Определение № 3455 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3455 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002103504 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16296 от 14.06.2024 г. на С. Б. Ч., [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат А. Д., и касационна жалба вх. № 18137 от 03.07.2024 г. на „Тристан БО“ ЕООД, представлявано от управителя О. Т., подадена чрез адвокат М. И., срещу въззивно решение № 456/18.04.2024 г. по в. гр.д. № 1205/2023 г. на Апелативен съд – София.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на С. Ч. се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Чрез какви правни средства може да се иска унищожаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД на упълномощителна сделка, въз основа на която е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и унищожаване на сключения въз основа на нея договор за покупкопродажба на недвижим имот. Може ли да бъде искана недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, освен с иск и насрещно възражение, и чрез реплика в искова молба; 2. Какъв е срокът за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на упълномощителна сделка и на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот. Може ли да се иска унищожаване на пълномощно и на сключения въз основа на него договор за покупко-продажба на недвижим имот, без предявяване на иск за неговата недействителност по чл. 42, ал 2 ЗЗД, направено само с реплика на искова молба, след изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване 1 недействителност; 3. Позоваването на недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след изтичане на срока по чл. 35 вр. чл. 32 ЗЗД, чрез реплика в исковата молба, представлява ли заобикаляне на закона и злоупотреба с права, нарушава ли правната стабилност и правната сигурност; 4. Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот, заверено пред нотариус, предвид унищожаване на оригиналния документ и при наличие на доказателства, че оспорващият подписа си е изчакал нормативно определените срокове за съхранение на оригинала и едва тогава го е оспорил. При липсата на оригинал и възможността за евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза, може ли само въз основа на тази експертиза съдът да признае пълномощното за истински документ и длъжен ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства в тази насока.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Тристан Бо“ ЕООД се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, за който документ не е изключено да е създаден чрез пренасяне на съдържание, което би могло да е различно от това, което е било върху оригиналния документ? При положение, че логически не е изключена възможност копието на писменото пълномощно, обект на експертиза, да е различно от първообраза му, може ли единствено на заключението на вещото лице съдът да направи извод за авторството на подписа на упълномощителя; 2. Може ли да бъде искана недействителност на упълномощителна сделка по чл. 42, ал. 2 ЗЗД чрез реплика в искова молба; 3. Допустимо ли е да се иска унищожаване на упълномощителна сделка и на сключен въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот без изрично предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а само с реплика в исковата молба.

Ответникът по касация – И. Д. И., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Н. П., е подал писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбите и по същество. Моли да се присъдят направените в настоящото производство разноски.

По касационната жалбата на „Тристан Бо“ ЕООД е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и от С. Ч., чрез адвокат А. Д., в който се твърди, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 365/23.01.2023 г. по гр. д. № 10745/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявените от И. Д.

2

Иванчуков срещу ответниците С. Б. Ч. и „Тристан Бо“ ЕООД положителни установителни искове за собственост, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с адрес: [населено място], район „К. “,[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 88.02 кв.м., предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1, при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор *****, под обекта - обект с идентификатор *****, над обекта - обект с идентификатор ****, заедно с мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с 1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, на основание договор за дарение от 1988 г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Тристан Бо“ ЕООД срещу И. И. насрещен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото му на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност повече от 5 години при наличието на годно правно основание и за осъждане на ответника да му предаде владението върху имота.

Въззивният съд е приел за установено, че И. И. е придобил от своите родители правото на собственост върху процесния имот въз основа на договор за дарение през 1988 г.

Представено е нотариално заверено пълномощно от 06.07.1994 г., с което И. е упълномощил С. Б. да продаде или ипотекира собствения му апартамент, находящ се в[жк], на фирма, банка или лица, на които намери за добре и по цена и условия, каквито договори, както и да го представлява, подписва и ангажира навсякъде във връзка с упражняване на дадените с пълномощното права. На 09.08.1995г., е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 183/1995г., с който И. И., чрез пълномощника си С. Б., продава процесният апартамент на ответника С. Ч.. С решение от 05.09.2017 г. по гр. д. № 24102/2006 г. на СРС, по предявения от И. И. иск е обявен за нищожен /поради липса на съгласие - неавтентично пълномощно/ договора за покупко-продажба от 09.08.1995 г., сключен между И. И. и С. Ч., и ищецът е признат за собственик на процесния апартамент № 86. Решението е обезсилено с решение от 22.05.2019 г. по в.гр.д. №16388/2017 г. на СГС и производството по делото е прекратено, като с определение от 25.03.2020 г. по гр.д. №4736/2019 на ВКС въззивното решението не е допуснато до касационен контрол.

