Протокол № 464 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 464 гр. П., 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500469 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

За жалбоподателят ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА

НАКАЗАНИЯТА" гр. С., редовно призован, се явява юрисконсулт Р. Р., редовно упълномощен.

Ответницата Т. Г. П., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.

И. П., редовно упълномощен. юрк. Р.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№452 от 17.04.2026г. постановено по гр.д.№2025522010**** по описа на същия съд за 2025г. Е ОСЪДЕН ответника Главна дирекции „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. С., бул. „Г.Н.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Т.К.“ № 11, чрез адвокат И. Г. П. от АК П., със съдебен адрес: гр.

П., ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1, сумата в размер на 2271,02 евро /с левова 1 равностойност 4441,73 лева/, представляваща разликата между полученото обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 89 работни дни, което трябвало да получи ищцата в съответствие със Заповед № ЧР-05117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието и действително изплатеното обезщетение в размер 8538,21 лева, и сумата 5669,33 евро /с левова равностойност 11088,24 лева/, представляваща разликата между сумата от 17896,28 евро /с левова равностойност 35002,08 лева/, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, във връзка с чл.22, ал.1 от Колективния трудов договор - 12 месечни брутни трудови възнаграждения, което трябвало да получи в съответствие със Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, и действително изплатеното обезщетение в размер 12226,95 евро /с левова равностойност 23913,84 лева/, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 30.10.2025 г. до окончателното изплащане. Осъден е ответника Главна дирекции „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. С., бул. „Г.Н.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Т.К.“ № 11, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 880 евро, разноски в производството, както и да заплати по сметка на РС П. държавна такса в размер на 317,61 евро и възнаграждение за ССчЕ в размер на160 евро.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№11799 от 23.04.2026г. ,подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция ГДИН към МП чрез старши юрисконсулт Р. Р. с доводи за порочност като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и че исковият съд е достигнал до погрешни изводи, не се е съобразил с действителната фактическа обстановка , установените обстоятелства по делото ,както и обективната истина.

Твърди се, че Със Заповед №Л- 12-69/21 .03.2025 г. на Главен директор на ГДИН, е прекратено служебното правоотношение с ищцата Т. П., назначена на длъжност „Деловодител”, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж, и е наредено да й се изплатят дължимите обезщетения но чл. 224, ал. 1 от КТ' — за неизползван годишен отпуск- 89 работни дни; както и обезщетение но чл. 222, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 22, ал. 1 от Колективния трудов договор - 12 месечни БТВ , като в случая основното месечно възнаграждение /ОМВ/ на П. е било формирано от:заплата за длъжност 1277лв.; Добавка за работа в MJIC, в размер на 5% от заплатата за длъжността 2

— 63,85лв; Допълнително възнаграждение ДТВ за ТСПО от 43г. 1м.,18д. в размер на 43% към ОМВ-576.57лв; контакт с л/с съгласно т.4 от раздел II на Заповед ЧР -05-244 от 30.11.2022г.-38лв ;пр.1 към т.3.1 от заповед №ЧР-05-244 от 30.11.2022г.-4лв или всичко начисления към БМЗ от 1959.42лв плюс порцион пари за храна от 150лв. Твърди се, че ищцата е сдала длъжността считано 22.04.2025г., като ответникът ГДИН е заплатил на ищцата сумата от 34042.88лв /фиш РЗ за м.април 2025г./, като в тази сума е включено обезщетението за неизползван отпуск в размер на 23913.84лв. Твърди се още, че със заповед №ЧР-05-117 от 15.05.2025г. на МП са утвърдени нови вътрешни правила за работната заплата/ВПРЗ/ на служителите в ГДИН, съгласно предписанията на която в Раздел II,чл.9 ал.1 било посочено, че найниското основно месечно възнаграждение на лицата по ТПО се определя съгласно чл.19 ал.4 от ЗИНЗС във връзка с чл.180 ал.2 и ал.3 от ЗМВР. И че съгласно §2т.1.“Ж“ от ДР на заповедта новите размери на месечните възнаграждения, се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГДИН към и след датата на издаване на заповедта за новите заплати през 2025г..Твърди се ,че с подписването на заповед № Л-1269 от 21.03.2025г. на ГД на ГДИН на дата 22.04.-2025г., ищцата Т. П. се е запознал, че желаното освобождаване от длъжност вече е настъпило като факт и тя повече няма никакви задължения към ГДИН, като настъпването на желаните последици се осъществява автоматично и се определя в срок и по закон. Твърди се, че в случая ищцата П. не е била в служебно правоотношение с ответника ГДИН към датата на издаване и влизане в сила на заповед №ЧР -05-117 от 15.05.2025г., не са налице основания за преизчисляване и доплащане на обезщетението по чл.234 ал.1 и ал.8 от ЗМВР , нито за увеличение на възнаграждението за периода преди прекратяването,поради което не следва да бъде определяно и изплатено ново основно месечно възнаграждение на заплатите за 2025г. в размер съгласно Таблица на заплатите за длъжност на държавните служители по чл.19 ал.1 т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС от ГДИН и териториалните й служби. Твърди се още, че съгласно исковата претенция, са посочени като правни основания чл.

228, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и че към заложената нормативна база на посочените членове в ИМ няма промени и в ЗИНЗС към и след 01.01.2025г. или към 22.04.2025г – датата на която са прекратени трудовите с правоотношения с ищцата П., няма никакви нови правни хипотези относно 3 начина на приключването, на трудовия път в затвора на ищцата и дължимите обезщетения, които следва да й бъдат изплатени. Акцентира се още, че самата искова претенция стъпва и на основание Заповед ЧР-05-117/15.05.25г., което показвало, че ищцата се съгласява с тази нормативна база, но че именно във въпросната заповед, на основание §2 т.1 „Ж“ от ДР от заповедта, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати, се определят за служители, които са в служебно /трудово правоотношение с ГДИН към и след на издаване: на заповедта за новите заплати през 2025г. Въззивникът акцентира, че ищцата една страна, не е доволна от предписанията на Заповед -№ ЧР-05-117 от 15.05.2025г., а от друга страна посочва именно същата заповед като основание на претенцията си която заповед ясно посочвала, че не следва да се изплаща увеличението на вече напуснали служители. Смята, че позицията на ищцата в случая е двусмислена като не ставало ясно дали ищцата признава, или непризнава правните последици заложени във въпросната заповед или признава само удобните и изгодни предписания по нея. Жалабподателят счита, че след като в ИМ не са посочени други конкурентни закони или нормативни актове ,т казусът не следвало да се тълкува разширително. Заключава, че исковият съд е формирал неправилни правни изводи, като е приел, че със задната дата на заповедта автоматично обхваща всички бивши служители, без да отчете ограничителна разпоредба в §2 от Вътрешните правила., с което е постановил неправилно и необосновано решение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната, както и на практика на ВКС без да се посочва конкретен касационен съдебен акт. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърлят изцяло предявените искове Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-ищцата Т. П. с вх.№14787 от 21.05.2026г. подадена чрез процесуалния си представител адв.И. П., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да се остави без уважение. Твърди се, че Обжалваното решение № 452 от 17.04.2026 г. по гр. д. №****/2025 г. по описа на Районен съд П. е валидно и допустимо, постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и закона, и се моли да бъде потвърдено. Твърди се, че със Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби, считано от 01.01.2025г. като ищцата отговаря на изискванията и има право да получи 4 посоченото в заповедта увеличение: 1/ в периода от 01.01.2025 г. до 22.04.2025 г. е изпълнявала трудовите си задължения на длъжност ”Деловодител” в Затвор гр. П.; 2/ била е член на Синдикалната организация към КНСБ ФНСДУО при затвор гр. П., страна по колективния трудов договор обвързващ работодателя, като членството в синдиката е продължило до 31.05. 2025г.

Допълнено е още, че съгласно заповедта и вътрешните правила за заеманата длъжност ”Деловодител” е определена основна месечна заплата 1916 лева, считано от 01.01.2025 г. И че след като ищцата е полагала труд наравно с другите свои колеги на същата длъжност, и след като на основание Заповед .

№ ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието тяхната основна заплата е определена в размер 1916 лв., считано от 01.01.2025 г., то ищцата също има право да получи това увеличение. Противното означава дискриминация и нарушение на правото на труд. Посочено е още , че от приетата ССчЕ се е установило, че брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 от КТ, дължимо за месец март 2025 г., следва да бъде в общ размер след увеличението 2916,84 лева и да включва: Заплата за длъжност — 1 916,00лв; - Добавка за работа МЛС- 5% от заплата за длъжност — 95,80 лв; клас прослужено време- 44 % - 843,04 лв; - контакт със затворници — 58,00лв ; - Работа с компютър — 4,00 лв, предвид на което размерът на обезщетението по чл. 224, ал. I от КТ на база БТВ 2 916,84 лв за 90 дни неползван платен отпуск е 13 125,78 лв. /2916,84 : 20 р.д. х 90 р.д. = 13 125,78 лв/. И че при уволнението на ищцата са изплатени по-малко 4 587.57 лв.Посочено е още, че съгласно чл. 22 от КТД и чл. 222, ал. 3 от КТ размерът на обезщетението при БТВ 2 916,84 лв. за 12 месеца е 350002,08 лв. И че във ведомостта за работни заплати за м. април 2025 г. ищцата е получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 23 913,84 лв., или получено по-малко - 11088,24 лева.

Заключава, че възраженията на жалбоподателя във въззивната му жалба са неоснователни и моли, да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на сторените разноски по делото.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК. юрк.Р.: - Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени искания.

Адв.П.: - Оспорвам въззивната жалба. Поддържам съображенията изложени в писмения отговор. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ юрк. Р.: - Ув. Окр. Съдии, считам, че исковата молба е неоснователна и необоснована, тъй като цялото решение се върти около Заповед № ЧР-05-117 от параграф 2. Предходния съдебен състав в решението на стр.6, че приетите нови правила предвиждат нов размер на основание възнагражденията, които се прилагат, считано от 01.01.25г. Следователно посочените разпоредби се 5 прилагат по отношение на лицата, които към момента, в които влизат в сила измененията имат правно действие. Тъй като съдебният състав се съгласява с посочените разпоредби това означава, че той трябва да смени целия нормативен акт, а не да се тълкува само по думите за ищцата разпоредбите.