Решение № 1609 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14391/2024
- Вид
- Решение № 1609
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 01.05.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1609 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330114391 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. Г. П. от с. Ц. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 265, 27 лева, представляваща платено от нея без основание на ответника възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по сключен между страните нищожен Договор за потребителски кредит ********************************* № ******************/************** г., по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “Профи Кредит България” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представена по делото молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от ************** г. на ********** по **** Б. Д., се установява, че действително между ищцата и ответника е бил сключен Договор за 1 потребителски кредит
*********************
№
********************/****************г., с който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 3 000 лева, за срок от 36 месеца, както и, че при сключването на Договора ищцата е поискала и закупила допълнителни услуги „***“ – на стойност 750 лева, и „***“ – на стойност 1 380 лева, като с включването на тези допълнителни услуги към ГПР по Договора, кредитът се оскъпява със 71 % - поради което съдът намира за основателни наведените от ищеца доводи за нищожност на Договора за потребителски кредит поради сключването му в противоречие с добрите нрави и при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК.
Както се установява от посоченото заключение на ***, ищцата е заплатила на ответника за закупените от нея допълнителни услуги сумата от общо 265, 27 лева – и предвид обстоятелството, че плащанията са извършени по нищожен Договор за потребителски кредит, ответникът е получил тази сума без основание и следва да я върне на ищцата – поради което, и доколкото претендираният размер съвпада с установения от *** действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 250 лева – платени ДТ и депозит за ***, а на пълномощника й – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 240 лева с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, е предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от ***************** С. Н. Н. и Н. М. Л., ДА ЗАПЛАТИ НА С. Г. П., ЕГН **********, от с Ц., П. обл., ул. „********************“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„***************” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ********************, представлявано от ************ Е. Г. И., СУМАТА 265, 27 лева, представляваща платено от ищцата без основание на ответника възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по сключен между страните нищожен Договор за потребителски кредит ******************** № ********************/************ г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Г. П., с посочените ЕГН, адрес и 2 съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„*************” № **, ап.***, представлявано от ************* Е. Г. И., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 240 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3