Определение № 115 от 16.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. София, 15.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Н. Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Частно касационно търговско дело № 20238003900187 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Инженерконсулт“ ООД против определение № 815 от 14.12.2022г. по в. ч. д. № 977/2022г., с което Апелативен съд - София е оставил без разглеждане като недопустима частната му жалба против определение № 3107 / 07.10.2022г. по ч. т. д. № 1333/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 679 ТЗ за отмяна на решенията на проведеното на 06.07.2022г. Събрание на кредиторите по т. д. № 2327/2018г. на СГС.

Частният жалбоподател сочи, че определението е недопустимо, съответно неправилно, поради което моли да бъде обезсилено, съответно отменено. Поддържа, че определението, с което се отказва уважаване на искане за отмяна на решение на Събрание на кредиторите е охранителен акт, поради което по арг. от противното от чл. 537 и сл. на ГПК, неуважаването на искането е равностойно на неиздаване на дължим охранителен акт, с оглед на което определението подлежи на обжалване. Ето защо, с оглед препращащата норма на чл. 616а, ал. 3 ТЗ, жалбоподателят счита, че трябва да се приложи редът на обжалване на актовете в охранителните производства в ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

1

За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението по чл.679 ТЗ, апелативният съд е приел, че същата е недопустима. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 613а, ал.1 ТЗ не може да бъде тълкувана, че всички актове в производството по несъстоятелност, извън посочените в ал.1 на същия член, са обжалваеми.

Съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ, обжалваемостта на определенията е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274, ал.1 ГПК - преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Прието е, че обжалваното определение не е от актовете, посочените в чл.274, ал.1 ГПК, поради което не подлежи на обжалване.

Определението е допустимо и правилно.

На първо място, настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за недопустимост на обжалвания акт, като такива не се сочат от дружеството – жалбоподател.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че определението по чл.679 ТЗ, с което се оставя без уважение искане за отмяна на решение на събрание на кредиторите, подлежи на обжалване, тъй като е охранителен акт. Производството по провеждане и вземане на решения от Събранието на кредиторите (СК) по делото по несъстоятелност е охранително, докато с производството по чл.679 ТЗ се цели отмяна на взето решение от СК, поради неговата незаконосъобразност или ощетяване на част от кредиторите, а не издаване на охранителен акт. Ето защо, относно обжалваемостта на определението по чл.679 ТЗ не намират приложение разпоредбите на ГПК за охранителните производства.

Съгласно съдържащата се в чл.613а, ал.3 ТЗ препращаща норма, обжалването на определенията на съда по несъстоятелността става „по съответния ред на ГПК”, а това е редът по чл.274 ГПК за обжалване на определения. Заложените в чл.274, ал.1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол – преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му, са част от реда, установен в ГПК относно обжалваемостта на определенията, като те в настоящия случай не са осъществени по отношение на определението по чл.679 ТЗ. С него, се дава разрешение по същество по отношение на спорния предмет на това производство – по искането за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите, поради което определението няма преграждащ характер спрямо очертания предмет на производството. Не е установена в закона и обжалваемост на акта по чл.679 ТЗ. С оглед на това законосъобразен е изводът на апелативния съд, че определението по чл.679 ТЗ, тъй като не е от кръга на актовете по чл.274, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване.

На последно място, изложените оплаквания от жалбоподателя относно незаконосъобразността на решенията на събранието на кредиторите не се обхващат от предмета на произнасяне в настоящото производство - допустимост на частна жалба срещу определение по чл.679 ТЗ, поради което, като неотносими за него, не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното, обжалваното определение, което е постановено и в 2 съответствие с константната практика на ВКС, е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 815 от 14.12.2022г. по в. ч. д. № 977/2022г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3