Решение № 146 от 24.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Е. Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000004 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н. А. Ш., ЕГН **********, **** и Л. И. С., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 55 / 2021 г. по описа на П. окръжен съд решение № 103 от 03.11.2022 г.

Н. Ш. обжалва същото в частта, с която е отхвърлена исковата й претенция за осъждането на С."Н.Б.Б.А.З.", ЕИК *********, **** да й заплати на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 513 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 70 000 лв. ведно със законната лихва от 17.12.2020 г., която се равнява на разликата между претендираните 150 000 лв. и присъдените от Пз ОС 80 000 лв. и представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Г.И.Г., ЕГН ********** в резултат на ПТП между ТИР, марка „М.“, модел „А.****, рег. № ** ** **** и триосно полуремарке, управляван от виновния водач М.Б. и лек автомобил, марка „Ш.Ф.“, рег. № ** **** **, управляван от Г.И.Г., настъпило на 24. 05.

1

2020 г. в 18, 35 ч. на път ПП *-***.* км., посока гр. М. - гр. Б., за което има влязла в сила присъда № 29/ 06. 10. 2020 г. по НОХД № 284/2020 г. по описа на С. окръжен съд.

Тя обжалва решението и относно отхвърляне на претенциите й за присъждане на законната лихва по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ върху горното обезщетение като сбор от главница и лихва от 13.01. 2021 г. до окончателното изплащане, както и относно отхвърляне на претенциите й присъденото от Пз ОС обезщетение от 80 000 лв. да включва и законна лихва от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г. и върху същото като сбор от главница и лихва да се присъди и законната лихва по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ от 13. 01. 2021 г. до окончателното изплащане.

Л. И. С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й за осъждането на С."Н.Б.Б.А.З.", ЕИК *********, **** да й заплати на основание чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.513 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 50 000 лв. ведно със законна лихва от 17. 12. 2020 г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г.И.Г., ЕГН ********** в резултат на ПТП между ТИР, марка „М.“, модел „А.****, рег. № ******** и триосно полуремарке, управляван от виновния водач М.Б. и МПС, лек автомобил, марка „Ш.Ф.“, рег. № ** **** **, управляван от Г.И.Г., настъпило на 24.05.2020 г. в 18, 35 ч. на път ПП *-***.* км. посока гр. М.-гр.Б., за което има влязла в сила присъда №29/06.10.2020 г. по НОХД № 284/2020 г. по описа на С. окръжен съд, както и претенцията й за присъждане на законната лихва по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ върху горното обезщетение като сбор от главница и лихва от 13.01 .2021 г. до окончателното изплащане.

Те обжалват решението и в частта за разноските като искат определяне на същото съобразно уважената част на исковете им след постановяване на въззивното решение.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо исковите за претендираните размери.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

2

На 22.04.2020 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Н. А. Ш., ЕГН **********, гр. П. и Л. И. С., ЕГН **********, гр. П. искова молба против С."Н.Б.Б.А.З.", ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 24.05.2020 г. в 18, 35 ч. на път ПП *-***.* км. посока гр.М.-гр.Б. настъпило ПТП между ТИР, марка „М.“, модел „А.****, рег. № ** ** **** и триосно полуремарке, управляван от М.Б. и МПС, лек автомобил, марка „Ш.Ф.“, рег. № ** **** **, управляван от Г.И.Г.. Произшествието настъпило поради това, че М.Б. управлявал товарния си автомобил без да се съобрази с лошата видимост, релефа, мократа пътна настилка, интензивността на движението. Така той при вземане на завой със скорост превишаваща предвиденото ограничение за конкретния пътен участък, навлезнал в насрещната лента за движение и блъснал със задна лява част на полуремаркето правомерно движещия се насрещно лек автомобил управляван от Г.. В резултат на тези действия автомобилът бил премазан в лявата си част и в пряка причинно-следствена връзка с това мигновено настъпила смъртта на водача Г. Г..

Пътният инцидент станал причина за образуването на НОХД № 284/ 2020 г. по описа на С.я окръжен съд. По същото на 06.10.2020 г. била постановена осъдителна присъда срещу водача М.Б. за извършено престъпление - причинена смърт на едно лице Г.И.Г. и причинени телесни увреждания опасност за живота на второ лице - А. Г.а Г.а, /негова дъщеря/.

Така изложеното се свързва с възникване в патримониума на Б. на задължение да обезщети вредите претърпени от увредените вследствие смъртта на Г. Г. лица. В тази връзка е посочено, че сред тях са и двете ищци.

За Н. Ш. е посочено, че е майка на Г. Г.. Със смъртта му тя загубила своята най-голяма емоционална, духовна и финансова опора и получаваната мъжка подкрепа в трудни моменти. Сочи се, че начинът на настъпване на смъртта му още повече засилила болките и страданията, които изпитвала.

Излагат се доводи, че негативните последици от смъртта били невъзстановими и оставили дълбок и болезнен отпечатък предвид факта на силната емоционална връзка между майка и син. Ищцата осъзнавала и страдала от факта, че завинаги е лишена от любовта и подкрепата на сина си.

Преди инцидента Н. била активен, борбен и силен човек, радвала се е на спокоен живот като пенсионер, заобиколена от семейството и близките си. Тя 3 имала чести срещи с близки, приятели и с внуците. Била щастлива в семейството, което създала и изключително много се гордеела с постиженията на децата си, особено на първородния си син Г..

След настъпилия инцидент тя се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичния инцидент, отнел живота на любимия й син, изживявала болезнено смъртта му, отказвала да говори и общува с близки. Загубата на роден син в разцвета на живота и професионалната му кариера съставлявало едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието й да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка майка - син.

Споменава се и за настъпили промени в поведението на ищцата изразяващи се в страх да се вози в автомобил, да пресича улици, страх от ТИР- ове и т.н.

Тя се изолирала и затворила в дома си, където усещала единствено спокойствие заобиколена между четири стени, сигурност, че нищо лошо повече не може да я сполети.

Изложени са и доводи, че интензитетът на търпените болки и страдания от загубата на Г. Г. и силно негативният им отпечатък върху психиката на ищцата били обусловени и от редица предхождащи същата събития. Те се свързват с това, че тя в рамките през 2003 г. за десет месеца загубила и двамата си родители. След това през 2015 г. починал и съпругът й. Това превърнало нейният единствен син в глава на семейството, опора, център, основна помощ и единствен мъж в съзнанието на Ш.. Занапред тя разчитала на него за абсолютно всичко, а той прекарвал максимално време с нея, за да продължава да чувства любов и топлина, въпреки загубите й.

По отношение на Л. С. е посочено, че тя е по-малката сестра на починалия. Възрастовата им разлика била 4 години като от 1979 г. до 1994 г. тя и семейството й, вкл. брат й живеели в гр. П. в едно домакинство. Те още от деца в различни периоди на обучението си учили в едни и същи училища, споделяли си проблемите и радостите в живота, помагали си както в училище, така и за лични проблеми. Отношенията им се основавали на взаимна обич, доверие и подкрепа. Близостта им продължила и след като отишли да учат в гр.С.. Там първо Г. отишъл да учи в У., а след това при него в гр. С. дошла и Л. с оглед приемането й в университет през 1997 г. Така те отново били 4 заедно до 2000 г., като и двамата живели в С. г. Там една година живеели заедно, имали обща компания и приятелски кръг.

Споменава се и че след завършване на обучението си, отново продължили да бъдат изключително близки, да се виждат често, да ходят на гости заедно със семействата си, да поддържат постоянни срещи, разговори и контакти, до настъпване на смъртта му през май 2020 година.

На база изложеното е обобщено, че отношенията между Л. и Г. можело да бъдат окачествени като изключително близки, че е съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка и С. преживява изключително тежко смъртта на единствения си, по-голям брат. Денят на катастрофата бил белязан като най-трагичният в живота й. Преди инцидента тя била един активен, борбен и силен човек, радвала се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента се наблюдавало наличие на негативни психологически последици - станала по-уязвима, по-неуверена и по-несигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи паднали грижите върху майка й, която изключително трудно изживявала трагичната смърт на сина си. Всичко това добавяло и допълнителна тежест, като се наблюдавала промяна в поведението й - станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с други хора извън служебните си контакти, затворила се и се самовглъбила, с постоянни мисли за майка си и своето семейство, дали и тях няма да ги сполети такава трагедия. Изпитвала чувство за самота, безпомощност и безпокойство как ще продължи живота й, след загубата на нейния брат, който винаги е бил до нея, помагал й и е напътствал.

Ищците сочат, че относно ТИР, марка „М.“, модел „А.****, рег. № ** ** **** и триосното полуремарке било налице валидно застрахователно покритие, което обуславяло с оглед разпоредбите на чл. 511, ал.1, т. 2 от КЗ отговорността на Н.Б.Б.А.З..

В тази връзка те изпълнили изискванията на чл.380 от КЗ, като депозирали писмена извънсъдебна претенция с вх. № 2-2775 от 17.12. 2020 г.

По повод на същата ответникът с писмо от 07.01. 2021 г. изискал по отношение на Н. Ш. да бъдат представени допълнителни документи, тъй като без тях нямало основание да се изплати претендираното обезщетение, а по отношение на Л. С. се сочело, че не са представени писмени доказателства 5 или документи, доказващи съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починалия, нито търпени в резултат на настъпилата смърт болки и страдания, които да доказват основателност на предявената претенция.

Споменава се за извършена допълнителна размяна на писма, но въпреки същите обезщетения не били изплатени.

На тази база е направен извод, че е налице интерес за отправяне на осъдителна претенция срещу ответника за заплащане на дължимото се на двете ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

На тази база е отправено искане „Н.Б.Б.А.З.“ да бъде осъдено да заплати на Ш. за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди сумата от 150 000 лв. ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното плащане, а на С. сумата от 50 000 лв. ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното плащане.

В петитума на исковата молба се претендира присъждане и на законната лихва по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ върху горните обезщетения като сбор от главница и лихва от 13.01 .2021 г. до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответното сдружение не оспорва обстоятелството, че са налице предвидените в КЗ предпоставки обуславящи правото на ищците да предявят претенциите си към него.

Оспорва обаче основателността на исковата претенция на Л. С. и правото й да получи обезщетение като сестра на починалия Г.. В подкрепа на това са изложени съображения, че правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение не е абсолютно и възниква само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тази връзка са изложени твърдения за липса на такава между ищцата и починалия й брат. Направено е и евентуално възражение, че при извод за наличие на предпоставки за обезщетяване то претендираният от С. размер е завишен.