Определение № 634 от 23.06.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 367/2025
- Вид
- Определение № 634
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634 гр. Габрово, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500367 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Ти Би Ай Банк“ ЕАД- *************, ЕИК *************, срещу Разпореждане №432 от 14.05.2025г. по ч.гр. д. № 180/2025г. на РС- Дряново, с което е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против Ц.М.С., ЕГН **********, гр. *************, ул. *************, в частта за сумата 1658,35 лв- главница, предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (05.05.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, сумата 1 478,17лв. договорна лихва за периода от 25.05.2024г. до 11.03.2025г., сумата 202,84 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.05.2024г. до 23.04.2025г., както и за разноски за разликата от 123,07 лв. до пълния претендиран размер от 388,19 лв.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че стойността на застраховката, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 39,07 %. С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Така потребителят следва да върне единствено главницата в размер на 3570 лв., която му е била предоставена 1 директно по сметка от кредитора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (05.05.2025г.) до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът не е направил плащания по договора, поради което главницата следва да се присъди в пълен размер, но не следва да заплаща останалите претендирани суми от кредитора, а именно 1658,35 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (05.05.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, 1478,17 лв. договорна лихва за периода от 25.05.2025г. до 11.03.2025г. и 202,84 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2024г. до 23.04.2025г
Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит от 14.04.2024г., същият е в размер на сумата 3 570 лева, със срок на договора 25.02.2028г. Посочени са: ГПР 39,07%, както и общ размер на дължимата сума от потребителя 9 436,91 лева. Посочен е и размер на застрахователна премия 1658,35 лева и общ размер със същата на кредита5 228,35 лева.
В погасителният план са посочени месечни вноски по 205,16 лева, както и общата крайна сума дължима по кредита, която е 9436,91лева.
Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В разрез с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, защото е включена като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. Независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при изчисляването му, е налице противоречие на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което обуславя извод за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК. Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК.
В случая кредитодателят по договора е и застрахователен посредник съгласно договор за застрахователно посредничество по който, както всеки посредник, получава възнаграждение, платимо от кредитополучателя. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.
Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.
Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
2
Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №432 от 14.05.2025г. по ч.гр. д. № 180/2025г. на РС- Дряново в обжалваната част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3