Решение № 51 от 27.07.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Луковит, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № *** г., изд. от началник група в ОДМВР Л РУ Л, с което на Р.

М. Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наложеното наказание е останал жалбоподателят Р. М. Б., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В придружително писмо до съда наказващият орган моли за потвърждаване на наказателното постановление, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 18.03.2023 г. около 11:10 часа по сигнал за настъпило ПТП в гр. Луковит, на кръстовището на *** се отзовали св. Б. В. Ц. и св.Т. П. К. – служители в РУ.Л.. На място заварили двата автомобила, участвали в ПТП-то, и водачите им, както и очевидци, от които събрали устни сведения.

Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11, в който са описани участниците в ПТП - участник 1 е лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № ОВ2417ВХ с водач – жалбоподателя, а участник 2 е лек автомобил ** с рег. № *** с водач Ф.А.К..

Описани са видими щети и по двата автомобила, както и пострадал Ф.А.К.. Като свидетел е посочен Е.А.Д.. В графа обстоятелства и причини за ПТП св. Б. Ц. е посочил, че участник 1, движейки се зад завиващия на ляво участник 2, който е с включен ляв мигач, не го пропуска и отнема неговото предимство и го блъска странично в лявата страна. Изготвен бил снимков материал.

При така установената на място обстановка св. Б. Ц. - мл. автоконтрольор при РУ.Л. образувал административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, като му 1 съставил АУАН бл. № сер.GA № 801276 от 18.03.2023 г., в който описал словесно констатираното нарушение: „на 18.03.2023 г. в 11:10 часа, в гр. Луковит, на кръстовището образувано от *** управлява собственият си лек автомобил марка БМВ, модел 320 Д, черен с рег.номер ОВ2417ВХ като нарушава: 1.Участник 1 в светлата част на денонощието на суха пътна настилка при ясно време, опитвайки се да завие наляво преди престроилия се, подал светлинен сигнал и започнал маневра участник 2, като го блъска странично, с което реализира ПТП с леко ранен водач и материални щети по двата автомобила“. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и при същата фактическа обстановка, отразена в акта, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители - актосъставителя Б. В. Ц. и свидетеля по акта Т. П. К., както и от писмените доказателства – АУАН, НП, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., изд. от министъра на вътрешните работи, 2 бр. удостоверения, изд. от ОДМР – Ловеч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, явяващо се основание за отмяна на НП.

От така описаното словесно в АУАН и НП нарушение – с посочване на „участник 1“ и „участник 2“, не е ясно какво нарушение се приписва на жалбоподателя, какви действия е извършил и в нарушение на кои конкретни правила, единствено става ясно, че същият в посоченото време и място е управлявал посоченото МПС. Кой е участник 1 и участник 2 не става ясно от АУАН и НП, а се установява едва от изискания от съда протокол за ПТП.

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДП вменява в задължение на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

На свой ред нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДП предвижда санкция за водач който в резултат на нарушение по ал. 1 причини ПТП. В случая тази разпоредба е била приложена от АНО във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП която предвижда санкция за водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне.

От правна страна в НП досежно това нарушение АНО е приел, че жалбоподателят нарушава "предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без да се 2 съобразява с тях. ПТП. "

Налице е пълно несъответствие между фактическо и юридическо обвинение.

В случая в обстоятелствената част на АУАН и НП не са описани съществени съставомерни признаци на нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като например, че преди участник 1 да предприеме маневра завиване наляво, се е убедил или не, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, респ. в АУАН и НП не е посочено къде спрямо участник 1 е бил участник 2, в каква посока се е движил, а същевременно е посочено, че е реализирано ПТП, което като резултат не е въздигнат в съставомерен елемент на нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Неяснотата се задълбочава с посочването, че това е станало в светлата част на денонощието на суха пътна настилка при ясно време. Така в АУАН и в НП се е стигнало до нарушаване на правилата, разписани в чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като е допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението, а освен това не са посочени обстоятелствата, при които то е извършено. На следващо място, причиняването на ПТП не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, но е въздигнат в такъв в приложената санкционна норма – чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

Поради това съдът приема, че в случая административно – наказващият орган е приложил санкционна норма, която не съответства на правната квалификация на деянието и в крайна сметка в Наказателното постановление се е стигнало до неяснота дали се ангажира административната отговорност на жалбоподателя за това, че е реализирал ПТП или само за това, че е предприел завиване наляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участник 2.

Не е ясно и коя от всичките хипотези по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е приел за осъществена АНО – с какви точно правила не се е съобразил жалбоподателя – пътни знаци, маркировка, предимство, заобикаляне и пр.

Посочените нарушения са от категорията на съществените и винаги ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по адекватен начин защитата си. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно, конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вменените нарушения.

Визираните по-горе непълноти в АУАН на нарушението представляват съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и винаги обуславят извод за отмяна на НП на формално основание.

На следващо място, съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя в случая.

При съставянето на АУАН не са снети писмени сведения от свидетели – очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при установяване на нарушението. Безспорно е имало лица, които са били очевидци на произшествието /такъв е вписан в протокола за ПТП/. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая видно и от заявеното от актосъставителя пред съда – на място са били установени свидетели – очевидци на твърдяното нарушение, но не са вписани в акта, а вместо това е вписан св. Т. К. – неочевидец.

Следва да се има предвид, че винаги, когато са налични свидетели-очевидци АУАН следва да се изготвя в тяхно присъствие, като това не е случайно, а има за цел да гарантира 3 законосъобразното провеждане на процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите. В случая подходът, който е предприет от актосъставителя – да ползва за свидетел лице, което е присъствало при установяване на нарушението вместо такова – свидетел на нарушението, макар, формално да не нарушава разпоредбите на закона, препятства успешното доказване на вмененото нарушение, тъй като в случая жалбоподателят оспорва фактическата обстановка. В тежест на наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си относно извършеното нарушение.

Съдът намира, че така вмененото административно обвинение се явява и недоказано, което обосновава извод и за неправилно приложение на материалния закон.

Поради това съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г., изд. от началник група в ОДМВР Л РУ Л, с което на Р. М. Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.

1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4