Определение № 241 от 19.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна , 18.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100501758 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по:

29. Въззивна жалба вх. № 44172/29.06.2018 г. на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, вх. А, ет. 5, уточнена с молба вх № 44766 от 02.07.2018 г., подадена от особения й представител адв. Диана Аспарухова, срещу решение № 2476/30.05.2018 г., изменено с определение № 10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Решение № 1160/20.03.2019 г., последното поправено с Решение № 3451/24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10762/2016 г. на ВРС, ХLІ състав, в частите, с които е:

1/ постановено изнасянето на публична продан на:

- лозе с площ 896 кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, местност Боровец - Юг по скица /местност Карчанлък по нот. акт/, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна вилна сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със същата заповед, и селскостопанска сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със същата заповед,

- апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ***, в сградата на етажна собственост "Момина сълза", вх. А, ет. 5, със застроена площ 83,87 кв. м., при съседи: Румен Владимиров Димов, улица "Дрин", улица "Атанас Георгиев" и двор, обект с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, заедно с изба № 3, вход А, с площ от 11,12 кв. м., при съседи: Тодор Златинов, Руска и Красимира Калоянови и избен 1 коридор, и принадлежащите му 2,49661 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се на етажна собственост "Момина сълза" част от държавно място, цялото с площ 7860,00 кв. м., от квартал 416 по плана на 4-ти подрайон на град Варна, при граници на цялото място: от изток - улица "Атанас Георгиев", от запад улица „Жечка Карамфилова“, от север - улица "Дрин" № 1, и от юг - улица "Жолио Кюри";

2/ отхвърлена претенцията по сметки, предявена от Т. Н. Н. срещу В. Н. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 38 400,00 лева, представляваща сума, с която се увеличило наследството поради полагане от Т. Н. на денонощни грижи за родителите ѝ Никола Каридов и Стоянка Каридова в периода от 2005 г. до 2010 г., с което са спестени разходи за заплащане на болногледачи за същия период;

3/ отхвърлена претенция по сметки, предявена от Т. Н. Н. срещу В. Н. А. за заплащане на сумата от 3600,00 лева, представляваща следваща се на ищцата Т. Н., съразмерна на квотата й в съсобствеността от ½ ид. ч., част от сумата от получените от ответницата В. А. добиви под формата на граждански плодове за периода от 01.06.2012 г. до 30.06.2015 г. от отдаването под наем на стая и кухня от съсобствения между страните процесен апартамент.

Въззивницата сочи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че поради влошеното й здравословно състояние не е осъществен оглед на апартамента от вещото лице, както и не е успяла да организира воденето на допуснатите й свидетели в съдебно заседание, както и да се снабди с документи по издадените й съдебни удостоверения, а първоинстанционният съд не е уважил исканията на назначения й особен представител за отлагане на производството и даване на допълнителна възможност да ангажира допуснатите й доказателства.

С жалбата са направени доказателствени искания:

Да се приемат пред настоящата инстанция следните доказателства: Епикриза от МБАЛ „Света Анна“ АД - гр. Варна, за проведено болнично лечение;

Решение № 5220/21.12.2011 г. по гр. д. № 17614 по описа за 2010 г. на РС – Варна, за прекратяване на сключен граждански брак между Николай С. Н. и Т. Н. Н.; Препис от Трудова книжка на Т.

Н.; Препис от Осигурителна книжка на Т. Н.; Таблица от Териториално статистическо бюро;

Вещото лице да направи оглед на процесния апартамент и след това да даде заключение за пазарната оценка на имота и наемната цена на същия;

Да бъдат допуснати до разпит при условие на водене двама свидетели за установяване на твърдяните от жалбоподателката обстоятелства;

Да бъде изискано и приложено НОХД № 1141/2017 г. по описа на РС -Варна, 37-и състав, или да бъде издадено ново съдебно удостоверение, което да послужи пред РС - Варна, наказателно отделение, 37-и състав, по силата на което да бъде издадено друго, относно характера на производството по НОХД № 1141/2017 г., страните и предмета му, копия от жалбата, акта на Прокуратурата и протоколите от съдебни заседания.

С молба вх. № 58673/07.09.2018 г. от Т. Н. са направени следните доказателствени искания:

- Да бъде издадено съдебно удостоверение или да бъдат изискани служебно от съда сведения от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, за установяване на обстоятелствата 2 лежали ли са в болница през месец май 2010 г. Стоянка Милкова Каридова и Никола Янев Каридов - родители на Т. Н., починал ли е в болницата Никола Каридов, какви са били диагнозите им, отразено ли е в епикризите им от какви болести са страдали, колко пъти са се лекували в болницата и от кого са били гледани там;

- Да бъде дадена възможност за предоставяне на удостоверение от Община Варна за раждане на извънбрачна дъщеря на св. Н. С. Н. и да бъде изискано удостоверение за раждане на същата, с цел установяване на родителите й.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно, и моли за потвърждаването му.

Настоява доказателствените искания, направени във въззивната жалба, да бъдат оставени без уважение.

