Решение № 335 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. П., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.а като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500353 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 213 / 24.02.2026 г. постановено по гр.д. № 20255220101786 по описа на Районен съд – П. е осъден ответника Р. В. Т. с ЕГН ********** от гр. П., *** да заплати на ищеца СНЦ „Български есперантски съюз“, ЕИК: 831539758, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ***-81, сумата 2454,51 евро – припадаща се част от необходими разноски за извършен от ищеца през м. февруари, 2025 г. частичен ремонт на покрива на съсобствена сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. П., ***, ет.2, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.04.2025 г. до плащането. Осъден е ответника Р. В. Т. да заплати на ищеца СНЦ „Български есперантски съюз“ съдебни разноски в размер 916,25 евро.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. Т., чрез адв. Л. К. против първоинстанционното решение с твърдение, че то е порочно. На първо място се поддържа оплакването, свързано с нарушение на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на исковата претенция. Твърди се, че уваженият иск е предявен при изначална липса на процесуална представителна власт, която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Твърди се, че молбата, с която е представено пълномощното е от същата дата, от която е извършено вписването на новия управител на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ и следователно, упълномощеният авд. М. не е имал процесуални правомощия да преупълномощи адв. Д.. Излагат се доводи, че това е могло да се преодолее до момента на даване ход на делото по същество пред първата съдебна инстанция, като се даде възможност на председателя на сдружението да потвърди всички процесуални действия. След приключване на това производство, такава възможност се поддържа, че няма. На второ място се поддържа оплакване за нарушение на процесуалните правила, което се е проявило в няколко основни насоки. На проведеното на 18.02.2026 г. съдебно заседание, се е дал ход на делото по същество, като съдът определил двуседмичен срок за представяне на писмени защити. Този срок, обаче, не бил спазен и съдът постановил своя съдебен акт преди изтичането на този срок, с което се поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение , което е нарушило правото на защита на 1 страната, на която самият съд е дал възможност, но не е спазил срока за изчакване и представяне на писмена защита по съществото на делото. Освен това се поддържа, че първоинстанционния съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск с правно основание чл. 30 , ал.3 от ЗС, вместо иск по чл. 41 от ЗС, който насочва страните към представяне на грешни доказателства, което противоречало на задълженията на съда, да квалифицира твърденията в ИМ. Излагат се подробни доводи в тази посока. Поддържа се, че са налице предпоставките за приложение на изискванията предвидени в разпоредбата на чл.

61, ал. 2 от ЗС, която е приложима в случай, че етажните собственици, съгласно чл. 3 от ЗУЕС, нямат общо събрание. Поддържа се, че ищецът не е предприел работата в интерес на всички съсобственици. Оспорването на първоинстанционния съдебен акт в тази насока е по приложението на материалния закон, което също е довело до незаконосъобразност на самия съдебен акт. На първо място, в тази връзка се поддържа, че не е установена каква е връзката, между ищеца и посоченото в приложения нотариален акт Есперантско дружество „Радио“, нито някакво правоприемство. Поддържа се, че в приложения нотариален акт е посочено, че е признатия за собственик субект е Есперантско дружество „Радио“, а според справка в търговския регистър не се открива такъв правен субект с такова наименование. Посоченият в ИМ ЕИК идентифицира сдружение с нестопанска цел с основание Български есперантски съюз. Освен това се поддържа, че съобразно приетата по делото СТЕ се установило, че върху покрива на сградата, в режим на етажна собственост е извършено СМР включващо труд и материали на стойност 14 000,00 лв., но една значима част на тези СМР са стойността на подмяната на 122 кв.м. керемиди на единия скат на покрива, при което се поддържа, че са поставени нови керемиди на стойност 4680,00 лв., а по делото не се установява, че сменените 120 кв.м. керемиди от покривната конструкция са били негодни за употреба.

