Решение № 968 от 16.03.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 968 гр.

Пловдив, 16.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17764 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.Ф.З., ЕГН **********,*** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“

ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че А.Ф.З. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 960,53 лв. – главница по Договор за покупка на стоки или услуги ***, сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба за дружеството, сумата от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.20018 г. до 21.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10110/2010 г. по описа на ПРС и е образувана ***. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 10110/2010 г. на ПРС, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист против ищеца за гореописаните суми и въз основана на него с молба от 06.04.2011 г. е образувал ***. Ищецът не е правил доброволни плащания, нито са му удържани суми в резултат на наложени запори, като същият е с намалена работоспособност и в момента е безработен. Ответникът по настоящото дело е депозирал молба до *** за конституирането му като взискател на 01.09.2015 г. въз основа на твърдение, че на 15.05.2016 г. е подписал договор за цесия с БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, по силата на който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено. По делото не е представено уведомление до длъжника за цесията.

На първо място се сочи, че ищецът не дължи на ответника процесните суми поради липса на активна процесуална легитимация на ответника по ***, тъй като не е съобщено на ищеца за извършената цесия.

На следващо място счита процесните вземания за погасени по давност. Твърди се, че е приложима общата пет годишна погасителна давност по отношение на главницата, както и че последното валидно изпълнително действие е запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищеца в „Железопътна секция“ Пловдив от 23.02.2012 г., като дори е спорно дали същото представлява валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, доколкото към този момент ищецът не е бил в трудови правоотношения с третото задължено лице. След 23.02.2012 г. до 28.02.2014 г. в период от две години не са извършвани, нито поискани от взискателя да се извършат действия по принудително изпълнение, поради и което на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК *** е прекратено по силата на закона. Последващите изпълнителни действия не обуславят прекъсване на срока на погасителната давност, като същият е изтекъл както по отношение на главницата, така и по отношения на мораторната лихва, за което вземане е приложима кратката тригодишна давност. Ищецът сочи, че освен горното ответникът не е носител на материалното право, тъй като ищецът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като неоснователна. Не се спори относно депозирането на заявление и издаване на изпълнителен лист по посоченото от ищеца частно гражданско дело. Не се спори и, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано *** ***. Не се спори и че ответното дружество е цесионер по силата на сключен договор за цесия от 15.05.2015 г., както и в това си качество е взискател по ***. Оспорва се, че е изтекъл срокът на погасителна давност по отношение на процесните вземания. Посочва се, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е прекъснат срока на погасителната давност. Впоследствие с молбата за образуване на *** дело и възлагането по чл.

18 ЗЧСИ давността отново е прекъсната. Твърди се, че докато трае изпълнителния процес давност не тече, като се цитира съдебна практика в тази насока. Отделно от това се посочва, че са предприемани изпълнителни действия, които също са прекъснали срока на погасителната давност, както следва: на 23.02.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение за налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 28.02.2012 г. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 28.01.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на адреса му с разпореждане от ***. На 11.08.2015 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на адреса му с разпореждане от ***. С молба от 01.09.2015 г. ответникът е конституиран като взискател по *** дело, предриемайки множество изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, а именно: на 14.02.2017 г. е поискано насрочване на опис на движими вещи. На 18.02.2017 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на движими вещи, като същата е връчена при отказ. На 28.04.2017 г. поради липса на плащане от страна на длъжника е насрочен опис на движими вещи за дата 09.06.2017 г. от 10,00 часа. На 04.08.2017 г. е наложен запор върху всички банкови сметки, открити на името на длъжника в Банка ДСК ЕАД. На 14.09.2017 г. е постъпила молба от длъжника за разсрочено плащане. С молба от 22.06.2018 г. ответникът е поискал извършване на справка за регистрирани трудови договори или пенсия и налагане на запор при налични такива. На 28.08.2018 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 02.11.2018 г., връчена при отказ. С молба от 20.02.2019 г. ответникът е поискал насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. На 26.03.2019 г. *** отново изпраща призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на движими вещи на длъжника за дата 20.05.2019 г. – изпратена чрез Български пощи и непотърсена от длъжника. На 27.09.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение и насрочване на описа за 31.10.2019 г. Твърди се, че с предприемането на описаните действия погасителната давност е прекъсната, като към датата на депозиране на исковата молба срокът на погасителната давност за процесните вземания не е изтекъл. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство изпълнителен лист от 20.12.2010 г. по ЧГД № 10110/2010 г. по описа на РС – Пловдив, се установява, че ищецът е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 960,53 лв.- главница по Договор за покупка на стоки или услуги ***, сумата от 649,85 лв.- надбавка, представляваща печалба за дружеството, сумата от 214,99 лв.- законна лихва за периода от 18.08.20018 г. до 21.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 136,51 лв.- разноски.

