Решение № 60 от 16.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Хасково, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640101247 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. М. М. с ЕГН ********** ************, Област ****, чрез пълномощника си адвокат К.Ж.Я. - гр. ********** срещу Р. Р. Р. с ЕГН **********, ***********, Област **** с правно основание чл. 49 ал. 1 вр. ал. 3 от СК..

В исковата молба ищцата посочва, че сключила граждански брак с ответника на **** в гр.****. Гражданският брак бил първи по ред и за двамата. От брачното съжителство нямали родени деца. След сключване на гражданския брак страните са се установили да живеят в жилище на семейството на ответника в ***********, Област ****. След започване на съвместното съжителство постепенно между страните настъпили усложнения и дискомфорт, които водели невъзможност да се поддържа брачната връзка.

Ответникът ограничавал ищцата от контакти с трети лица, включително с нейните родители. Не и давал да се вижда с тях, като и и взимал телефона, за да няма никакъв контакт. Разговорите с близките и се осъществявали само с посредничеството на ответника. Той отговарял на телефона й и не и давал да говори с никого. Въпреки многократните опити за разговор с ответника за нормализиране на отношенията, всичко било без резултат. Месец след сключване на брака в пореден опит за подобряване на отношенията ищцата и ответника заминавал за Нидерландия, където евентуално да работи и да се установи семейството им, но там тормозът продължил. Отвеникът не и давал 1 да работи и да излиза от дома си, като същевременно не и осигурява каквито и да било средства. Дори и взел получени от нейни роднини суми, които и били подарък за сватбата. Твърди, че именно тези обстоятелства, определя брачните им отношения като дълбоко и непоправимо разстроени. Към настоящия момент брачната връзка съществува формално и в нея липсвало това съдържание, което изискват закона и морала. Посочва, че в действителност ищцата и ответника са във фактическа раздяла, като тя успяла да се прибере в България с помощта на своите родители. В този си вид семейният им и брачен живот бил изчерпан от смисъл и съдържание, като неговото съществуване било неоправдано от гледна точка на обществен и личен интерес. Сключения между страните граждански брак не можел да бъде заздравен и запазен. По време на брака си страните не били придобивали недвижимо имущество, представляващо СИО по смисъла на СК. Семейното жилище, което обитавали в **** било собственост на родителите на ответника. Освен тези отношения между страните бил налице и друг проблем.От сключване на брака до момента на подаване на исковата молба страните не са консумирали сексуално същия. Ответникът не проявявал интерес към ищцата. Въпреки опитите да разбере на какво се дължи това обстоятелство ответникът отказвал да говори по темата. Натрупаното разочарование у ищцата, наличието на отчуждение един към друг, както и изчерпаното от своето дължимо по закон и морал съдържание на брачната връзка, са обстоятелства отразяващи дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което е настъпило фактическо основание, което следвало да намери и своята юридическа санкция, чрез прекратяване брака с развод на основание чл.49от СК, по вина на ответника за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С оглед гореизложеното се моли да се прекрати сключения граждански брак помежду им по вина на ответника Р. Р. Р.. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Р. Р.. В същия ответника излага, че иска е допустим и основателен. Действително с ищцата сключили граждански брак в гр. **** на **** Гражданския брак бил първи за двамата. От брачното съжителство нямали родени деца. След сключване на гражданския брак заживели заедно, но не се получили нещата.

Опитали се да живеят и в Република България и в Нидерландия, но един месец след сватбата се разделили. Към настоящия момент брачната им връзка съществувала само формално и в нея липсвало съдържанието, което изисквало закона и морала. Сочи, че са разделени и няма възможност да се съберат отново. Моли да се прекрати брака.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, констатира от фактическа страна следното :

Страните по делото са сключили граждански брак на **** в гр. ****, 2

Област ****, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Община ****, въз основа на Акт за сключен граждански брак № 00**/**** По делото не е спорно, че страните нямат деца от брака си.

По делото от ищцата бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З.А.С./без родство със страните/ за установяване на изложените в исковата молба фактически твърдения. Показанията й са записани подробно в протокола от съдебно заседание, проведено на 17.12.2025г., поради което не следва да се излага отново тяхното съдържание, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от ищцата фактически и правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е един сложен резултативен факт, извод за който прави съда, възоснова на конкретните факти от живота на съпрузите.

Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка – иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай може да се направи извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави възоснова на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че страните по делото са във фактическа раздяла. Фактическата раздяла е един от най-характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от началото на брака им, като той е бил изпълнен с ограничения, а в последствие и ответника е напуснал съпругата си и заминал за чужбина.

Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът освен това намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка., т.к дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, 3 съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и като такъв същият следва да бъде прекратен.

Вината за брачното разстройство съдът счита за безспорно установена в настоящия процес. Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругът. Нито едно доказателство не се посочи и не се събра в посока същият да е положил усилия бракът да бъде съхранен. Безспорно се установи по делото, че докато съпрузите са живеели заедно, ответникът е ограничавал ищцата, като не и е давал да общува по нормален начин с близките и приятелите си. Също така видно от изложеното в исковата молба и неоспорено от ответника, същия е напуснал съпругата си е заминал за Нидерландия, като ограниченията по отношение на ищцата са продължили. С това си поведение й е създавал грижи и неприятности, като не е зачитал достойнството й на съпруга. Безспорен съдът намира факта, че съпругът е имал поведение и отношение към брачната институция, което не е нормално и е допринесло за дълбокото и непоправимо разстройство. При анализ на доказателствата се налага извода, че с поведението си, изразяващо се в ограничение, неуважение към брачния партньор, неоправдано незачитане достойнството на съпругата си и в крайна сметка - злоупотреба с доверието на ищцата, ответникът е допринесъл за разстройването на брака. Установи се също, че ищцата дълго време е правела всичко възможно да укрепи отношенията си с ответника, но това вече е било невъзможно. Следва да се посочи, че свидетелката описва, че ответника е тормозил ищцата и след раздялата им заживял с друга жена, като дори и към момента живеели заедно в Нидерландия. Установи се, че съпругата дълго време е търпяла това негово поведение и е полагала усилия да запази брака им, но в крайна сметка това е било вече невъзможно. С оглед всичко изложено, съдът счита, че се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи единствено съпругът.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-**** окончателна държавна такса за развод в размер на 40 лева или 20,45 евро, а на ищцата направените по делото разноски в размер на 1225 лева или 626,33 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на **** в гр. ****, Област ****, граждански брак между Р. Р. Р., ЕГН ********** и Ф. М. М., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има 4 съпругът.

ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съдХасково окончателна държавна такса за развод в размер на 40 лева или 20,45 евро, а на Ф. М. М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1225 лева или 626,33 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-**** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!!!

Секретар: /П.Н./

5