Определение № 277 от 30.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 349/2024
- Вид
- Определение № 277
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277 гр. София, 30.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно търговско дело № 20241001000349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.03.2024 г. по т.д.№ 21/2022 г. на Окръжен съд Перник съдът е наложил глоба на основание чл. 86, вр. чл. 91, ал.1 ГПК в размер на 150 лв. на вещото лице Р. Р. С. за непредставяне на заключението по делото.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Р. Р. С., който моли въззивния съд да го отмени. Поддържа, че за заседанието на 08.03.2024 г. за пореден път не е успял да изготви заключение, но дори да било изготвено е нямало да успее да се яви за изслушването му, тъй като на същия ден от 10.00 часа бил вещо лице по гр.д.№ 3047/2021 г. на САС, което също било отлагано няколко пъти за изслушване на заключението. Поддържа, че е много натоварен като вещо лице, поради което нямал физическа възможност да представи заключение по възложената експертиза. Моли наложената му глоба да бъде отменена.
Въззивният съд като обсъди изложеното в жалбата и представените доказателства, намира следното:
Процесуалният закон с чл.86 от ГПК предоставя възможност на съда да наложи санкция /глоба/ на вещо лице в случай че то не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина.
Възможността на вещото лице да оспорва наложената му санкция е предвидена с разпоредбата на чл.92, ал.1 от ГПК, която е предоставила право на вещото лице да подаде молба за отмяната й до съда, който я е наложил, в едноседмичен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.3 от ГПК възможността да бъде обжалвано с частна жалба е предвидена за определението, с което съдът, наложил глобата се произнася по молбата на вещото лице за нейната отмяна. Такава възможност законът не предвижда за определението, с което съдът е наложил санкцията.
1
Процесуалният закон с разпоредбата на чл.274, ал.1 предвижда две хипотези, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в : 1./ когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2./ в случаите, изрично посочени в закона.
Върховният касационен съд с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.т. 5 и 6, и с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.т. 7 и 9 е разяснил кои са определенията, които преграждат развитието на производството - това са определенията за прекратяване на производството /в исковото производство - поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска/, за спиране на производството или отказ за възобновяване на спряно производство, както и определението, с което съдът, поради преценена от него липса на подведомственост или подсъдност, изпраща делото на особена юрисдикция или административен съд или на друг граждански съд, което всъщност е частен случай на прекратително определение /прекратява се производството спрямо сезирания съд/.
Основна характеристика на преграждащите определения е това, че с тях се препятства защитата по конкретен, вече предявен иск, временно или окончателно, било пред сезирания граждански съд, било пред гражданските съдилища изобщо.
Обжалваното протоколно определение от проведеното на 08.03.2024 г. открито съдебно заседание по т.д.№ 21/2022 г. за налагане на глоба на вещото лице не е акт, който препятства развитието на производството.
Не е налице и втората хипотеза, предвидена от чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрична възможност за обжалване на определенията на съда, с които се произнася по налагането на глоба. Такава възможност е предвидена относно определенията на съда, с които се произнася по молбите за отмяна на наложените глоби.
Поради това обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Подадената от вещото лице Р. С. жалба следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по реда на чл.92, ал.1 от ГПК като молба до съда, наложил глобата, за нейната отмяна.
Воден от изложеното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба вх.№ 1913/25.03.2024 г. от Р. Р. С..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр.Перник за произнасяне по молбата на вещото лице Р. Р. С. за отмяна на наложената с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.03.2024 г. по т.д.№ 21/2022 г. на Окръжен съд Перник глоба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3