10. Въззивна жалба вх. № 26370/10.04.2019 г. от Т. Н. Н. против Решение № 1160/20.03.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2476/30.05.2018 г. по гр. д. 10762/2016 г. по описа на ВРС, XLI състав, като добавя, че осъжда Т. Н. Н. да заплаща на В. Н. А. сумата от 100,00 /сто/ лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от Апартамент № 10, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, в сградата на етажна собственост "Момина сълза", вх. А, ет. 5, състоящ се от две стаи /спални/, хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, тоалетна, пералня, склад и лоджия, със застроена площ 83,87 /осемдесет и три цяло и осемдесет и седем стотни/ кв. м., считано от 11.12.2017 г. до окончателно извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, както и осъжда В. Н. А. да заплаща на Т.

Н. Н. сумата от 30,00 /тридесет/ лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 /осемстотин деветдесет и шест/ кв. м, находящо се в землището на гр. Варна, район Аспарухово, кв. Галата, местност Боровец - Юг, считано от 20.10.2017 г. до окончателно извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателката счита горецитираното решение за неправилно и настоява за неговата отмяна, излага, че в процесния апартамент живее с дъщеря си в две стаи и тоалетна, като е лишена от ползването на останалите помещения и няма достъп до последните, тъй като са заключени от В. А. Настоява, че присъдената сума в размер на 30,00 лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, район Аспарухово, кв. Галата, местност Боровец - Юг, следва да бъде в размер от 100,00 лева.

С жалбата е направено доказателствено искане за допускане на свидетели за установяване на обстоятелството, че жалбоподателката не ползва целия процесен апартамент, както и за извършена кражба от апартамента от наематели, настанени от В. А.

III. Въззивна жалба вх. № 24522/03.04.2019 г. от В. Н. А., ЕГН **********, чрез адв. Милена Нинова, срещу Решение № 1160/20.03.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2476/30.05.2020 г. по гр. д. 10762/2016 г. по описа на ВРС, XLI състав, в частта, в която В. Н. А. е осъдена да заплаща на Т. Н. Н. сумата от 30,00 3

/тридесет/ лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от лозе с площ от 896 /осемстотин деветдесет и шест/ кв. м., находящо се в землището на гр. Варна, район Аспарухово, кв. Галата, местност Боровец - Юг, считано от 20.10.2017 г. до окончателно извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част и се настоява за неговата отмяна. Сочи се, че Т. Н. не е лишена от възможността да ползва горецитирания недвижим имот, като излага подробни съображения в тази насока.

Твърди се още, че съдът се е произнесъл при условията на свръхпетитум, като е определил краен срок за заплащане на присъдените суми до окончателното извършване на делбата, а не в съответствие със заявената претенция от Т. Н. по чл. 344, ал. 2 от ГПК, за период от 20.10.2017 г. до влизане в сила на решението. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 35632/20.05.2019 г. от Т. Н., чрез особения й представител адв. Диана Аспарухова, в който навежда твърдения за недопустимост на въззивната жалба, а в условията на евентуалност, за нейната неоснователност. Излага подробни съображения. Счита, че твърдението във въззивната жалба относно произнасянето на съда при условията на свръхпетитум съставлява молба за поправка на очевидна фактическа грешка, като същата следва да се отстрани от първоинстанционния съд.

19. Въззивна жалба вх. № 60513/19.08.2019 г. от Т. Н. Н. срещу Решение № 3451/24.07.2019 г. на ВРС, XLI състав, по гр. д. № 10762/2016 г. Сочи се, че горецитираното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателката счита, че неправилно е осъдена да заплаща на В. А. сумата от 100,00 лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от Апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ***. Излага твърдения в тази насока. Отправя искане за отмяна на решението, с което жалбоподателката е осъдена да заплаща на В.

А. сумата от 100,00 лева месечно, дължима срещу ползването на нейната част от процесния апартамент.

С жалбата са направени следните доказателствени искания:

Да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да установи дали целият имот се ползва от Т. Н.;

В условията на евентуалност да бъде допуснат един свидетел за установяване на обстоятелството, че Т. Н. не ползва целия процесен апартамент, както и че В. А. не е лишавана от правото да ползва апартамента.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 45574/10.07.2020 г. от В.

А., чрез процесуалния й представител адв. Милена Нинова, в който излага съображения относно неосновалтелността на депозираната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че В. А. няма достъп до апартамента, тъй като патронът на входната врата е подменен.

Настоява доказателствените искания, направени във въззивната жалба, да бъдат оставени без уважение, в условията на евентуалност, ако искането на Т. Н. за допускане до разпит на един свидетел бъде уважено, моли за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата, че Т. Н. ползва целия апартамент и 4 възпрепятства достъпа до него.

15. Въззивна частна жалба вх. № 67024/15.10.2018 г. от Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, вх. А, ет. 5, чрез особения й представител адв. Диана Аспарухова, срещу Oпределение № 10164/13.09.2018 г., постановено по реда на чл.

248 ГПК. Сочи се, че липсва изявление на насрещната страна за присъждане на разноски, както и доказателства, че присъденото адвокатско възнаграждение е заплатено във връзка със защита в производството по сметки. По отношение на останалите възложени на въззивницата разноски, счита, че същите следва да останат в тежест на въззиваемата страна, така, както са направени, и предвид обстоятелството, че въззивницата е освободена от заплащане на разноски по делото. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт.