Решение № 3936 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330119156 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 357от Кодекса на труда, вр. с чл.

358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. Т., ЕГН ********** срещу СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. П..

Предявен е иск да бъде отменено наложеното на ищеца със Заповед № ******г. на работодателя му дисциплинарно наказание “****”, както и да му се присъдят разноските по делото.

Ищецът твърди, че работи по трудов договор в ответното училище на длъжността “****“, като с оспорената заповед бил наказан със забележка за това, че на 20.10.2023 г. е оставил без надзор ученици от VI „а" клас, както и че е осъществил физически контакт, извивайки ***** на ученик, с което действие му е причинил болка, удостоверена със СМУ, с което е извършил нарушение на член 187, ал.1, т. 10 от КТ.

Твърди да не е извършил нарушенията, за които е бил наказан, като при провеждане на дисц. производство не е извършена пълна и всестранна оценка на фактите, както и не били събрани допълнителни доказателства. В заповедта не се съдържали сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. В същата липсвал и и мотиви, което затруднявало защитата, с оглед липсата на пълно информация за обстоятелствата, на които се основава дисц. наказание. Счита, че наложеното наказание не съответства по никакъв начин на тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение, както и че не всяко нарушение влече дисциплинарно наказание, доколкото едно нарушение на дисциплината би могло да бъде и маловажно или макар и да съставлява обективно 1 нарушение, да е съпътствано от субективни и обективни фактори, които показват, че не е извършено виновно и не следва да води до налагане на наказание.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за незаконосъобразна Заповед № *****. на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” и неговата отмяна.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, от *** на училището.

С отговора се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Признават се твърденията на ищеца, че между страните съществува трудово правоотношение и че ищецът заема длъжността “***” при ответника. Оспорени са доводите на ищеца обжалваната заповед да е незаконосъобразна и да не са били спазени изискванията на чл.193 и чл.194 от КТ. Настоява се и на това, че при издаването на обжалваната заповед от работодателя да са спазени и изискванията на чл.195, ал.1 КТ, като заповедта била мотивирана и в нея били посочени нарушителят, конкретните нарушения на трудовата дисциплина и в какво се изразяват те и кога са извършени. Посочени били също така наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. И тъй като в случая изложените мотиви са достатъчни за да удовлетворят тези изисквания, то и заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. По тези съображения счита, че ищецът е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, както и да ги е извършил виновно.

Счита също, че заповедта, с която е наложено наказание “забележка” отговаря на изискванията на чл.195 КТ и е мотивирана, поради което и се моли за отхвърляне на иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Страните не спорят, че са в ТПО, като ищецът е бил наказан със забележка с оспорената заповед.

В доказ. тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Представена е заповед № ***** издадена от **** на *******, по време на 5-ти учебен час с учениците от 6 „а“ клас и нарушил организацията на учебния час, като е допуснал учениците от 6 „а“ клас да останат сами и без надзор и е позволил контакт на по-големи ученици от гимназиален етап с по-малки от прогимназиален етап, в резултат на което се е стигнало до физически контакт- извил е **** **** на Д. Д., с което му е причинил болка, удостоверен в СМУ № *****.

Установено е искането на писмени обяснения за посочените в заповедта нарушения и такива са дадени, видно от обяснения на ищеца с вх. № *****г. Според обясненията топките били взети от учениците от по-горните часове, преди започване на учебния час по физическо възпитание, като по-големите ученици се държали непристойно и неуважително, като отказали да върнат топките, като едва след като били предупредени от ищеца, че ще отиде при директора, върнали топките обратно.

Видно от обясненията ищецът тръгнал към стаята на директора, като на вратата, без да става ясно за коя врата иде реч, се разминал с лицето Д. Д., като му казал да дойде с него при директора, след което се опитал да го хване за ръката, но ученикът се 2 дръпнал. Отрича да е извивал ръката на Д. или да е упражнявал каквото и да е насилие върху него. В обясненията на ищеца се съдържа извънсъдебно признание на факта, че се е опитал да хване за ръката ученика Д.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмените обяснения на ищеца, наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ, заповедта е издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, поради което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена.

