Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 10.11.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 502/2023
Вид
Решение № 214
Подписан
10.11.2023
В сила
02.12.2023
Състав
Тодор Иванов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Търговище, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200502 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. Р. от гр.Нови Пазар, обл.Шумен, чрез адв.Б.

К. от АК – Бургас против Наказателно постановление № 8214/07.06.2023 г., издадено от началник отдел „контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“, АПИ гр.София. Считайки същото за незаконосъобразно, поради издадено в противоречие с процесуалният и материален закони, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. поддържа жалбата чрез писмено становище.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 10.05.2023 г. в 18:06 часа на път II-74, км 33+500 в посока гр. Попово гр. Търговище, жалбоподателя С. Х. Р. е управлявал и извършвал превоз на товари 1 със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка Скания с per. № ***** и полуремарке с три оси с per. № ****.

Бил спрян за проверка от служители на АПИ. В хода на проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница с тежко ППС, видно от описанието на нарушението в акта, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.

8. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ПГ1С. Необходимост от Разрешително е доказано от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на МПС, модел DFW-KR № 118844 и техническо средство ролетка № 1302/18/5 м.

1. При извършеното измерване сумата от натоварването на задвижваща втора единична ос на МПС било 14.800 т при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.300 т., което се потвърждава от данните в кантарна бележка за измерване № 2182/10.05.2023г.;

2. При измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.625 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 6.625 т., видно от кантарна бележка за измерване № 2182/10.05.2023 г.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показвали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН №

0009580/10.05.2023 г. акта е подписан и връчен на жалбоподателя. Същият 2 записал в акта, че има възражения, които ще представи в писмен вид.

В законоустановения срок е постъпило възражение от жалбоподателя с per.

№ 94-00- 8235/12.05.2023 г.

Административнонаказващият орган се запознал с възражението на жалбоподателя и на основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, преценил събраните доказателства, тежестта на нарушението и наличието на подбуди за извършването му в изпълнение на целите на чл. 12 от ЗАНН:

Установил, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,а“, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган, при за установено по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина и преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

Предвид горното било издадено оспореното наказателно постановление под № 8214/07.06.2023 г. с което на жалбоподателя за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, пр.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.а, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата наложил наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св.А. А. съдът прие за безспорно доказано, че на 10.05.2023 г. в 18:06 часа на път II-74, км 33+500 в посока гр. Попово - гр. Търговище, жалбоподателя С. Х. Р. е управлявал 3 и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка Скания с per. № **** и полуремарке с три оси с per. № *****.

Бил спрян за проверка от служители на АПИ. В хода на проверка е установено и при извършеното измерване сумата от натоварването на задвижваща втора единична ос на МПС било 14.800 т при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.300 т.; 2. При измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.625 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 6.625 т., видно от кантарна бележка за измерване № 2182/10.05.2023 г. По делото са приложени доказателства, че към момента на проверката техническите средства електрона везна и ролетка са били технически изправни. Представен е и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за процесното техническо средство джобна ролетка № 1302/18. Приложен е протокол за проведено обучение на актосъставителя А. А. за работа с процесната мобилна везна, съгласно който след завършване на обучението, обучаемият показал необходимите знания и умения за самостоятелна практическа работа – поддържане на везната, измерване и спазване на мерките за безопасност. От показанията на св.А. се установи, че електронната везна била поставена на равно място и е самонивелираща се. Спазени са изискванията са работа са процените технически средства. По делото е представена товарителница серия М № 306877/10.05.2023 г. и пътен лист № 7222624 които също потвърждават приетата за установена фактическа обстановка. Представена е и процесната кантарна бележка № 2182, която потвърждава гореизложената фактическа обстановка.

Видно от приложените заповеди № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ и № РД-11-247/31.03.2022 г. също на председателя на управителният съвет на АПИ, както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР на

Наредбата, превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност.

Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

4

По делото не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Следователно към процесната дата и час, на процесното място жалбоподателя С. Х. Р. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка Скания с per. № **** и полуремарке с три оси с per. № **** без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и правилно е наказан на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата.

Предвид гореизложеното възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление съдържат всички необходими реквизити. Вмененото нарушение е индивидуализирано като дата, час и място. Налице е известна непълнота при посочване на мястото на нарушението, но това в никакъв случай не води до липса на посочване на място на нарушението. Това не е ограничило правата на жалбоподателя, тъй-като в възражението му срещу АУАН самият той посочил, че е бил спрян в с.Здравец, общ.Търговище, като самата проверка бил извършена извън селото на път II-74. Следователно жалбоподателя е съвсем наясно къде 5 точно е извършено нарушението. Освен това чрез интернет всеки водач може да повери мястото на нарушението съгласно данните посочени в наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на нарушението, самоличността на водач е установена по безспорен начин, т.е. от фактическа страна са посочени конкретните разпоредби, ангажиращи административнонаказателната отговорност на водача. Описаната фактическа обстановка в АУАН съвпада с тази в НП, като за виновният водач става ясно какво административно нарушение е извършил и за каква е санкциониран. В този смисъл правото му на защита не е нарушено. Жалбоподателят счита, че неправилно определено е отговорното лице за издаване на необходимото разрешително по републиканската пътна мрежа. Отговорни следвало да бъдат собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите.