Определение № 1630 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110100558 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “З А *“ АД, чрез юрк. Р, срещу А П и“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2299,69 евро (4497,80 лв.), с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка „Каско и злополука” обезщетение за вредите, настъпили на 13.04.2021 г. на Автомагистрала „Люлин“, в района на гр. Перник, в посока към гр. Дупница, от виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.01.2026 г.) до окончателното й изплащане; 896,55 евро (1753,50 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.01.2023 г. до 08.01.2026 г.

Съдът, при извършена служебна проверка приема, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански дела – по постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби уреждащи местна подсъдност се явяват специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Такава специална разпоредба е тази на чл.

108, ал. 2, изр. 1, пр. първо ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. За тази подсъдност, с оглед нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото съдебно заседание. Така предвидената в чл. 108, ал. 2 ГПК подсъдност е специална както спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, така и спрямо изборната подсъдност по деликтни искове, уредена в чл. 115 ГПК. Въпросът за правосубектността на поделенията на държавното учреждение, в чийто район е възникнало правоотношението е без значение, тъй като искът е насочен срещу ответника юридическо лице Агенция „Пътна инфраструктура“, като ирелевантно е и това, че ответникът е самото държавно учреждение, а не негов клон или поделение (в този смисъл са Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4964/2021 г. по описа на ВКС, Г.К., III ГО, Определение № 1971 от 5.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1997/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019г., ІІІ г.о, Определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г., ІV г.о., Определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС, Определение № 6246 от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 6194/2022 г. по описа на СГС и др.).

Съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл.

4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ и чл. 54 от Закона за администрацията, Агенция „Пътна инфраструктура“ е 1 държавно учреждение с 27 специализирани териториални звена – областни пътни управления, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област.

В настоящия случай транспортното произшествие, при което се твърди да са настъпили процесните вреди, е реализирано на пътен участък в района на гр. Перник, с посока на движение към гр. Дупница, в който смисъл са както твърденията на ищеца в исковата молба, така и приложените към същата доказателства. Доколкото там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там следва да се счита възникнало и правото на ищеца.

Това е така, тъй като в този момент (на настъпването на събитието) възниква законовото задължение на делинквента да плати (в този смисъл Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 624/2010 г., I т.о.). Този пътен участък попада в местната компетентност на Районен съд – Перник.

Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Перник.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 558/2026 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Перник.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – гр. Перник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2