Решение № 159 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500136 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл.

Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Х. срещу постановеното по гр. д. № 1147/2022г. решение № 1510/19.12.2023г. на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. В. И. иск с правно основание чл.12 ЗЗД за сумата от 126 409,20лв., представляваща обезщетение за причинени на въззивника имуществени вреди, представляващи направени разходи за: изкопни работи-958,17лв., подложен бетон-149,64лв., кофраж21 402лв., армировка- 9 033,11лв., бетон – 3 082,95лв., направа на зидове 25 см., тухла 25 см. – 17 825лв., направа на зидове – 12см-2806лв. входна врата, армирана- 1100лв. настилка с гл.замазка-778,31лв., настилка гранитогрес тераси и общи части-944лв., гипсова мазилка по тухлена зидария-5012,65лв., гипсова мазилка по бетонни стени и таван-3 480лв., грундиране с бетонен контакт -1 740лв, машинно измазване – 9 425лв., минерална мазилка 3341,50лв., алуминиев парапет-1056,72лв., топлоизолация по бордове на тераси-866,96лв., топлоизолация на тераса-1300лв., хидроизолация-300лв., армирана замазка- 7334,40лв., ЕЛ-6824,79лв., ВиК - 4985лв., ОВК - 2000лв, хидроизолация плосък покрив-1875лв., общи части на стълбище - 8 710лв., вертикална планировка - 1978лв., хидрофорна инсталация 1650лв., ограда750лв., подпорна стена-5700лв., извършени на подробно и конкретно посочени в диспозитива на решението дати, по строителство на апартамент № 4, 1 находящ се на 2 етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. “*, ул.“*“ № *, с площ от 72,17 кв.м., както и съответните 11,4377% ид.ч., равняващи се на 8,62 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, което ответницата И. първоначално заявила, че ще възложи на въззивника, но впоследствие отказала, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, и направата на изводи в противоречие с материалния закон и с установеното от доказателствата. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е установил въз основа на пълно и главно доказване влагането на средства в строителството на сградата, заплащането на извършените СМР, че е водил преговори за сключване на договор за строителство с ответницата, както и обстоятелството, че е налице обедняване на ищеца вследствие на извършените СМР. Излага, че съдът не е ценил и обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че по силата на договор за строителство въззивникът П. Х. в качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД е възложил, ръководил и заплатил изцяло СМР на процесната сграда, извършени от „Ню Пауър груп“ ЕООД. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди учредяването на правото на строеж в полза на ответницата, страните са се уговорили да сключат договор за строителство относно процесния апартамент №7, по силата на който ищецът да осъществи строителството при степен на завършеност – БДС, а ответницата да му заплати строителството при цена от 800 евро на кв.м., както и че след изграждането на сградата ответницата отказала да сключи договор за строителство и да заплати извършените СМР. Твърди се, също, че необосновано и неправилно съдът не е обсъдил и не е кредитирал изводите на вещото лице по проведената СТЕ, направени въз основа на записванията в представените фактури, че заплащането на СМР е извършено от П. Х. на основание договор, поради което е достигнал и до неправилен извод, че по делото не се установява, че ищецът е заплатил извършените СМР на сградата, в която се намира и процесният апартамент. По подробни доводи и съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи. В условие на евентуалност, ако се приеме, че неправилно първоинстанционният съд е променил квалификацията на иска като такъв по чл.12 ЗЗД, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 97 603лв., с която същата неоснователно се е обогатила, на основание чл.62, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. В. И. е подала отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното 2 от него решение е правилно и законосъобразно.