По делото е разпитан св. П. П., ***** в същото училище, който обяснява, че е бил свидетел на спор между ищеца и ученици от ХІ и ХІІ клас по време на провеждане на час по физическо възпитание, като свидетелят бил помолен да наглежда учениците от VІ клас, за да може ищецът да отиде при директора. Този свидетел казва, че не е видял физически сблъсък между ищеца и учениците.

От разпита на св. М. К., се изяснява, че Т. дошъл в *** по време на провеждане на петия час, за да се оплаче от поведение на ученици от 11 клас, като непосредствено след това се появили и учениците Д., С.и В.. Тримата обяснили пред свидетелката, че след приключване на часа по физ. възпитание взели топката от малките ученици. Пред свидетелката Т. показал как е хванал за **** ученика Д., а Д.показал, как се е извил, за да се отскубне от захвата. Свидетел на разказаното от двамата станала и *****Б... К. казва, че не е видяла дали Д. има синини по ръката. От показанията на свидетеля се потвърждава написаното от ищеца в обясненията му, с допълнението, че лявата ръка на ученика е била хваната, като последният се е извъртял, за да се отскубне.

От дадените пред съда показания на св. Б., става ясно, че същата не е очевидец на физически контакт между ищеца и ученика Д., същата видяла как Т. и ученика вървят един до друг към ***** стая. Б. обяснява, че дадените пред нейния работодател *******, обяснения, приложени по делото, където било описано, че е видяла Т. да дърпа за ръката ученик от 11 б клас, са дадени под натиск, упражнен от работодателя й. Съдът кредитира дадените пред съда устно и непосредствено свидетелски показания на Б., доколкото писмените обяснения от същата не са дадени за целите на дисц. производство, а са извършени пред нейния работодател, който ги е входирал в училището. Освен това същата потвърди пред съда, че тези нейни обяснения са писани под натиск и не почиват на видяното от нея.

Според представеното по делото СМУ № *****г., издадено от **** С. Я. на 20.10.2023г., в което след преглед на лицето Д. и по негови данни са констатирани кръвонасядания на ****. В дадените пред съдебния медик предварителни сведения прегледаното лице е посочило, че на 20.10.2023г. е стискано за врата и дърпано за ръката, а така също и че лявата му ръка е била извита зад гърба. Приложеното СМУ представлява частен документ, съгласно член 180 ГПК, и се ползва само с формална доказ. сила, а именно, че материализираното в него писмено изявление е направено и че то изхожда от лицето, сочено за негов автор. Същото няма обвързваща материална доказателствена сила и не установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и констатираните от съдебния лекар увреждания.

Верността на този документ следва да се преценява като това на всеки частен документ – по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства /чл. 12 от ГПК/. Що се отнася до останалите представени от работодателя писмени свидетелски показания същите не следва да се обсъждат и кредитират, тъй като не са събрани по установения в ГПК ред за свидетелските показания.

От събраните писмени и гласни доказателства не се установява учениците от 6 клас да са били оставени сами в час по физическо и без надзор от учителя по физическо възпитание, установено е друго, че топките са били отнети от 3 единадесетокласниците преди започване на часа по физическо възпитание, и по този начин е било осуетено започването на часа по физкултура, провеждан на открито.

Не се доказва извършването на визираното в заповедта за наказание нарушение – извиване на лявата ръка на Д. с което му е причинена болка. Установено е само това, че Т. е хванал ръката на ученика, за да го придружи до***** стая, но не е дърпал, нито е извивал ръката на ученика, като последният се е извил, за да се отскубне.

Следователно не може да се приеме, че от страна на ищеца са извършени противоправни, умишлени и целенасочени действия, целящи увреждане здравето на ученика. Установеният физически контакт между ученика и учителя, предвид създадената ситуация, предизвикана от поведението на ученика, съдът намира за малозначително, с оглед на което приема, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “***** е незаконосъобразна, тъй като не се установява същият действително да е извършил вмененото му във вина нарушение.

Предвид горното, искът за нейната отмяна се явява основателен и ще се уважи.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 1200 лева – платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Заповед № *****г. на ***** на СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. П., с която на С. И. Т., ЕГН **********, работещ на длъжност “*****“ в СУ „Св.

Климент Охридски“ – гр. П. е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. П. да заплати на С. И. Т., ЕГН ********** сумата от 1200 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Пловдив да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4