На 06.04.2011 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е депозирал молба за образуване на *** дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист, като в молбата се съдържа възлагане на извършване на изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на тази молба е образувано ***.

В периода от 30.04.2011 г. до 23.02.2012 г. са изпращани съобщения и са правени справки във връзка с установяването на имущественото състояние на длъжника, които са ирелевантни по отношение на твърдения срок на погасителна давност, неговото прекъсване и спиране, поради и което не следва да се обсъжда всяко едно от изпратените съобщения и получена информация. Относима към правния спор е справка за данни за осигурено лице, от която е видно, че към 23.02.2012 г. за длъжника са платени от Железопътна секция Пловдив осигурителни вноски за 2011 г., като последната е платена на 30 януари 2012 г. В справката от НОИ не е отразено наличие на трудово правоотношение с Железопътна секция Пловдив. Липсва отразяване за наличие на трудово или осигурително правоотношение с ЖП Пловдив и в приетата по делото справка от ТП на НОИ Пловдив. (л. 58)

Във връзка с така събраната информация, *** е наложил запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като препис от запорното съобщение е връчен до третото задължено лице на 29.02.2012 г.

На 28.02.2012 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, в която е отразено, че е наложен запор на трудовото възнаграждение, както и че ще се извърши опис на движими вещи.

В печат, поставен върху справка от НОИ *** е насрочил опис на движими вещи за 28.01.2014 г., като липсват данни на длъжника да е връчвано съобщение във връзка с така насрочения опис, както и същият да е бил осъществен.

На 18.08.2014 г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, в която е отразено, че ако не извърши плащане ще се пристъпи към насрочване на опис, но такъв не е насрочен в призовката – не е отразена дата на описа.

Върху Справка от ТД на НАП от 04.08.2014 г. е поставен печат на ***, с който се насрочва опис на движими вещи на длъжника на 11.08.2015 г. Липсват данни длъжникът да е уведомен за насрочения опис, както и същият да е бил осъществен.

На 01.09.2015 г. ответникът в качеството на цесионер е депозирал молба за конституирането му по ***, която е уважена с разпореждане на *** от 05.12. 2015 г. В молбата се съдържа възлагане за извършване на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Видно от приложените по делото и приети като писмени доказателства документи, процесното вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 15.05.2015 г., като длъжникът е редовно уведомен с връчване на уведомление, изходящо от цедента. Видно от неоспореното от ищеца известие за доставяне, уведомлението е връчена на А.З. на 07.07.2015 г.

На 08.12.2015 г. на А.З. е връчено съобщение – призовка за конституирането на новия взискател и за размера на дълга.

С молба от 14.02.2017 г. взискателят е поискал извършване на справки, както и насрочване на опис на движими вещи.

На 28.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи за 09.06.2017 г., като липсват данни същият да е осъществен.

След установяване на банкова сметка ***, на която А.З. е титуляр е наложен запор върху вземанията на лицето по така откритата банкова сметка. ***.08.2017 г.

С писмо, входирано на 16.08.2017 г. баката е уведомила ***, че са наложени два предходни запора на вземанията по тази банкова сметка.

***.11.2018 г., като е връчено съобщение до длъжника на 09.09.2018 г., като липсват данни същият да е извършен, както и причините, поради които същият не е осъществен.

На 28.11.2019 г. изпълнителното производство е спряно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.