В хода на производството, страните поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, изложили становища по съществото на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.296, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора, свързани с дадената от съда правна квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и даване на указания на страните относно фактите и обстоятелствата за които не са посочили доказателства са частично основателни, но по естеството и тежестта си не са обусловили недопустимост на произнасянето на ВОС. С оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши правния спор по същество, като съобразно собственото си становище може да потвърди или отмени решението на първата инстанция, настоящият въззивен състав служебно е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВОС е образувано по предявен от П. Д. Х. срещу Д. В. И. осъдителен иск за осъждането й да заплати на ищеца сумата в размер на 126 409,20 лева, представляваща обезщетение за разходите направени във връзка с предприетата без пълномощие чужда работа, изразяваща се в извършване на СМР, подробно описани и индивидуализирани по вид, обем, дата на извършване и стойност по строителство на ап.4, находящ се на втори етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. *, ул.“*“ №*, с площ от 72,17 кв.м. и 11,4377% от общите части на сградата, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които се основава искането са в следния смисъл: с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 65/27.02.2019г. ищецът П. Х. продал на ответницата право на строеж на ап.4, находящ се на втори етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. *, ул.“*“ №*, с площ по площообразуване - 72,17 кв.м., състоящ се от антре, дневна, кухненски бокс, две спални, баня-тоалет и две тераси, както и съответните 11,4377%, или общо 80,97 кв.м., както и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ 101.35.5510, находящ се в гр. Варна, кв. *, без адм. адрес за сумата от 7200лв. Страните се уговорили да сключат договор за 3 строителство, по силата на който ищецът ще осъществи строителството на обекта на ответницата при степен на завършеност по БДС, като ответницата заплати на ищеца строителството при цена от 800 евро на кв.м., съгласно квадратурата по площообразувателен протокол. Въпреки уговорката ответницата многократно по различни причини отлагала сключването на договор за строителство. Предвид поетите ангажименти към останалите собственици на обекти и срокове по сключените с тях договори, ищецът извършил строителството на цялата сграда, включително и на апартамента за който е учредено право на строеж на ответницата. В качеството си на инвеститор възложил строителството на сградата на „Ню Пауър груп“ ЕООД и заплащал извършените СМР като физическо лице. Част от работите били заплащани от „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, на което дружество ищецът е едноличен собственик на капитала. Сградата е въведена в експлоатация с акт № 13/25.03.2021г., след което при проведени разговори, ответницата заявила, че няма да заплаща за извършеното строителство. Въз основа на изложеното е отправено искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца разходите, които той е направил по строителството, включващи цената на вложените материали за изграждане на имота, ведно със съответните ид.ч. от общите части, за труд и печалба в размер на общо 126 409,20лв., равняващи се на 8,62 кв.м. ид. части от общите части на сградата, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба, ответницата е оспорила предявеният иск по основание и размер. Твърди, че посочените в исковата молба СМР не са извършени от ищеца и не са одобрени от ответницата. Оспорва твърденията, че между страните са водени разговори за сключване на договор за строителство. Твърди, че към момента на придобиването на правото на строеж за процесния апартамент/ 27.02.2019г./, сградата е била завършена до степен на „груб строеж“, като СМР и довършителните работи не са извършени от ищеца, а от трето лице, което е закупувало и материалите за строежа. Това лице е заплащало и разходите за труд. По изложените съображения, счита, че ищецът няма качеството на гестор по отношение на процесния обект, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли.

Навежда довод, че ищцата няма качество на заинтересувано лице, което се е обогатило от извършената работа във връзка със строежа на апартамент № 4, тъй като към момента на предявяване на исковете няма качеството на собственик на същия. Счита, че претендираната сума е прекомерна, тъй като включва в себе си и елемент на печалба, надхвърляща обогатяването на ответницата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Настоящият въззивен състав приема, че с оглед наведените с исковата и уточнителната молба твърдения за предприета работа както в интерес на ответницата, така и в интерес на ищеца, в изпълнение на поети ангажименти към трети лица, т.е. с цел изправността му по правоотношения с тези трети лица, предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД. Независимо, че 4 дадената от ОС – Варна правна квалификация на иска като такъв по чл.12 ЗЗД, в мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези. В същото време при посочване на фактическите основания на иска и при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по чл. 146 ГПК на страните са дадени правилни указания по релевантните за спора обстоятелства, с оглед на които и същите са ангажирали доказателства за установяване твърденията си относно предприетата работа в интерес, и на ответницата, и на ищеца.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр.