Решение № 433 от 27.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 28.10.2020г по гр.д. № 962/2019г СГС,ІГО, 17 състав е осъдил ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД да заплати на И. С. Г. сумата от 50 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 9078.55лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди причинени от ПТП, настъпило на 04.01.2018г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 100 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата до 25 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и до 4539.28лв- обезщетение за имуществени вреди, както и в отхвърлителната си част за сумата над 75 000лв.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.Г., представляван от адв. Д. от САК, в отхвърлителната му част за сумата до 75 000лв, с оплакване за 1 незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната чст и да бъде постановено ново, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата до 75 000лв. Претендира направените по делото разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част за сумата над 25 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и над 4539.28лвобезщетение за имуществени вреди , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че по делото е доказано съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Поддържа още, че не се доказва в пълен размер основателността на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което исовете да бъдат отхвърлени над посочените суми. Претендира разноските , направени пред двете съдебни инстанции.

Ищецът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от адв. Л., който поддържа въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Моли да бъдат съобразени аргументите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззивникът-ответник ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ищеца. Моли присъдената обезщетение да бъде намалено.

Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение 2 въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на ищеца.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 25 000лв и за обезщетението за имуществени вреди за сумата от 4539лв/ се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД”ДаллБогг:Живот и здраве”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 04.11.2016г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени верди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД, размера на обезщетението за имуществени вреди и наличието и обема на съпричиняване.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

3

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 58години.

От изслушаната КСМАТЕ , изготвена от вещите лица инж. А. и д-р А., неоспорена от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на дясна раменна кост, на горния край на големия пищял на лява подбедрица, множество контузии в челната област двустранно и на носа и контузия на гръден кош с фрактура на VІ и VІІ ребра вляво. Вещото лице сочи,че според представената медицинска документация ищецът е претърпял две операции, че възстановителният му период е бил 318дни, като през първите 4 месеца болките му са били интензивни.

Вещото лице сочи още,че по делото са налични медицински документи за провеждани от ищеца рехабилитационни курсове, които би трябвало да съкратят времето за възстановяването му.

В о.с.з. на 07.02.2020г е изслушана свид. В. З. , съпруга на ищеца, щкоято установява,че е видяла ищеца в деня по произшествието в болничната му стая .

Установява, че е бил с превръзки по главата ,в шок, с несвързан говор и плачел.

Единият му крак бил вдигнат, оплаквал се от болки в ребрата и затруднено дишане.

Според свидетелката в болницата пребивавал повече от месец и претърпял две операции за лечение на фрактурите.Установява,че лед изписването от болницата ищецът бил първоначално на подлога, получавал задушавания, имал нужда от грижи и помощ в ежедневието.На третия месец започнал сам да мести от леглото на стол, а на четвъртия месец правил опити да ходи. Според свидетелката ищецът ползвал услугите на рехабилитатор, страхувал се да стъпва, мислел че няма да може да проходи.

Свидетелката установява ,че в грижите за ищеца участвали и сестра му, децата и той се притеснявал от тях. Свидетелката установява,че ищецът преди ПТП бил жизнен, а след инцидента се налагало да се грижат за него.Според свидетелката около 7-8 месеца ищецът не ходил на работа, проявявал нервност, но всички го отдавали на болките в крака.Свидетелката установява,че около 6-тия месец след ПТП ищецът започнал да ходи сам, с патерица, а без помощни средства 8-9 месец.Свидетелката установява,че ищецът сега диша свободно и движи свободно ръката си.

Така дадените свидетелски показания съдът намира за обективни, логични и подкрепени от другите доказателства по делото. Същите не се опровергават от други доказателства, събрани по делото. Свидетелят установява факти, които лично е възприела . Изложеното мотивира съда да приеме , че може да кредитира събраните свидетелски показания и да ги използва при мотивиране на изводи по делото.

С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца травмисчупвания на крак, ръка и ребра, контузии по гръден кош и глава , продължителния възстановетилен период- близо 10 месеца, продължителният период на интензивни 4 болки, като съобрази още претърпените две операции, претърпените рехабилитации, ккато съобрази още първоначалната необходимост на ищеца от грижи и помощ в ежедневието , неудобството, което ищецът е изпитвал от това да ангажира хора да се грижат за него, като съобрази промените в характера на ищеца, установени от свид.

Завкова, но и като съобрази настъпилото възстановяване на ищеца, установено от същия свидетел съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 60 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди

Ищецът претендира заплащане на 9078.55лв- обезщетение за направени разходи във връзка с лечението му от травмите , причинени от ПТП Според изслушаната и неоспорена СМЕ се установява, че всички претендирани разходи от ищеца са във връзка с неговото лечение.

Съдът намира, че претендираните разноски от ищеца са направени във връзка с лечението му от травмите, получени от процесното ПТП, което се установява категорично от изслушаната СМЕ. Тези разходи представляват пасив, вреда, която ищецът претърпява във връзка с това ПТП. До този извод съда достига като съобрази чл. 24а Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която разпоредба е посочено, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, в това число и избор на екип. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цените на посочени услуги.

С оглед тази правна регламентация съдът приема, че ведно с другите посочени в цитираните разпоредби възможности, избора на екип е вид медицинска услуга, уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. При извършването на медицински манипулации за възстановяване на здравето на пациента са предвидени възможности за избор на условията, при които този пациент най-пълноценно би възстановил своето здраве. Това са разноски, на който пациентът има право, регламентирано в цитираната Наредба, за да може пълноценно и спокойно да възстанови своето увредено здраве. На пациентът е предоставен избор на услуги , така че да се осигури пълноценното и спокойно възстановяване на здравето на увреденото 5 лице и направените разноски при упражняване на този избор са във връзка с претърпяното ПТП. Заплатените медицински услуги, чрез които здравословно състояние на ищцата се подобрява, представляват имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с осъществения деликт, от лице, застраховано при ответника и подлежат на обезщетяване по настоящият ред от застрахователя на гражданската отговорност на увреждащото лице. Същото се отнася и до осигурения транспорт с линейка до болнично заведение и обратно до дома на ищеца. С оглед множеството травми на ищеца по цялото тяло житейски логично е да е имал нужда от специализиран транспорт, за да се осъществят прегледите му, за което е ползвал транспорт чрез линейка. Това също са разходи , направени във връзка с лечението на пострадалия . Ето защо, предявеният иск за заплащане на сумата от 9078.55лв в неговата цялост или за сумата от 4539.28лв оспорената част пред настоящата инстанция - обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.