Решение № 111 от 10.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 136/2023
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 10.04.2023
- Състав
- Иво Василев Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41 ал.1 предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 15 ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.141 ал.5 · Търговски закон
- чл. 24 · Търговски закон
- чл. 25 · Търговски закон
- чл. 25 ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иво В. Добрев като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20232100900136 по описа за 2023 година
Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Постъпила е жалба от Пламен Кирилов Киряков, ЕГН ********** в качеството му на прокурист на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“АД, ЕИК 102929385, чрез процесуален представител адв. Керка Георгиева Благоева, със съдебен адрес гр.Бургас к-с „Лазур“, спортен комплекс „Лазур“, административна сграда срещу отказ №20230327172738/ 28.03.2023г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания отказ, иска се същият да бъде отменен, като се задължи Агенция по вписванията да извърши вписването.
Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да оспорва атакувания отказ, внесена е дължимата за производството държавна такса.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
Заявление вх.№20230327172738/27.03.2023г. е подадено по електронен път за вписване на заличаване на прокурист по партидата на посоченото по- горе дружество. /в производство по несъстоятелност/
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице при АВ е приело, че заявлението е подадено от упълномощен от прокуриста адвокат, но в конкретния случай разпоредбата на чл.141 ал.5 ТЗ не би могла да се приложи по аналогия, поради което следва да се счита, че агенцията е сезирана от неоправомощено лице по смисъла на чл.15 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
В жалбата се сочи, че мотивите на длъжностното лице по регистрацията са неясни, а постановеният отказ противоречи на закона и трайно установената практика на съдилищата.
Излага се в същата, че към подаденото заявление е приложено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, като освен това са представени необходимите за извършване на исканото вписване документи, а именно: уведомление от прокуриста до дружеството за прекратяване на договор за възлагане на търговско 1 управление/прокура/ от 02.05.2011г., получено от дружеството на 27.02.2023г., отказ от права по пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.03.2023г., получено и входиран на 27.03.2023г. в регистъра на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“АД. Уточнява се също така, че заявлението за заличаване на прокурата е подадено на 27.03.2023г. към която дата прокуристът е притежавал безспорна представителна власт по отношение на дружеството. Оспорват се изложените в отказа мотиви, че липсва правновалидно изявление на упълномощено лице, тъй като прокуристът притежавал представителна власт по отношение на търговеца до момента на заличаването му в регистъра. Цитирана е съдебна практика, според която прокуристът на собствено основание може да поиска заличаването си, като според жалбоподателя в случая трябва да бъдат съобразени общите разпоредби на гражданското право, уреждащи отказа от упълномощаване- чл.41 ал.1 предл.2 ЗЗД. В заключение е заявена позиция, че договорът за възлагане на търговско управление е прекратен, при спазване на чл.18 ал.2 от същия, направен е и отказ от упълномощаване, като прокурата трябва да се счита за преустановила действието си, считано от 28.03.2023г., поради което и не са налице пречки за извършване на исканото вписване.
В постъпилия отговор на жалбата се излагат съображения, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен, поради което и следва да бъде потвърден.
Преценявайки правилността на атакувания отказ съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ са посочени ясно лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра, както и тези, които могат да подават заявление по чл. 13 за вписване, заличаване и обявяване. В кръга на легитимираните да депозират заявление пред Агенция по вписванията лица несъмнено попадат търговецът, прокуристът, друго предвидено в закон лице или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията. Разбира се, пълномощията на адвоката, депозирал заявлението следва да изхождат единствено и само от волеобразуващия управленски орган на дружеството. Всяко вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице би било недопустимо. В конкретния случай на жалбоподателя безспорно следва да се признае възможността валидно да постави начало на регистърно производство пред Агенция по вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ТЗ упълномощаването на прокуриста се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър. Фактическият състав на прекратяването на упълномощаването изисква, като условие за неговата действителност да е налице осъществено вписване на оттеглянето в търговския регистър, поради което до осъществяване на вписването прокуристът има всички права, предоставени му от закона за осъществяване представителство по отношение на дружеството. До вписване на прекратяването на упълномощаването в търговския регистър прокуристът не е загубил качеството си на упълномощено да действа от името на търговеца лице, респективно правото си да представяла валидно дружеството, включително и пред търговския регистър. С оглед на изложеното съдът намира, че депозираното от адвокат Б., надлежно упълномощена от прокуриста, заявление изхожда от легитимиран заявител по смисъла на чл. 15 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му. Упълномощаването на същия трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Вписването на упълномощителната сделка е от значение за третите лица, съгласно чл. 24 ТЗ и има декларативно действие. Източникът на представителната власт на прокуриста следователно е упълномощителната сделка и по силата на нея прокуристът има право да действа от името на търговеца. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор съгласно чл. 25 ТЗ. От горните разпоредби на Търговския 2 закон следва, че между търговеца и прокуриста възникват две правоотношения и те имат за свой източник различни юридически факти- едностранна упълномощителна сделка която е строго формална, и двустранен договор, за който формата не е условие за действителност.
