Решение № 114 от 03.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 114

***, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.й К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Н.й К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100467 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Д. Ц. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от управителя Ж. К. с персонален №*** и прокуриста С. Б. №**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ.

Ищцата иска се от съда да постанови решение, с което:

1.Да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № ***г., с която на основание чл.325, ал. 1, т.1 е прекратено трудовото й правоотношение, и да отмени същото.

2. Да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „***“.

3. Да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 8 699.94 лева за времето през което е останала без работа за срок от 6 месеца – за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

4. Да осъди ответника да й заплати сума, която представлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от ***г. до *** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства и за назначаване на съдебно –счетоводна експертиза.

В исковата си молба ищцата твърди, че трудовото правоотношение е прекратено незаконно със Заповед № *** / *** г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие). Твърди, че работодателят е допринесъл за неистинността на Молба вх. № *** / *** г., като е нанесъл дати и текст върху предварително подписана от нея празна бланка от *** г. под икономически натиск за запазване на заетостта. С 1 процесуално допълнение в съдебно заседание на ***г. процесуалният представител на ищцата изяснява, че доверителката й е подписвала молба ,че желае да и бъде прекратен трудовия договор по взаимно съгласие без на нея да има дата, както в залата в **, така и при преместването си в ***. Моли съда да отмени уволнението, да я възстанови на работа на заеманата длъжност и да присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от 6 месеца в размер на левовата равностойност на 4 448,21 EUR (претендирани първоначално като 8 699,94 BGN), ведно със законната лихва и разноските по делото. Иска ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от ***г. до *** г., ведно със законната лихва.

В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалният си представител адв. Г. И. поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. След обявяване на делото за решаване, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК, от процесуалния представител на ищцата адв. Г. И. са постъпили писмени бележки с вх. № ***г., с които се поддържат предявените претенции и се излагат подробни правни съображения.

Ответникът „***“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, чрез адв.

Н. Н., е депозирал писмен отговор. С него оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва съществуването на трудовото правоотношение, първоначалното работно място на ищцата в ** и последващото преместване в ***. Признава също, че заповедта за прекратяване е връчена на ищцата на ***г. при оформен отказ. Твърди обаче, че трудовото правоотношение е прекратено в пълно съответствие с материалния закон, тъй като ищцата лично е подала писмена молба с вх. № *** / *** г., носеща нейния собственоръчен подпис.

В писмения си отговор и в съдебно заседание от ** г. ответникът чрез процесуалният си представител прави изрични възражения по доказателствените искания на ищцата:

Възразява срещу допускането на гласни доказателства (разпит на свидетели) за установяване на обстоятелствата около подписването на молбата, като твърди, че чрез тях недопустимо се иска оборване съдържанието на официално заведен частен документ, изхождащ от самата ищца.

Настоява, че след като ищцовата страна признава автентичността на подписа върху бланката, документът съставлява пълно доказателство за валидно насрещно съгласие.

Възразява срещу искането за назначаване на съдебно-графическа експертиза.

Счита, че това искане е преклудирано.

Твърди, че в дружеството няма порочна практика за принудително събиране на бланки без дата. Прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

По отношение на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, счита че не е необходимо извършването на такава.

За да се произнесе по предявените с исковата молба искове, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по Трудов договор № *** г., изменено с Допълнително споразумение № *** г. за преместване на ищцата в ***.

2

Трудово правните отношения между страните са прекратени със Заповед № *** / *** г.

Брутното месечно възнаграждение на ищцата за изцяло отработен месец (*** г.) възлиза на 955,40 EUR (равностойни на 1 868,60 BGN), видно от представения фиш и извлечение от ведомост за заплати.

От писмените отчети на ТП на НОИ – ** и НАП – офис Силистра се доказа, че за периода на оставане без работа (до *** г.) ищцата не е работила по друг трудов договор и не е получавала обезщетения за безработица.

В производството по чл. 193 от ГПК съдът изслуша и прие съдебно-графическата експертиза на вещото лице И. Д. В.. Заключението и обясненията на експерта сочат, че датите „**“ и „***“ в молбата са изпълнени с химикална паста, различна по цвят и състав от останалия текст, и съдържат драстични различия в частните признаци, поради което вероятно не са изпълнени от ищцата. Съдът констатира изписване на невярно ЕГН: **** в същата молба.

