поставени на пациента чрез инжекция, а върху лицевата страна на кардиограмата медицинската сестра Т.