Решение № 337 от 30.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. И.а при участието на секретаря Виктория Тр. Христова като разгледа докладваното от Дора З. И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100608158 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 171 от 26.03.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 14390/2021 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19 -ти състав, подсъдимия И. И. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 06.07.2021г. около 19:15 часа в гр. София, ж.к. „*********, на седми жилищен етаж, е отправял следните обидни думи: „*********“ и „*********“ към частния тъжител С. И. Я. – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв.;

2. На 06.07.2021г., около 19:15 часа в гр. София, ж.к. „*********, на междуетажната площадка на шести жилищен етаж, чрез нанасяне на удари в областта на главата с юмрук на частния тъжител С. И. Я. му е причинил следните телесни повреди: окръглен, леко напрегнат и болезнен, с ясни граници подкожен хематом в тилно теменната област вдясно; кръвонасядане с окръглена форма, с подлежащ окръглен, мековат, без ясни граници подкожен хематом на дясна скула, които са довеоли до болки и страдания за пострадалия и разкъсно – контузна рана по лигавичната /вътрешната/ повърхност на горната устна, както и срединно, с кръвонасядане; цепковидо разкъсно контузна рана в областта на трета пръстна става на дясна ръка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, 1 включващо следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. София, ж.к.

„*********, ет. 6, ап. 15

- задължителни периодични срещи с пробационен служител.

3. СРС признал подсъдимия за НЕВИНЕН в това, че на 06.07.2021г. около 19:15 ч. в гр. София, ж.к. „********* на шести и седми жилищни етажи се е заканил на частния тъжител С. И. Я. с престъпление против неговата личност чрез отправяне на думите: „ще те пребия“, „ще те убия“, „ще видиш какво ще ти се случи“, „в ковчег ще излезеш от тук“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия И. Т. да заплати по сметка на СРС сумата от 20 /двадесет лева/, представляваща сторените пред първия съд разноски, както и сумата от 5 /пет/ лева, на основание чл. 190, ал. 2 НПК за служебното издаване на изпълнителен лист.

В срочно подадена въззивна жалба и допълнително писмено изложение към нея, подсъдимият, чрез своя защитник – адв. М., моли присъдата да бъде отменена като неправилна, необоснована, противоречаща на материалния закон, както и като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си в противоречие със събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал и при наличието на съществени различия в описанието на фактическата обстановка в тъжбата и кредитираните от първоинстанционния съд свидетелски показания. Акцентира се върху мотивната част, където, според защитата съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено установените противоречия, поради което счита, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, което от своя страна изключвало възможността, изводите на първоиннстанционния съд да са верни по безспорен и категоричен начин, досежно съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 146 НК

Във връзка с наведените възражения, отправя доказателствени искания за допускане изготвянето на СТЕ за установяване на обстоятелството, каква е видимостта от площадката на седмия етаж, към площадката на шестия етаж.

Моли да бъде назначена СМЕ, която да излеследва равнището на развитие на когнитивните процеси и психическата годност на св. С. – Я.а. Претендира се за допускането на един свидетел при режим на довеждане, относно обстоятелствата, касаещи времето, в което частния тъжител се намирал в апартамента на подсъдимия.

Допълнителни доказателствени искания са отправени и от вторият упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Д. относно събирането на писмени доказателства с контролен характер.

В постъпилите от частния тъжител, чрез повереника му – адв. К. въззивна жалба и допълнение към нея се оспорва явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и се иска определянето на по – тежко такова, а именно „лишаване от свобода“.

Оспорва се присъдата и в оправдателната й част като неправилна, с твърдения, 2 че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установявало по безспорен начин виновността на подсъдимия, респективно, иска се отмяна на присъдата в тази част, с постановяването на осъдителна такава за престъплението по чл. 144, ал. 1 НК.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и спада към категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и втора пред настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание настоящият състав прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага допускането на съдебно-техническа експертиза, съдебно медицинска експертиза или допълнителни медициснки документи, поради което допусна единствено събирането на гласни доказателствени средства.

Непосредствено пред въззивния съд защитниците на подсъдимия – адв.

М. и адв. Д. поддържат жалбата и допълнението към нея, в която връзка считат, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена предвид съществени противоречия между обясненията на частния тъжител и свидетелката Я.а.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият Т. се придържа към изложеното от защитниците си.

Частния тъжител, чрез своя повереник – адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, в които подробно е описано насъгласието от тяхна страна с оправдаването на подсъдимия по едно от обвиненията. Обръща се внимание на заинтересоваността на свидетелката Т., поради което претендират за осъдителна присъда.

В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума, подсъдимият Т. моли за оправдателна присъда, като потвърждава, че е невинен.

Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира следното:

Депозираните от страните въззивни жалби, макар редовни и допустими по съществото си са частично основателни.

Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност установява сходна на възприетата от Софийския районен съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият И. И. Т. е роден на *********. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, с висше образование и работи като зъботехник. От 03.03.2015г. и към настоящият момент подсъдимият живеел в гр. София, ж.к. „*********5, а от 2020г., живеел там на семейни начала със свидетелката Х.Т..

На същия адрес – гр. София, ж.к. „********* но на 7-ми жилищен етаж – в ап. 18, намиращ се непосредствено над апартамента на подсъдимия, през 2021г. живеел частният тъжител С. И. Я., заедно със съпругата си свидетелката Е. Я.а.

На 06.07.2021г. частният тъжител извършвал ремонтни дейности в жилището си, а св. Я.а през деня спяла в апартамента, защото била нощна смяна предната вечер.

3

Около 18:30 часа, подсъдимият Т. се прибрал в дома си след работа, където вече се намирала св. Т. и видял поражения в кухнята вследствие на ремонта на съседа си и решил да му потърси сметка.

Около 19:15 часа, Т. се качил до апартамента на Я. и позвънил на вратата.

Отворила му св. Е. Я.а, защото в този момент частния тъжител се преобличал.

Още с отварянето на вратата, подсъдимият Т., гневен от случилото се, започнал да вика „Ела да видиш какво си свършил долу, какви поразии си направил“, „Ще те убия“, „*********“, „*********“. В този момент се появил частния тъжител Я., издърпал Е. Я.а от вратата и застанал пред нея.

Подсъдимият настоявал да слязат до апартамента, за да му покаже щетата и двамата мъже слезли надолу, а св. Е. Я.а, притеснена от случващото се, останала на вратата.

Т. и Я. отишли в кухнята на Т., за да огледат нанесените поражения, а св.

Т. била в другата стая.

След няколко минути двамата мъже излезли, а св. Я.а чула викове, надвесила се през парапета и видяла как подсъдимия Т. ударил пострадалия Я. по главата. От удара, Я. паднал на земята, а очилата му изхвръкнали на стълбите. Опитал се да стане, но подсъдимият го изритал. Изплашена, св. Е.

Я.а се развикала и подсъдимият се прибрал в дома си. Я.а слязла до 6-тия етаж, за да помогне на съпруга си, защото носа и устата му били разкървавени, след което се върнала да потърси очилата му.

На следващия ден С. Я. отишъл в Клиника по съдебна медицина към УМБАЛ „Александровска“ за преглед. На 08.07.2021г. подал жалба в 01 РУ на СДВР.

С постановление от 16.08.2021г. на прокурор при СРП било преценено, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, в частност, такова по чл. 131, т. 12, вр. чл. 130 НК, съответнно било отказано образуването на досъдебно производство.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал следните относими доказателства: гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите:

В.М. /л. 40-41/; свидетелските показания на И. Т. / л. 40-41/, свидетелските показания на Е. Я.а /л. 50-51/, изслушването на вещото лице Н.

/непосредствено пред пъвоинстанционния състав на съда, л. 76-77 – съдебното производство /, от обясненията на подсъдимия Т., в кредитираната им част, изложени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав /л. 40 и л. 41 съдебното производство/; писмените доказателства по делото: СМУ /л. 7/; Писмо с вх. № 186210/29.10.2023г. от Началника на 01 – РУ – СДВР /л. 44/; Постановление на СРП от 16.08.2021г.; Писмо от Управителя на „Проф. Н. Шипковенски“ ; Справка съдимост, /л. 56, 59/; писмените доказателствени средства: Протокол за предупреждение; способи на доказване: Съдебно медицинска експертиза /л. 60 и сл./ В хода на проведеното въззивно съдебно следствие бяха приобщени и свидетелските показания на Х.Т. /л. 44/.

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и способ на доказване – експертиза, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателствени средства, като прецени, че същите са 4 достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формирането на правилни и безпротиворечиви изводи по фактите.

В рамките на въззивното съдебно следствие, на свой ред, въззивният съд прецени за необходимо и попълни доказателствената съвкупност по делото, което по същество не наложи внасянето на съществени корекции във възприетата от районния съд фактическа обстановка.

Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният съд преимуществено е анализирал доказателствените източници в съответствие със стандартите на процесуалния закон, като противно на доводите на защитата, е извършил коректен анализ на събраните по делото доказателства, изяснявайки точния им смисъл без да допусне превратното им тълкуване.

Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения доказателствен анализ, който намира да е направен в съответствие с правилата на формалната логика.

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, намери следното: