Решение № 277 от 18.10.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Ловеч, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200594 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №11029300 издаден от ОД на МВР Ловеч на К. В. Д., ЕГН ********** от гр. С.З. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.05.2025 г. в 23.08 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 65+700 землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с МПС Ивеко Дейли 35 С14 т.а. с регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023, като при разрешена скорост от 60 км.ч., е установена скорост от 95 км.ч., превишение на скоростта от 35 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от жалбоподателят К. В. Д. чрез адв. С. П., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, са от категорията на съществените, тъй като засягат пълноценното реализиране на правото на защита, както и че подробни аргументи ще изложи допълнително и ще представи доказателства. Моли съда да приеме Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение за необоснован и незаконосъобразен и да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Р.пр. не се е явил и неговия процесуален представител адв. С. П., който е депозирал молба с която е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. С молбата е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и е направил искане за присъждане на жалбоподателя на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за 1 този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 95 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 35 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 98 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 95 км.ч. за която именно е издаден процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 26.05.2025 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват 2 неоснователни.

Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е В.Б.Д., ЕГН ********** от гр. С.З..

По делото са представени от страна на АНО писмени доказателства от които се установява, че за процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К №10842442 на ОД на МВР Ловеч на името на В.Б.Д., ЕГН ********** от гр. С.З. собственик на процесното МПС, която в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К №10842442 на ОД на МВР Ловеч е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, договор за наем на МПС и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство 3

/л. 21-25 от делото/. Именно с оглед така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №10842442 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран, и в срока по чл.34 от ЗАНН на 02.07.2025 г. е издаден процесния ЕФ.

Съдът намира, че ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен процесния ЕФ Серия К №11029300 издаден от ОД на МВР Ловеч да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от представените по делото писмени доказателства процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.07.2025 г. С получаването на електронния фиш той е бил уведомен, че срещу него е започнало административнонаказателно производство по облекчената процедура по чл.189, ал.4 -11 от ЗДвП. От този момент за жалбоподателя са започнали да текат предвидените срокове за плащане на глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал електронния фиш в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. Законът не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че след като на жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ последния не е депозирал декларация от която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, и в изпълнение на разпоредбите на закона не е представил на АНО копие от СУМПС на това лице. От тази възможност, видно от събраните по делото доказателства жалбоподателя не се е възползвал и в хода на съдебното следствие /макар това да е и недопустимо/. С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административно - наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.