Едностранната сделка дава представителна власт на прокуриста, а по силата на договора който може да е трудов или за мандат, прокуристът извършва действията , за които е упълномощен от търговеца. В тази връзка на първо място трябва да се посочи, че не съществува пречка прокуристът да направи отказ, което като действие съответства на правото на търговеца да оттегли дадените на същия пълномощия. По делото жалбоподателят в качеството си на прокурист е сторил именно това, като неговото изявление е достигнало валидно до търговското дружество. Последното не е заявило това, подлежащо на вписване за него обстоятелство. С оглед така констатирано бездействие, съдът намира за основателно приложението в случая на нормата на чл. 141 ал.5 от Търговския закон по аналогия. Както управителят, така и прокуристът са представители на търговеца, като първият е законен негов представител, а вторият договорен. Първият, за разлика от втория е орган на търговското дружество, поради което има както вътрешни отношения с дружеството, така и такива с трети лица; прокуристът не е орган на търговеца и осъществява само външни функции спрямо него, ръководейки цялата му търговия и отношенията, които възникват по повод на същата с трети лица. Управителят в отношенията си с третите лица прави същото каквото и прокуристът. Двамата, предвид присъщите им функции, както и права и задължения разполагат с правото да сезират валидно регистъра в качеството си на заявители по смисъла на чл. 15 от приложимия и посочен по-горе закон с искане за вписване на съответните обстоятелства. Действително, на управителя на дружеството с ограничена отговорност е предоставена от законодателя изричната възможност да заяви сам заличаването си като такъв при спазване на правилата за това. При това положение, след като в хипотезата на заявяване от страна на управителя на заличаването си той вече е трето, спрямо дружеството лице /във всички останали случаи и преди да бъде освободен/заличен същият депозира заявлението именно като такъв/, но прави това по силата на изрично предоставената му законова възможност в тази насока, с оглед коментираната по-горе еднаквост между неговите функции и тези на прокуриста, съдът намира, че няма основание на последния в настоящата хипотеза да бъде отказано правото също да заяви собственото си заличаване като прокурист, след като търговецът е надлежно уведомен за направения от негова страна отказ от прокура и отказ от права по пълномощното и не е предприел действия по привеждане на информацията в регистъра с действителното положение. Да се приеме обратното, би означавало в една и съща хипотеза спрямо търговския регистър законният и договорният представител да се третират по различен начин, като на първия се признават права, а за втория се приеме, че не разполага с такива. Очевидно законодателният пропуск в тази насока чрез изрична регламентация на възможността прокуристът да може сам да заяви отказа си от прокура така, както управителят може да заяви своето заличаване следва да бъде преодолян чрез прилагане и съобразяване нормата на чл. 141, ал.5 от Търговския закон по аналогия.
Предвид изложеното, съдът намира, че валидно са възникнали обстоятелствата, предмет на заявлението и те подлежат на вписване, а постановеният отказ трябва да се отмени, като незаконосъобразен.
Разноски в полза на Агенцията по вписванията не следва да се присъждат. Съгласно нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенция по вписванията е страна по него, а според чл. 541 ГПК, разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя.
По изложените съображения и на основание чл. 25 ЗТР РЮЛНЦ съдът, 3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ №20230327172738/28.03.2023г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“АД, ЕИК 102929385, постановен по заявление вх.№20230327172738/27.03.2023г.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства по партидата на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“АД, ЕИК 102929385.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на Агенция по вписванията за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4