Освен това се поддържа, че в случая това излиза извън характеристиките на колективните разноски, до размера на тази поправка или почистването, а над съответния размер, за който се твърди по-горе до размера на изразходваните средства за подмяната или боядисването, вече се касае за полезни разходи, който са увеличили стойността на имота. Ищецът не е доказал, че подмяната на тези керемиди е предприета уместно и управлявана правилно. Не се установява и каква е била причината за подмяна на толкова много керемиди. Не на последно място се поддържа, че ремонтът е извършен некачествено. Това ставало ясно от отговора на вещото лице, на което е била приета експертизата. Положените улами не било изпълнено съгласно изискванията, което следва да обоснове извод, че предприетите действия по поправка на покрива на сградата не е предприето уместно и управлявано правилно, поради което неоснователно се претендира, а е и присъдена от РС, възстановяване на сумата в размер на 1/3 от общата стойност на вложените материали и труд. Искането е, съдът да постанови решение, с което да прекрати производството като процесуално недопустимо, алтернативно да постанови друго, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, евентуално да уважи претенцията частично, в по-малък размер.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ. Излагат се подробни доводи по всяко едно от оплакванията, пункт по пункт във възизвната жалба. Поддържа се, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че неоснователно е първото изложено възражение, а именно за недопустимост на исковата претенция във връзка с липсата на надлежна представителна власт. Изложени са подробни доводи в тази посока.

Поддържа се, че промяната в законната представителна власт на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ не се е отразила на процесуалното представителство, доколкото то е било редовно учредено още с първоначалното пълномощно. Поддържа се, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с постановяване на съдебното решение, преди изтичане на дадения срок за представяне на писмена защита, като се позовава на т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС. Оспорва се възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по отношение на правната квалификация на спора, като се прави разграничение, същевременно сравнение на двата състава, цитирани в нормата на чл. 41 от ЗС и чл. 30, ал. 3 от ЗС. Поддържа се, че дори и при неправилна правна квалификация на спора, тя не води до недопустимост или нищожност на съдебното решение и проверка на неговата правилност. На четвърто място се поддържа, че Есперантско дружество „Радио“ – П., посочено в нотариалния акт не е самостоятелен правен субект. Той е звено на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ, в каквато връзка са били представени и доказателствата пред първоинстанционния съд. От друга страна се поддържа, че извършените СМР са изцяло доказани в производството, ремонтните дейности са били предприети за опазване състоянието на имота, т.е. е било налице неотложност на 2 извършените дейности. Прави се анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че възражението за некачествено изпълнение на ремонтните работи не е поддържано пред РС и към настоящия момент вече е преклудирано. Моли се, първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски.

Пазрджишки окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователно възражението изложените във въззивната жалба за липсата на процесуална предпоставка за допустимостта на иска , под формата на липса на надлежна представителна власт на процесуалните представители на ищеца. Видно от данните по делото , същото възражение е било повдигнато и в първоинстанционтното производство и съдът е дал отговор на този въпрос , в съотвествие с доказателствата приложени по делото.

В кориците на делото се намират писмени доказателства , от които се установява, че исковата молба е предявена чрез процесуален представител – адв. М., за който се установява, че към момента на предявяване на иска / с представено в по-късен момент адвокатско пълномощно /- е бил надлежно упалномощен от председателя на съюза инж.

Б.Г., който към този момент е негов законен представител. Адвокатското пълномощно на адв.

М. е от дата 16.04.2025 г. , но е представено по делото на 09.06.2026 г. – т.е. учредена е надлежна представителна власт и фактът , че на същата дата в ТР , вече е вписан нов законан представител на съюза не опорачава вече възникналото процесуално представителство , тъй като не се твърди и не се установява пълномощното да е било оттеглено. Валидно е възникнало и преупълномощаването на адв. Д. , тъй като преупълномощителят му също е разполагал с надлежна представителна власт.

На второ място съдът намира за неоснателно възражението изложено във въззивната жалба, че обжалваното съдебно решение е обявено на страните , преди да е изтекъл дадения от съда срок за представяне на писмена защита. Действително – налице е допуснато процесуално нарушение , но то не е от такова естество , че да се отрази на правилността на постановения съдебен акт. Представянето на писмена защита е само една процесуална възможност за страната , която съдът предоставя за реализиране, но нормата на чл. 149 ал. 3 ГПК не е приложима винаги, а само и единствено когато производството представлява такова с фактическа и правна сложност. Така според тази норма - при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Съгласно приетото в разяснителната част по т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. но тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.

Така страната е имала възможността в съдебно заседание да изложи своите съображения по същество на спора; да обсъди и да направи анализ на събраните по делото доказателства; съдът не е отказал на страните да сторят това, за да се приеме, че страната е била лишена от възможността да вземе отношение по същество на спора.