Решение № 18614 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18614 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110107700 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. В. В. и И. Н. Ц. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност при равни квоти следните суми:

2843,93 лева, представляваща главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Голаш № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, аб. № 31307, ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 655,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г.; сумата от 27,72 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 6,05 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.09.2023г. по ч.гр.д. 49762/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Сумите се разпределят, както следва:

За И. В. В. – 1/2 част или сумата от 1421,96 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 327,75 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.; 13,86 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,02 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.;

1

За И. Н. Ц. – 1/2 част или сумата от 1421,96 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 327,75 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.; 13,86 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,02 лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците.

Ответниците признават дължимостта на суми за дялово разпределение и ТЕ за БГВ и сградна инсталация, но оспорват дължимостта на суми за ТЕ за отопление. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за периода от м.11.2019г. до м.07.2020г. Твърдят, че радиаторите в имота са махнати, поради което липсват уреди за реален отчет на потребена топлинна енергия в имота. Молят съда да отхвърли исковете в оспорената част

С молба от 27.09.2024г. третото лице –помагач „Техем Съврисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е 2 да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 36, том IX, рег. № 17647, дело № 1421/2019г., по силата на който ответниците са придобили собствеността върху процесния имот при равни квоти. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.11.2019г. до м.04.2022г. ответниците са е бил страни по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода, който не е функционирал. Поради тази причина за отоплителните сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е начислявана на база съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването. През отоплителния сезон 2021/2022г. топлата вода е била прекъсната, поради което за него се дължи само сума за сградна инсталация.

3

Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки и отговаря на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от м.11.2019г. до м.04.2022г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3415,77 лева. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че извършените от ответниците плащания са в общ размер на 2021,48 лева, следователно по данни от изравнителните сметки, неплатеният остатък от задължението за цена на топлинна енергия би следвало да се равнява на 1394,29 лева /3415,77 – 2021,48/, а не на 2843,93 лева, колкото се претендира. Причината да възникне толкова съществена разлика между реално дължимата цена на топлинната енергия и осчетоводената й стойност е фактът, че през отоплителния сезон от м.05.2021г. до м.04.2022г. в имота не е била доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но ищцовото дружество е продължило да начислява месечни прогнозни сметки за БГВ. В изготвената от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД индивидуална изравнителна сметка за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. това обстоятелство е взето предвид и всички прогнозно начислени суми за БГВ са приспаднати от сметката на ответниците. Видно от изравнителната сметка и от експертното заключение по СТЕ, изравнителният резултат за този период е сума за възстановяване в размер на 1767,80 лева без ДДС, респективно 2121,36 лева с включен ДДС.

В счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД, обаче, изравнителният резултат за същия период е сума за възстановяване в размер на 89,67 лева с ДДС, т.е. прогнозно начислените суми за битово горещо водоснабдяване през този период не са приспаднати, макар че доставка на топлинна енергия за БГВ изобщо не е била извършвана.

Освен, че не отговаря на реално потребеното количество топлинна енергия, подобно осчетоводяване е недопустимо и защото въвежда потребителя в заблуждение относно действителния размер на задълженията му. В случая ответниците-потребители са получили изравнителна сметка за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., според която всички прогнозно 4 начислени суми за БГВ са приспаднати изцяло, а след това ищецът им е издал обща фактура за същия период на стойност 2294,77 лева, която в действителност е включвала и прогнозните сметки за БГВ. Нещо повече, ответниците са платили по общата фактура сумата от 2021,48 лева, което покрива изцяло действителния размер на задълженията им за този период, както и част от неплатените им задължения за предходните процесни периоди, но въпреки това в счетоводството си ищецът е отчел неплатен остатък по фактурата в размер на 273,29 лева, върху който е начислявал и мораторна лихва. При това положение изявлението на ответниците в отговора на исковата молба, че не оспорват задълженията си за доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е без правно значение, защото ответниците като потребители на топлинна енергия нито са знаели, нито са могли да узнаят, че ищцовото дружество не е приспаднало счетоводно сумата, която третото лицепомагач е определило като резултат за приспадане в годишната изравнителна сметка.