Решение № 9968 от 12.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9968 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110127081 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 55066/2020г. на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу Н. В. Ф. за установяване съществуване на вземане за сумата 625.84 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и за сумата 20.24 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.11.2020г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Н. В. Ф. за установяване съществуване на вземане за сумата 94.58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 23.10.2020г., както и за сумата 4.26 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу М. ЕФТ. Ф. за установяване съществуване на вземане за сумата 55.00 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.31, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.14, вх.А, ет.8, за периода 01.05.2017г. – 1

30.04.2019г., както и за сумата 20.24 лева (съгласно уточнение в о.с.з. от 24.03.2022г.) за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.11.2020г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу М. ЕФТ. Ф. за установяване съществуване на вземане за сумата 94.58 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 23.10.2020г., както и за сумата 4.26 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 23.10.2020г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на потребители на доставената за имота топлоенергия, са били задължени да заплатят стойността й, както и цената на услугата дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 55066/2020г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

За яснота е уместно да се посочи, че по ч.гр.д.№ 55066/2020г. по описа на СРС, 55 състав, са били заявени и е била издадена заповед за изпълнение срещу М. ЕФТ. Ф. за вземания по пера и в размер, които са идентични на заявените срещу Н. В. Ф.. С възражение по реда на чл.414 ГПК този длъжник е признал съществуването на вземане за доставена топлоенергия на стойност 570.84 лева от търсените 625.84 лева и оспорва разликата от 55.00 лева, признал е съществуването на вземане за извършено дялово разпределение в размер на 16.24 лева от търсените 20.24 лева и оспорил разликата от 4.00 лева, и е възразил срещу търсените закъснителни лихви в пълния им претендиран размер. С оглед на така направените признания, заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл.415 ГПК, че следва да заяви искове по чл.422 ГПК само за оспорените от длъжниците вземания, но не и за признатите от страна М.Ф. такива.

В хода на производството ответникът Н. В. Ф. е починал, поради което с определение от 01.10.2021г. на негово място са били конституирани законните му наследници – съпругата му М. ЕФТ. Ф. и децата му ЕК. Н. Ф. и Н. Н. Ф..

В срока за отговор ответникът М. ЕФТ. Ф. поддържа становище за недопустимост на исковата претенция относно признатите за дължими суми в заповедното производство.

Оспорва наличието на облигационна връзка между нея и ищеца, като твърди на стр.4 от отговора, че не е собственик, нито вещен ползвател на имота, но изречение след това поддържа, че в нейна полза е било учредено вещно право на ползване за процесния обект.

Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и „Нелбо Инженеринг“ ООД. Счита също, че не е изпадала в забава за плащане на търсените от нея суми, тъй като не е получавала фактури за тях, нито покана за плащане. Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът Е.Ф. оспорва наличието на облигационна връзка между страните, 2 евентуалното й изпадане в забава, както и правото на ищеца да търси плащане на възнаграждението за услугата дялово разпределение на доставената в етажната собственост топлоенергия. Навежда възражение за изтегла погасителна давност.

Ответникът Н.Ф. също оспорва облигационната връзка между страните, евентуалното си изпадане в забава по отношение на задължението да плати процесните суми и правото на ищеца да претендира от свое име сумите за осъщественото дялово разпределение. Посочва, че е направил отказ от наследството на своя наследодател, поради което не носи отговорност за евентуално възникналите за Н.Ф. задължения.

Третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД не изразява становище по делото.

Постъпило е такова от „Нелбо“ ЕАД, което дружество не е страна в производството.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 04.12.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ТА-ЕС Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан на 15.02.2002г. Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор от 06.11.2007 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „ТА-ЕС Нелбо инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

На съда му е служебно известно, че правата и задълженията на „ТА-ЕС Нелбо Инженеринг“ ООД по сключените от това дружество договори за отчет на уредите за дялово разпределение в сгради-етажна собственост са преминали по договаряне към „Нелбо“ ЕАД, като обстоятелството, че за процесния период именно „Нелбо“ ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесния имот, се потвърждава както от съдебно-техническата експертиза, така и от приложените именно от това лице отчетни 3 документи и изравнителни сметки.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение. В случай на конкуренция на основанията, вещният ползвател се явява задължен за потребения консуматив по аргумент от чл.57 от Закона за собствеността, който повелява, че именно ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.

Видно от представения по делото нотариален акт № 79, том II, рег.№ 4626, дело № 261 от 27.05.2019г. на нотариус Маргарита Иванчева процесното жилище е било дарено от Н. В. Ф. и М. ЕФТ. Ф. на сина им Н. Н. Ф., като праводателите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилището. Качеството си на собственици на имота дарителите са установили с представен по нотариалното дело договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.12.1985г. Същите са декларирали този имот по реда на чл.14 ЗМДТ, удостоверено от Дирекция „ОП“ на СО, район „Възраждане“, към чието писмо е приложен заверен препис от данъчната декларация.

Не са налице доказателства за отказ от правото на ползване от страна на дарителите. Именно в качеството си на вещни ползватели на обекта за процесния период – 01.05.2017г. – 30.04.2019г., Николай и Маргарита Ф.и се явяват страни по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката. В качеството си на потребители същите са били задължени за заплащане на цената за потребената топлоенергия и осъщественото дялово разпределение, като при липса на данни за солидарна отговорност, то същите дължат евентуално възникналите вземания при равни квоти.

По делото не се твърди и не се установи плащане на процесните суми от страна на вещните ползватели.

Видно от прието удостоверение за наследници първоначално конституираният ответник Н. В. Ф. е починал на 04.07.2021г. и е оставил за наследници ответниците в производството – съпругата си М. ЕФТ. Ф. и децата си Н. Н. Ф. и ЕК. Н. Ф..

Предвид изложеното, евентуално потребеното количество топлинна енергия и услугата дялово разпределение на доставената до жилищната кооперация енергия от топлопреносното предприятие, е била дължима от Н. В. Ф. и от М. ЕФТ. Ф. при равни квоти, а след смъртта на Н. В. Ф., евентуално възникналото в негова тежест задължение е 4 било наследимо, тъй като е възникнало преди 04.07.2021г. Доколкото ищецът не сочи каква част от този дълг претендира от наследниците, съдът приема, че квотите са установените в чл.5 от ЗН – равни квоти, т.е. всеки от тях е наследник на 1/3 част от припадащата се на наследодателя 1/2 част от задълженията или на 1/6 част от общия дълг. Предвид обстоятелството, че ответникът Н. Н. Ф. е направил отказ от наследството на своя баща, за което е представил удостоверение за вписването му в специалната книга на съда, то същият не носи отговорност за евентуално съществуващия дълг на Н.Ф. към „Топлофикация София“ ЕАД. Така, при установяване на потребление на топлинна енергия за имота в периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г. и осъществено годишно изравняване след отчет на топломерите, задължението се носи от следните ответници и при следните квоти:

М. ЕФТ. Ф. - 4/6 части, от които 1/2 част на лично основание като вещен ползвател на жилището и 1/6 част – наследен дълг от съпруга си, който също е бил вещен ползвател за процесния период и чието право е погасено със смъртта му – чл.56 ЗС;