Решение № 1630 от 12.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100100849 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.

108 ЗС във връзка с чл.56, ал.1 от ЗС от В. А. Н. срещу И. Г. И. и Б. Б. Н., за установяване, че ищцата е титуляр на вещно право на ползване на АПАРТАМЕНТ №47, находящ се в град София, район „Младост“, ж.к.

„********, с площ от 78.42 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно със зимнично помещение без посочен номер по нотариален акт, с площ от 3.00 кв. м., ведно с 1.411% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото - държавна земя, който апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със заповед РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху посоченият имот на ищцата.

В исковата молба са изложени съображения, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №152, том I, per. №1329, hot. дело №144 от 2010г. на нотариус Ц.Д., В. А. Н. и Г.Б. Н. дарили на сина си Б. Г. Н. процесния недвижим имот, като си запазили правото на ползване докато са живи. Г.Б. Н. починал на 04.05.2019г., за което е съставен акт за смърт №0709/05.05.2019г. на СО - Район „Младост“, но ищцата се легитимира като ползвател с 1 надлежно учредено вещно право на ползване по отношение на процесния апартамент.

Ищцата предоставила държането на същия на сина си Б. Г., който с нейно съгласие го ползвал от името и за сметка В. Н.. Б. Г. Н. починал на 21.01.2023г. като преди смъртта си имал връзка с ответницата И. Г. И., с която имат общо дете - Б. Б. Н.. В. Н. и ответницата И. И. са в силно влошени отношения, като не поддържат връзка. След смъртта на сина си, ищцата В. Н. разбрала, че в процесния имот се е настанила ответницата И. И., заедно с Б. Б.

Н., като И. И. не допуска ищцата в имота и тя е лишена от достъп до него. При посещение в същия на 24.01.2023г. заедно с Д. Н. - дъщеря на починалия Б. Н., ответницата И. И. отказала да ги пусне в апартамента. Твърди, че към датата на исковата молба ответниците упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот без годно правно основание за това.

Ответниците И. Г. И. и Б. Б. Н., чрез настойника си И. Г. И., в писмения си отговор излагат съображения за неоснователност на иска. Не оспорват, че въз основа на описания в исковата молба договор за дарение, ищцата си е запазила вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, но считат че същото се е погасило по давност поради неупражняването му от ищцата.

Оспорват да са отказали достъп до имота на ищцата на 24.01.2023г.,тъй като притежава ключ от него.

Твърди се, че И. И. и синът на ищцата Б. Г. Н. са живели на съпружески начала в процесния имот от месец май 2008год. до смъртта му на 21.01.2023г., като родителите му се преместили да живеят в с. Бистрица, ул.“********, където Г. Н. живял до смъртта си, а В. Н. продължава и към момента да живее.

И. И. и синът на ищцата в годините правили множество ремонти в имота, поддържали го и заплащали всички разходи, свързани с него. От съвместното си съжителство имат дете-ответника Б. Б. Н.. След смъртта на Б. Г. Н. и към момента двамата ответници продължават да живеят в процесния имот и нямат друго жилище в което да живеят. Б. Б. Н. е поставен под пълно запрещение с влязло в сила на 29.07.2023 год. Решение №3666/05.07.2023г. по гр.д.

№970/2023год. по описа на СГС, I-ви бр.състав, като с протокол №96/06.10.2023 год. на органа по настойничество и попечителство на СО, район „Младост“-гр. София, е постановено И. Г. И. да се счита за настойник на пълно запретеното лице- Б. Б. Н..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Уважаването на иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността е обусловено от установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) че ищецът е титуляр на вещно право на ползване на вещта, предмет на иска; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание.

От представения с исковата молба договор за дарение, оформен в нотариален акт № 152, том I, peг. №1329, hot. дело №144 от 2010г. се установява и между страните не е спорно, че ищцата си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот.

Ответниците излагат твърдения, че ищцата не е упражнявала правото си на ползване, като ответницата И. живяла в имота на съпружески начала, заедно с Б. Н., от месец май 2008г. до смъртта му на 21.01.2023г., а родителите му се преместили да живеят в друг недвижим имот, поради което считат правото на ползване за погасено по давност на основание чл.59, ал.3 от ЗС.

При решаване на настоящият спор следва да се вземат предвид мотивите, изложени в решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика във връзка с прилагане на материално-правните разпоредби, за които се отнася. В него са изложени мотиви, че по "съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището / недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. . Не може да има спор, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/, както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго." Между страните е налице спор относно периода в който ответниците са ползвали процесния недвижим имот, както и дали ищцата е упражнявала правото си на ползване върху него.