От показанията на свидетелите П. И. и Ф.С. (бивш управител) се доказа, че в обектите на ответника е съществувала задължителна практика за принудително събиране на подписани молби за напускане без дата при постъпване на работа под заплаха от уволнение. Тази практика се потвърждава по индиректен път и от представената служебна справка от ТД на НАП (изх. № **** г.), разкриваща масово прекратяване на договори на десетки крупиета изцяло на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Представената от ответника Заповед за командировка № **** г. по отношение на Д.К.

Г. бе приета от съда единствено за установяване на уважителни причини за неявяването на свидетелката в съдебното заседание на *** г.. Същата заповед е изцяло неотносима към съществото на правния спор, тъй като касае служебни ангажименти на трето за процеса лице в игрална зала в **. Изслушаните впоследствие показания на Д.

Г./асистент „Човешки лесурси“/ се опровергават изцяло от писмените доказателства и съдебно-графическата експертиза, поради което не се кредитират.

1. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (За незаконност на уволнението).

Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, фактическият състав на прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) е двустранен правен акт. Той изисква кумулативното наличие на две насрещни, сериозни, ясни, безусловни и свободно сформирани писмени волеизявления – предложение от едната страна и приемане от другата, които изцяло да съвпадат по съдържание и по отношение на момента (датата) на прекратяването. Несъвпадането на волята на страните относно момента на прекратяването означава липса на съгласие.

По отношение на възраженията на ответника, съдът намира следното:

Неоснователно е първото възражение на ответника, че гласните доказателства за установяване на принуда и липса на дата са недопустими поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Трайната практика на ВКС допуска събирането на свидетелски показания, когато се оспорва самата воля за сключване или прекратяване на договор, както и когато се доказва, че писменият документ е съставен при симулация, икономически натиск или представлява предварително подписана „бяла бланка“.

Свидетелите не изменят съдържанието на документа, а установяват липсата на съзнателно сформирано съгласие към момента на уволнението.

3

Изцяло несъстоятелно е и второто възражение на ответника, че признаването на физическия подпис на ищцата върху бланката автоматично доказва законността на уволнението. Подписът доказва единствено неговия автор, но не и верността на съдържанието на документа, когато е доказано дописване. Проведеното производство по чл. 193 от ГПК доказа материална неистинност на съдържанието на документа в неговите най-съществени реквизити. Заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице В. установи, че ръкописният текст на датите е нанесен с различно мастило и не принадлежи на ищцата. Последващото попълване на датата и съдържанието на молба с липсващи реквизити от работодателя или трето лице, без изричното знание и одобрение на подписващия, лишава документа от доказателствена сила за обективиране на актуално волеизявление.

Що се отнася до твърдението на ответника, подкрепено от свидетелката Д. Г., че в дружеството няма практика за събиране на празни бланки, същото бе изцяло опровергано. Разпитаните свидетели И. и С. подробно описаха механизма на вътрешния икономически натиск.

Допълнително доказателство за липсата на реално съгласие, са констатираните в молбата съществени пороци, засягащи валидността на волеизявлението– искане за напускане със задна дата (*** г. в молба, заведена на *** г.), както и изписването на погрешно ЕГН на ищцата (**** вместо **********). Тъй като не е налице свободно изразена и съвпадаща воля на двете страни, фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е реализиран. Работодателят е издал уволнителен акт без правно основание, поради което Заповед № *** / *** г. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ (За възстановяване на работа).

Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Претенцията има обусловен характер спрямо главния иска за незаконност на уволнението. Тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение подлежи на отмяна като незаконосъобразна, се възстановява статуквото отпреди издаването . Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „***“.

3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ (За присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението й)

Искът е основателен до предявения в исковата молба размер и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Фактът на оставане без работа бе доказан по категоричен начин чрез официалните писмени доказателства от НОИ и НАП. От тях се установи, че за пълния 6-месечен период от *** г. до *** г. ищцата не е реализирала доходи по други трудови правоотношения.

Относно първоначално направеното в исковата молба искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съдът отбелязва, че в съдебно заседание ищцата изрично не е заявила, че поддържа това доказателствено искане.

На основание принципа на диспозитивното начало и състезателност в гражданския процес, съдът събира доказателства само при поддържане на исканията от страните. Тъй като по делото се представи изцяло неоспорен официален фиш и 4 ведомост за заплати за м. *** г., размерът на брутното трудово възнаграждение бе установен като безспорен факт в размер на 955,40 EUR (1 868.60 BGN).