Решение № 130 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900076 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД ЕИК 200712462, представлявано от управителя Х. А. Н., седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „.Младост 2“. бл. 235. вх. А. ап. 2 против ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ, ЕИК 000351825, представлявана от В. Й. Р. - кмет, в която се твърди,че на 30.09.2020 г. в гр. Септември, между страните и на основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки и Решение № 14/11.08.2020 г. на Възложителя бил сключен Договор № 217/30.09.2020 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Доставка на контейнери 1100 л - тип „Бобър“, горещо поцинковани с обли капаци“.

Съгласно сключения договор ищецът в качеството си на изпълнител бил длъжен да достави 150 бр. контейнери 1100 л. тип „Бобър“ горещо поцинковане, с обли капаци в съответствие с Техническата спецификация, Техническото предложение и Ценовото предложение на изпълнителя, представляващи Приложение 1, 2 и 3 - неразделна част от договора. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор № 217/30.09.2020 г. било уговорено, че същият влиза в сила от датата на регистрирането му в деловодната система на Възложителя и изпращане на възлагателно писмо за стартиране и срок за изпълнение на доставките до 10 (десет) календарни дни. Видно от приемо-предавателния протокол № 0110ИБ/01.10.2020 г., в срока по чл.4, ал.1 от договора за обществена поръчка, Изпълнителят доставил контейнерите, които били приети без забележки от страна на Община Септември. В резултат на това съгласно чл.10, ал. 5 от договора за обществена поръчка, била издадена фактура № 0000019413 от 01.10.2020 г.

На основание чл.10 ал. 1 т. 1 от процесния договор било предвидено, че Възложителят следва да заплати в срок до 30 (тридесет) дни от подписването на приемопредавателен протокол за извършените и приети доставки и получаването на фактура.

Едва на 08.12.2020 г., т.е. след 30 дневния срок определен в договора, Община Септември извършила частично плащане в размер на 62 161.48 лева по фактурата.

Остатъкът от дължимата сума по процесната ф-ра 0000019413/01.10.2020 г. бил в размер на 45 838.52 лв.

Сочи се, че била провеждана комуникация по телефон с кмета на общината, както и 1 със счетоводството, като всеки път било правено потвърждение за дължимия остатък и неговия размер, както и правени обещания за извършване на плащането.

Ищецът твърди, че получил отговор от официалния имейл адрес на Общината Септември, видно от който същата поела ангажимент остатъкът от задължението да бъде предвиден в бюджет 2022 г. на община Септември и след приемането му да бъде изплатен, но до настоящия момент сумата не била изплатена.

Твърди се, че ответникът дължи и мораторна лихва поради изпадането си в забава в размер на 17469,82 лв., считано от дата 31.10.2020 г., явяваща се деня на забавата на паричното задължение по горепосочената фактура до 29.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като същата се формирала по следния начин:

Дължима от ответника мораторна лихва за забава плащането на дължимата главницата по фактура 0000019413/01.10.2020 г., в размер 108 000 лв., считано от дата 31.10.2020 г., явяваща се деня на забавата на паричното задължение по горепосочената фактура до 08.12.2020 г., явяваща се датата на частичното плащане, възлизаща на сумата, в размер на 1170,09 лв.

Дължима от ответника мораторна лихва за забава плащането на остатъка от дължимата главницата по фактура 0000019413/01.10.2020 г., в размер 45 838,52 лв., считано от 08.12.2020 г., явяваща се датата на частичното плащане до 29.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК предявяване на иска, възлизаща на сумата, в размер на 16 299,73 лв.

С оглед на изложеното, съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ да заплати ГЛАВНИЦА сумата в размер на 45838.52 лв., представляваща остатък от дължимата от ответника цена за изпълнена доставка по Договор № 217/30.09.2020 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:

„Доставка на контейнери 1100 л - тип „Бобър“, горещо поцинковани с обли капаци“, съгласно издадена от ищеца фактура 0000019413/01.10.2020 г. и МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на 17 469,82 лв., считано от дата 31.10.2020 г., явяваща се деня на забавата на паричното задължение по горепосочената фактура до 29.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и дължимата законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до цялостното изплащане на дължимата главница.

Претендира се и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.

№20245220100354 по описа за 2024 г. на РС-Пазарджик и направените разноски по настоящото дело.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който прави изявление, че не оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава заявената претенция. Не оспорва иска по основание и размер.

Ответната страна оспорва иска за заплащане на мораторна лихва като погасен по давност, включително и по основание е размер.

Възразява по искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по гр.д.

№354/2024г.по описа на ПРС разноски.

В допълнителната искова молба ищецът с оглед направеното от ответната страна оспорване на иска за заплащане на мораторна лихва като погасен по давност изменя периода, за който претендира заплащане на лихвата, като сочи началото на същия, считано от 29.01.2021 г. до 29.05.2024 г. и съответно - размера на претенцията от 17469,82 лв. на 17278,53 лв.

2

Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.

С съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата претенция.

Ответника, чрез процесуалния си представител е направил искане по отношение предявения главен иск съдът да се произнесе съобразно представените доказателства.