3

Във връзка със спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.- дъщеря на ищцата, която дава показания, че до 2023г. майка й живяла в процесния недвижим имот, като едновременно с това ползвала недвижим имот в с. Бистрица. Пребивавала през лятото и в с.

Загражден, Плевенско, където имат вила. Знае, че майка започнала да живее в процесния апартамент от закупуването му и живяла там заедно с брат й Б.

Н.. Последният живял с И. в апартамента осем месеца преди раждането на сина им, но същевременно там били и родителите на Б., а преди това той живеел там с първата си съпруга и дъщеря си Д., преди да се разведе. До смъртта на брат й ищцата живеела в апартамента.

От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че след сключване на договора за дарение, оформен в нот.акт № 152/2010г., ищцата продължила да живее в процесния имот, заедно със сина си Б. и съпруга си. В тази връзка следва да се кредитират показанията на свидетелката Н., като съдът ги преценява по реда на чл.172 от ГПК и приема, че същите са логични, житейски оправдани и не противоречат на останалите събрани доказателства. От тях се установява, че в периодите когато ищцата не е живеела в процесния недвижим имот, същият е ползван от сина й Б., който е живял там до смъртта си на 21.01.2023г. Логично и житейски оправдано е Б. да е живял в този имот с първата си съпруга и дъщеря им, а след развода с ответницата и сина им. Дали ответницата е живяла с Б. от 2008г. в процесния недвижим имот или от 2023г. е ирелевантно за решаване на спора, тъй като от установените по делото факти, следва да се направи извод, че в отношенията между ищцата и сина й Б. се установяват всички съществени елементи на договора за заем за послужване, посочени в чл.243, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото ищцата като ползвател е предоставила правото на безвъзмездно ползване върху процесния недвижим имот на сина си. Следва да се има предвид, че договорът за заем за послужване не е формален договор, предоставянето на ползването на вещта не е обусловено от писмено или нотариално оформено споразумение и е характерен с безвъзмездността си.

Предоставянето на процесния апартамент за послужване от ищцата на сина й доказва, че между страните е възникнал неформален договор за заем за послужване, чиито съществени елементи са установени от събраните по делото доказателства.

4

Предвид изложеното, съдът приема за доказано по делото, че правото на ползване, запазено в полза на ищцата с договора за дарение, оформен в нотариален акт № 152, том I, peг. №1329, hot. дело №144 от 2010г., не е погасено поради неупражняването му лично от нея, тъй като то е упражнявано чрез трето лице-синът й Б. Н., въз основа на неформален договор за заем за послужване.

Предвид изложеното съдът приема за установено по делото, че ищцата е титуляр на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, което не се е погасило на основание чл.59, ал.3 от ЗС.

За уважаване на предявения ревандикационен иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот.

С определение от 09.06.2025г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с договор, оформен в нот. акт №152/2010г. ищцата и съпругът й дарили на сина си Б. Г. Н. процесния недвижим имот, като си запазили правото на ползване, всеки един от тях, докато са живи и че към датата на исковата молба недвижимият имот се ползва от ответниците.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответниците адв. А. заявява, че е спорно дали ответниците живеят в процесния апартамент, тъй като тя няма връзка с тях. Не оспорва, че са упражнявали фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, но не и към датата на заседанието -27.10.2025г.

С оглед посоченото изявление съдът приема, че между страните е спорно упражняването на фактическа власт върху процесния апартамент от ответниците към датата на приключване на устните състезания , а на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот към датата на приключване на устните състезания. Напротив в пр.пр.№10055/2019г. на СРП се съдържа сведение, дадено от свидетелката Е. Н., в което същата декларира, че на 01.02.2019г. е предала на И. И. вещите, описани в протокол –опис, намиращ се в преписката, от което може да се направи извод, че още на 5 посочената дата ответниците са напуснали процесния недвижим имот.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че към датата на приключване на устните състезания ответниците упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот, поради което не се установява една от кумулативните предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, който следва да се отхвърли.

Следва да се вземем предвид т.2а от тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГКВКС, според което съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

В мотивите са изложени съображения, че ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Посочените разрешения отнсоо правото на собственост са прилижими спрямо вещното право на ползване с оглед изречение последното отъ чл.78, ал.1 на ЗС.