Решение № 249 от 20.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. П., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234400600630 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Районен съд гр.П. с присъда № 74/31.05.2023 г., постановена по НЧХД №20224430202302/2022г., признал подсъдимата З. П. П.-ЕГН-********** за невиновна това,че на 03.12.2022г., като родител на –майка на детето Б. С.ов Д.-ЕГН**********, да не е изпълнила съдебно решение №1287/15.11.2021г. по гр. д. № 20214430106265/22021г. на РС-П., влязло в сила на 15.11.2021г., относно режима на лични контакти на бащата С. Е. Д. с ЕГН ********** с детето му, като не спазила дните и часовете на лични контакти с детето, а именно бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден до 19 часа на неделния ден, с право на преспиване на детето в дома на бащата, като случая е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.9, ал.2 от НК, я оправдал по обвинението по чл.182, ал.2 от НК.

На основание чл.190, ал.1, пр..2 от НПК осъдил частния тъжител С. Е.

Д.с ЕГН**********, да заплати направените по делото разноски за адвокат, в размер на 1320 лева.

1

Постановената присъда е обжалвана от адв.Л. П.-АК-П., като повереник на частния тъжител на 15.06.2023, като е депозирано и допълнение към възивната жалба от 06.07.2023г.Във възивната жалба и допълнението към нея се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда.

Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е повигнато обвинение единствено и само за непредаване на детето през първата седмица на м.декември 2022г.-03. и 04.12.2022г. Сочи се, че частното обвинение обхваща период от 01.11.202г. до 05.12.2022г.Счита се, че присъдата е постановена при неправилна преценка на докозателствения материал. Възразява се и от приетото в мотивите на първоинстанционния съд , че се касае за маловажен случай.Пряко в този смисъл, се посочва , че се касае за три уикенда, през които е следвало детето да бъде при бащата. Излагат се доводи, че се касае за съществени обществени отношения, пряко засягащи интереса на малолетното дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка с бащата.Във връзка с аргументи на на защитата на подсъдимата акцентира , че тъжителя не е упражнявал каквото и да е физическо или психическо насиле спрямо детето заповедта, както и, че заповедта закрила не отменя или суспендира действието относно режима за личи контакти на родителя.Моли се въззивният съд да упражни правата си, като отмени присъдата и постанови друга с, която да се признае подсъдимата З. П. за виновна и приложи разпоредбата на чл.78а от НК, за извършено пресътъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебното заседание адв.Л.П.-АК-П., поддържа по същество доводите в жалбата и допълнението към нея.Отново акцентира, че се касае за непредаване на детето от 01.11.2022г. до 03/04.12.2022г., което е посочено в тъжбата, а не само за една дата.Твърди, че изложените твърдения от защитата на подсъдимата за оказван й тормоз, не отговарят на действителността.

Защитникът на подсъдимата З. П.-адвокат М. К.-АК-П., моли да се потвърди постановената присъда.Счита, че в мотивите си съда подробно е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя.Твърди, че не е имало никаква конкретика и никакви събирани доказателства за други дати извън 03.12.2022г. Твърди също, че по делото има данни, че детето е било свидетел на тормоз.Относно адреса на подзащитната й твърди, че е бил известен на жалбоподателя и тя не е възпрепятствала виждането на детето.

2

Ответницата по жалбата по съществоподдържа становището на защитника си.Моли съда да бъде оправдана.Твърди, че е спазвала режима на вижданията на детето и не ги е е възпрпрепятствала.Твърди, че през цялото време жалбоподателя е знаел адреса й в гр.В..Сочи, че детето е прекарало последните ваканции при бащата си.

Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и допълнението към нея,становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК , намира следното:

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок и са допустими. По същество са основателни.

Първоинсатанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в ограничаване процесуалните права на страните и в липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 пр.1 от НПК, по следните съображения:

Видно от подадената тъжба вх.№29001/05.12.2022г., въз основа на която е образувано делото е, че повдигнато с тъжба обвинение против З. П. П. по чл.182, ал.2 от НК, е за престъпление извършено за времето от от 01.11.2022г. до датата на подаване на тъжбата-05.12.2022г.В тъжбата не са били посочени конкретните дати на които подсъдимата не е изпълнила влязлото в сила решение по гр.д. .№20214430106265/22021г. на РС-П. , относно датите и часовете за лични контакти с малолетния Б. С.ов Д..

