Решение № 4456 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4456 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110161106 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .

С решение № 6596 от 14.04.2025г., постановено по реда на чл. 344, ал.1 ГПК, съдът е допуснал извършването съдебна делба между от О. В. И., ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН ********** срещу В. В. С., ЕГН **********, Б. С.

Р., ЕГН ********** и Р. С. Р., ЕГН **********, на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: ********* по ККиКР, одобрени със Заповед № *****/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение на ККиКР засягащо самостоятелния обект е от 28.09.2023г., находящ се в гр. С., район „Ст”, ж.к. „Мл.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **., намиращ се на етаж 6 /шести/ в сграда с идентификатор ********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ: 76.16кв.м., прилежащи части: мазе и 0,614% идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседи: на същия етжа: ********.11, ********.27, под обекта: ********.10, над обекта: ********.14, а по нотариален акт: АПАРТАМЕНТ № 12 /дванадесет/, находящ се в гр. С., Столична община, ж.к.”М.”, блок № *** /осемдесет и пет- осемдесет и пет А/, ет. *, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план 76.16 /седемдесет и шест цяло и шестнадесет стотни/ кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Я.Г.Б., Д.Йо.Н., ведно със зимно помещение при съседи: коридор, Я.Г.Б., Н. и Н.Ст., заедно с 0,614 /нула цяло шестстотин четиринадесет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, при следните квоти от правото на собственост:

1

2/8 за О. В. И., ЕГН **********

2/8 за С. В. С., ЕГН **********

2/8 за В. В. С., ЕГН **********

1/8 за Б. С. Р., ЕГН **********

1/8 за Р. С. Р., ЕГН **********

Решението е влязло в законна сила на 24.06.2025г.

В първо съдебно заседание след допускане на делбата страните са направили претенция по сметки, като съдът е приел за разглеждане следните претенции:

Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на В. В. С. да заплати на О. В. И. и С. В. С. посочените в молбата от 27.11.2025г. суми, представляващи заплатени сума на Топлофикация С. ЕАД, с която ответникът се е обогатил, спестявайки си разходи за потребена в процесния имот топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2024 г., като по така заявените претенции по сметки;

Иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на В. С. да заплати на О. И. и С. С. сумата от по 200 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода 03.07.2024 г.

– 27.11.2025 г.,

Иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на В. С. да заплати на Б. Р. и Р. Р. сумата от по 200 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода 03.07.2024 г. – 27.11.2025 г..

Претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК с искане В. С. да заплати на Б. Р. и Р. Р. обезщетение от ответника за ползването на имота, по 200 лв. месечно до приключване на делбата.

В последното проведено съдебно заседание ищците, чрез представляващия го адв. Бобева, са изразили становище по начина на извършване на делбата, като са поискали съдът да изнесе делбения имот на публична продан.

Ответниците Б. Р. и Р. Р., чрез особения представител адв. А., също молят имотът да бъде изнесен на публична продан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК и във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

По отношение на способа за извършване на делбата

Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието от съда, като не е оспорено от страните.

Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и 2 са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и, ал. 2 ГПК. В настоящото производство нито една от страните не е заявила възлагателна претенция.

Пазарната стойност на имота, съгласно заключението на в.л. възлиза на 374 000 лева.

Предвид горното и доколкото не са налице предпоставки за възлагане на делбения имот в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за ликвидиране на съсобствеността остава изнасянето на имота на публична продан.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявена О. И. и С. С. срещу ответника В. В. С.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие на съсобственост върху процесния апартамент.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.П., които показания съдът кредитира изцяло, се установява, че през процесния период единствено ответникът е обитавал процесния апартамент, като ищците О. и С. не са имали достъп до същия.

Съгласно константната практика на ВКС задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика / Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Решение № 99 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 83 от 31.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3896/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5897/2007 г., II г. о., ГК и др./. Съдът счита, че 3 изявление в този смисъл се съдържа в исковата молба, ето защо обезщетение следва да се присъди от датата на получаване на исковата молба от ответника – 28.05.2024г. до 27.11.2025 г., искът за срока от 07.11.2023г. до 27.05.2024г. е неоснователен.

С оглед размерът на претенцията по делото е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено. Съгласно същото средният пазарен наем за целия имот за периода 07.11.2023г. – 27.11.2025г. е в размер на 12415 евро. Средният пазарен наем спрямото идеалните части на ищците за този период е както следва: за О. И. – 3104 евро, за С. С. – 3104 евро. Съдът, като взе предвид периода и сумата, определена от вещото лице, приема, че месечният сума възлиза на 245,79 лева. Доколкото ищците са претендирали по 200 лева месечно, то искът се явява основателен за посочения период.

Доколкото искът е доказан по основание, то за уважения период съдът следва да определи дължимото обезщетение на основание чл. 162 ГПК, поради което съдът намира искът за основателен за размера от 2259,98 евро за О. И. и 2259,98 евро за С. С..

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявена Б. Р. и Р. Р. срещу ответника В. В. С.:

Както беше посочено по-горе доказателствената тежест за установяване на всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС - в случая от ответниците.

Установено е, че имотът е съсобствен на страните. От събраните по делото свидетелски показания на Г.П. и на С.П.-Р.а се установи и че единствено ответникът В. С. ползва процесния апартамент, като нито ищците, нито ответниците Б. Р. и Р. Р. имат достъп до имота.

По отношение наличието на покана съдът намира следното:

Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Няма пречка отговорът на исковата молба за делба да се приеме като покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, след като в нея се съдържа покана за заплащане на обезщетение. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. След деня на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение. Волеизявлението следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от деня на писменото поискване до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК - приемане на претенцията по сметки във втората фаза на делбата (в този смисъл 4 решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС и т. н.).

В случая с отговора на исковата молба е отправена покана до ответника В. С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота.

Доколкото отговорът на исковата молба се връчва единствено на ищеца, то съдът приема, че ответникът В. С. е разбрал за отправената покана най-рано в първото по делото открито съдебно заседание, за което същият е редовно призован – 27.03.2025г., от която дата се дължи обезщетение.

Съгласно СТЕ за периода 01.01.2025г. – 27.11.2025 средният пазарен наем за целият имот е 5744 евро, по 527 евро месечно, а за месец март по 17 евро на ден. На основание чл. 162 ГПК съдът определя дължимото обезщетение за целия имот за период 27.03.2025г – 27.11.2025г. в размер на 4775 евро.

Доколкото Б. Р. и Р. Р. притежават по 1/8 от имота, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на същите по 596,86 евро обезщетение за периода 27.03.2025г. – 27.11.2025г., като за периода 03.07.2024г. – 26.03.2025г. искът бъде отхвърлен.

По направените привременни мерки по чл. 344, ал.2 ГПК Б. Р. и Р. Р. срещу ответника В. В. С.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кой от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. По този начин се уреждат отношенията между страните по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и произнасянето на съда има характер на привременна мярка досежно ползването. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е съделителите да не използват съсобствения имот съобразно правата си.