Определение № 559 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500378 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба адв. Д. М. като пълномощник на Г. Ч. Я. против Определение № 815/20.01.2026г., пост. по гр.д.№ 6919/25, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за присъждане на още 200лв. към определеното му възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА , както и на ДДС към вече присъденото адвокатско възнаграждение. Поддържа, че е регистриран е по ЗДДС, поради което към възнаграждението му следва да бъде присъден и съответния данък. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Ответната страна „Вивус.БГ“ ЕООД оспорва частната жалба.

Поддържа, че определеният размер на възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото. Сочи и че не се дължи ДДС, т.к. това не е възнаграждение, договорено между страната и пълномощника й.

Позовава се на практика на СЕС , както и на ВКС, като сочи и допълнителен аргумент , че този ищец е образувал няколко искови производства с предмет идентични кредитни услуги, при което определянето на по-голям размер на възнаграждение би довело до присъждане на необосновано високи разноски, които надвишават многократно исковите суми. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното :

С Решение №5578/15.12.2025г., пост. по гр.д. № 6919/2025г. съдът е уважил исковете, предявени от Г. Я. за обявяване на недействителност на договор за кредит с Вивус.БГ ЕООД и е осъдил ответника да върне на ищеца недължимо платена по недествитения договор сума. Присъдил е разноски по реда на чл.38 от ЗА на пълномощника на ищеца Г. Я. – а именно адв. Д. М. в размер на 200лв. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. В 1 мотивите на решението съдът е приел, че не следва да се присъжда ДДС, , т.к. този данък се начислява на задълженото лице и самият адвокат следва да го отчисли при фактуриране на услугата.

С молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е поискано завишаване на определеното възнаграждение на пълномощника адв.

М. на 400лв. и присъждане на ДДС, като се сочи, че върху възнаграждението се дължи ДДС, т.к. адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В обжалваното определение , съдът е посочил, че липсват основания за отстъпване от становището си и е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение.

Постановеното определение е неправилно. Пълномощникът на ищцовата страна – адв. М. е представил списък с разноски, в който е поискал присъждане на възнаграждение с ДДС, като е представил и доказателства за регистрация. Присъдено е възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА е два пъти под минималните размери, присъждани от съдилищата в исковите производства. Практиката приема, че за исково производство, дори и делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 205€/400лв./. В случая, независимо, че производството е протекло в едно съдебно заседание, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, то на пълномощника на ищеца се дължи поне минимален размер на адвокатското възнаграждение, а именно 205€.

Следователно присъдените 102,50€ /200лв./ следва да се завишат с още 102,50€ или общо дължимото възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА да стане 205€.

Суми за дължимия ДДС не са присъждани. Доколкото това е данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето , извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.

Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на адв. М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и се присъдят допълнително 41€ /80лв./ към вече определеното възнаграждение, която сума съставлява дължимото ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 815/20.01.2026г., пост. по гр.д.№ 6919/25, ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение №5578/15.12.2025г., пост. по гр.д. № 6919/2025г., ПРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на адв. Д. В. М., с адрес: гр. П., бул. П.ш. № **, ет. 3, ап.

Б , вместо присъдените 200лв. сумата от 205€ за осъществена по делото правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на Г. Ч. Я., ЕГН **********, както и сумата от 41€, съставляващи ДДС върху вече присъденото възнаграждение от 205€.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3