Съдът с разпореждането си №2585/05.12.2022г., не е констатирал неяснотата изразяваща се в неконкретизиране на отделните деяния осъществяващи престъплението по чл.182, ал.2 от НК и насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание.В съдебното заседание на 16.12.2022г. е даден ход на делото.След проведените процесуални действия с обжалваната присъда съдът се е произнесъл за извършено деяние от подсъдимата само на 03.12.2022г.В началото на мотивите си съда също е посочил, че е повдигнато обвинение само за деяние на 03.12.2022г., като неизпълнение от подсъдимата на влязлото в сила съдебно решение №1287/15.11.2021г. по гр.д. .

№20214430106265/22021г. на РС-П. , като приел, че се касае за „маловажен случай“и приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.Във връзка с така постановената присъда следва да се посочи на първо място, че 3 първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за едно деяние и съответно не се е произнесъл по така повдигнатото частно обвинение.На второ място, в диспозитива е посочено, че се касае за квалифициращо обстоятелство- “маловажен случай“.Такава квалификация не е предвидена в чл.182, ал.2 от НК и е налице смесване на две наказателно-правни понятия, между чл.93,т.9 и чл.9, ал.2 от НК.Това явно се дължи на недоглеждане при изписване на присъдата, тъй като в мотивите си подробно съда е изложил мотиви за приложението на чл.9, ал.2 от НК-„малозначителност на деянието“.

При това положение като не се е произнесъл по повдигнатото с тъжбата обвинение, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като незаконосъобразно се е ограничил при воденето на съдебно производство, в обжалваната присъда и съответно мотивите, до произнасяне само за част от повдигнатото частно обвинение.Това е довело до ограничаване правата на частния тъжител С. Е. Д. и повереника му, по време на съдебното производство и с постановената присъда да получат отговор в цялост по повдигнатото обвинение. Липсват мотиви по какви причини не се е осъществило вземането на малолетното дете на дати 5,6,19 и 20.11.2022г., които дати са в периода на частното обвинение.

В конкретният случай е била е налице неяснота и пропуски на повдигнато с тъжбата обвинение, като съда е имал възможност да даде срок на страните да отстранят нередностити в нея, а именно да се конкретизират деянията, по време,място и начин, с които се счита,че не е изпълнено или осуетено цитираното съдебно решение.Това са съществени обстоятелства на престъплението и е следвало да се посочат съобразно чл.81, ал.1 от НПК.Те са от значение за преценка в конкретния случай на чл.26, ал.1 от НК, налице ли са деяния извършени при условията на продължавано престъпление. В този смисъл е и пледираното от повереника на частния тъжител-адвокат П., която е конкретизирала обвинението едва при съдебните прения.Неяснотата на повдигнатото с тъжбата обвинение касае и подсъдимата, досежно правото й да разбере в какво точно се състои обвинението, в конкретния случай деянията с които е осъществила според частния тъжител престъплението по чл.182, ал.2 от НК.Това е следвало да се посочи в татъжба.Във връзка с това е и пледираното от защитата на подсъдимата пред въззивният съд, че липсва конкретика извън датата 03.12.2022г..В тази връзка е и заявеното от подсъдимата,в защита, в с.з преди произнасяне на присъдата, а именно, че по 4 обвиненията за периода от 01.11. не знае точно за какъв период, тъжителя не е чувал детето си. Нередностите не са били отстранени от първоинстанционния съд и последвалият съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е само за част от повдигнатото частно обвинение против З. П..

Допуснатите съществени нарушение на процесуалните правила не могат да се отстранят от въззивната инстанция, поради което следва да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС-П.. Не може въззивната инстанция да замества първоинстнацион- ният съд като върне тъжбата за отстраняване на нередности и да се произнася за първи път по посочените обстоятелства, за извършено от подсъдимата З. П. престъпление по чл.182, ал.2 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.334 т.1 ,във вр. с чл.335 ал.2 , вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2, предл.1 от НПК,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 74/31.05.2023 г., постановена по НЧХД № 20224430202302/2022г. на РС-П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5