Поддържа възражението, че претенцията за мораторна лихва е неоснователна и недоказана, алтернативно - погасена по давност.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе от фактическа страна, прие следното:

Установява се от фактическа страна, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на чл.112 ЗОП и във връзка Решение № 14/11.08.2020 г. на Възложителя за определяне на изпълнител, между страните е сключен Договор № 217/30.09.2020 г. с предмет „Доставка на контейнери 1100 л - тип „Бобър“, горещо поцинковани с обли капаци“. По силата на договора, изпълнителят се е задължил при условията на договора да достави срещу възнаграждение 150 бр. контейнери от посочения тип - „Бобър“, горещо поцинковани с обли капаци“ (чл.1). Договорено е било доставките да се извършат в съответствие с техническата спецификация, техническото и ценовото предложение на изпълнителя, съставляващи Приложение 1, 2 и 3 - неразделна част от сключения договор. Страните са се съгласили, че договорът влиза в сила от датата на регистрирането му в деловодната система на Общината и получаване при изпълнителя на възлагателно писмо, което поставя начало на изпълнението на поръчката и определя срок за доставките до 10 (десет) календарни дни - на адреса на Възложителя - гр. Септември, 4 ул.

„Александър Стамболийски“, № 37А. По силата на договора (чл. 6) изпълнителят е следвало да извърши уговорените СМР срещу възнаграждение, като общата стойност на договора е посочена в размер на 90 000 лв. без ДДС или 108 000 лв. с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, съставляващо Приложение 3, неразделна част от договора.

Страните са се съгласили, че така уговорената цена е фиксирана/крайна и възложителят ще заплаща същата в срок до 30 календарни дни от подписването на приемо-предавателен протокол за извършените и приети доставки и получаване на фактура, съдържаща съответните реквизити по чл. 10, ал.5 от договора.

Установява се от представените писмени доказателства, а именно от двустранно подписания приемо-предавателен протокол № 0110ИБ/01.10.2020 г., че възложителят е приел без забележки доставените 150 броя контейнери тип „Бобър“ горещо поцинкован с объл капак. Издадена е била фактура № 0000019413/01.10.2020 г. за договорената обща цена от 108000 лв. с ДДС.

Установява се въз основа на писмените доказателства, че с плащане от 08.12.2020 г. възложителят е превел по сметка на ищеца сумата от 62161,48 лв.

Видно е от приложената разпечатка от електронна поща, че между страните е провеждана комуникация чрез имейли от 12.01.2022 г. относно погасяване на незаплатения остатък във вр. с доставените 150 бр. контейнери тип „Бобър“ след приемане на бюджета на Общината за 2022 г.

Установява се, че на 27.01.2022 г. от представител на ищеца е била изпратена до възложителя нотариална покана за доброволно изпълнение относно просрочено задължение по фактура № 0000019413/01.10.2020 г. в размер на 45838,52 лв., която е връчена на 04.02.2022 г. в деловодството на Община Септември.

Липсват доказателства за постъпило плащане към изпълнителя на посочения остатък.

Видно е от приложеното копие на ч.гр.д. № 354/2024 г. по описа на РС-Пазарджик, че на 29.01.2024 г. ищецът „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД ЕИК 200712462 е депозирал заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Община Септември за сумата от 45 838,52 лв., ведно с лихва за забава, считано от 01.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, което е отхвърлено с Разпореждане № 898/31.01.2024 г.

С Разпореждане № 2723/01.04.2024 г. заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си. Съобщението е връчено на ищеца на 30.04.2024 г., като в указания срок в ПзОС е депозирана настоящата претенция, а пред заповедния съд са представени доказателства за това съгласно молба вх.

№13799/30.05.2024 г.

При тези данни от правна страна, съдът намира следното:

Съдът приема, че са налице както общите, така и специалните предпоставки за надлежното предявяване на осъдителния иск по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.3, предл. 2-ро, вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Искът е предявен в указания от заповедния съд срок съгласно Разпореждане № 2723/01.04.2024 г. г. по ч.гр.д.№ 354/2024 г. на РС-Пазарджик, поради което е процесуално допустим.

Между страните по делото не е спорно сключването на описания по-горе договор, точното и качествено изпълнение на доставката по него от страна на ищеца и нейното приемане без забележки съобразно предвидения ред за това от ответника. Не се спори и че издадената във връзка с доставката фактура е била осчетоводена от ответника, както и това, че на 08.12.2020 г. по тази фактура е извършено частично плащане на сумата от 62161,48 лв., при което размера на задължението, представляващо остатъка от общата незаплатена цена по договора е формирало размера претенцията за главницата по делото от 45 838,52 лв. Не се спори и че към момента на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК тази сума не е била заплатена от възложителя.

Същите обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, които установяват и доказват основателността на претенцията за размера на договорената главница. Затова и съдът приема, че в случая извършените доставки на 150 бр. контейнери 1100 л. тип „Бобър“ горещо поцинковане, с обли капаци, по сключения между страните договор са били приети от възложителя без забележки, което се установява от двустранно подписния приемо-предавателен протокол № 0110ИБ/01.10.2020 г., както и че издадената в тази връзка фактура № 0000019413/01.10.2020 г. за договорената обща цена от 108 000 лв. с ДДС е била осчетоводена от ответника. На 08.12.2020 г. е извършено частично плащане от страна на възложителя за сумата от 62161,48 лв., при което непогасения остатък на задължението е бил редуциран до размера на исковата главница, по която не е било извършено никакво плащане от длъжника.