Въззивният съд е посочил, че по настоящото дело ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост съобразно задължителната практика на ВКС, според която липсата на валидно учредена представителна власт за пълномощника води до висяща недействително на договора, а не го неговата нищожност. Констатирано е, че в предходното производство за обявяване за нищожен договора за покупко-продажба между страните са приети една единична и три тройни графологични експертизи за установяване автентичността на подписите на И. И., положени под пълномощното от 1994 г. и под декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от 11.05.1995 г. Обектите на изследване, както и сравнителният материал не са били в оригинал, но вещите лица, с изключение на един от тях, са дали заключение, че подписите под пълномощното и под декларацията на са изпълнени от И.. По настоящото дело въззивният съд е назначил нова графологична експертиза, от заключението на която е приел 3 за установено, че подписът под „Упълномощител /И. И./“ е копие на подпис, който не е положен лично от И. И.. Подписът, положен под текста „Декларатор“ в изследваната декларация, е копие на подпис, положен от И.. Съдът е приел за установено е, че това пълномощно е ползвано на 09.08.1995 г. за сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот между И., представляван от С. Б., и ответника С. Ч. за сумата 111 688 лева, като върху северната стая от апартамента право на ползване е било запазено за бащата на ищеца – Д. И., още с договора за дарение. Съдът е отбелязал, че в договора за покупкопродажба не е изрично уговорен моментът на предаване на владението, а ограниченото вещно право на ползване е съществувало между 1995 г. и 2005 г., когато е погасено със смъртта на Д. И.. Впоследствие на 25.07.2019г. с нотариален акт №48/2019 г. С. Ч. е продал процесния апартамент на втория ответник – „Тристан Бо“ ЕООД, за сумата 101 703, 16 лева, която на 09.08.2019 г. е изплатена в цялост. За доказване на релевираното ат атвутното дружество възражение за изтекла в негова полза придобивна давност са събрани гласни доказателства. Разпитаният пълномощник С. Б. е заявил, че при сключване на сделката И. е обещал да освободи жилището като премести баща си другаде, но впоследствие е започнал да се крие и да не отговаря на телефонни обаждания. Не му е известно С. Ч. да е живял в жилището. Поводът да се запознае с ищеца са били финансовите му проблеми и желанието да продаде или ипотекира собствения си апартамент. Б. е свидетелствал още, че за целта на продажбата И. е съставил пълномощно с нотариална заверка, като двамата лично ходили до Нотариата. Прехвърлителната сделка е осъществена много по-късно. Цената е платена на ръка, а получената сума е предадена на И. в офис на [улица], който е бил ползван от брата на свидетеля – Я. Б.. Свидетелят е посочил, че не е сключван договор за посредничество, като не е искал и комисионно възнаграждение. Свидетелят Г. Г. /братовчед на И./ от своя страна е заявил, че през 2005 г. ищецът заминал за САЩ и след смъртта на баща му в процесния апартамент са останали да живеят майка му и сестра му. В този период свидетелят е посещавал по два-три пъти седмично жилището, като други лица не са живели там. През 2016 г. сестрата на И. е починала, а имотът бил отдаден под наем и до момента.

Разпитан е и свидетелят Я. Б., брат на пълномощника С. Б., който сочи, че не помни дали е имал участие в дружеството „Росинвест“. Брат му е нямал собствен офис и е ползвал неговите офиси. Плащането на продажната цена по процесната покупко-продажба е станало в брой, но не помни дали е станало преди или след сключването на окончателния договор.

Сочи, че брат му С. е дошъл с една торба пари, а когато И. е пристигнал в офиса, си е прибрал парите, но няма спомен да е съставен протокол или разписка за предаването им. Не помни И. да е дължал пари на „Росинвест“. Въззивият съд е установил наличие на запис на заповед от 11.05.1995 г., с който издателят И. И. се е задължил да плати в полза на „Росинвест“ ООД сумата 50 000 щатски долара в левова равностойност с падеж 01.09.1995 г.

Свидетелят Я. Б. е бил съдружник и негов представляващ, а седалището на дружеството се намира на [улица]. За неоснователно е прието поддържаното от ответниците възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

Въззивният съд е посочил, че уредената в закона погасителна давност относно претенциите за унищожаемост на договор не е относима към установителния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.