Решение № 552 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. ***, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110214076 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на Д. З. Т. с ЕГН**********, живееща в гр.

*** в *** на жилищен квартал ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска колегия, срещу електронен фиш серия К №3940476, издаден на 04.

IX. 2020 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Екзарх Антим I” №5, представлявана от директора главен комисар Л.Т.Н..

Пълномощникът на жалбоподателката оспорва процесния електронен фиш поради изтекъл давностен срок. Претендира разноски.

Жалбоподателката не участва в открито съдебно заседание нито лично, нито чрез пълномощници.

Редовно упълномощената процесуална представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт С.Г.М. представя в съда писмено становище на 15. XII. 2025 година, но не се явява в открито съдебно заседание. Претендира разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Жалбоподателката е собственица на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***.

На 29. ХI. 2019 година в 20 05 часа същото превозно средство се движи на територията на Столична община в населеното място – гр. ***, по бул. „Владимир Минчов Вазов“ с посока на движение от ул. „Поп Грую“ към бул. „Ботевградско шосе“ срещу магазин „***“. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е предвидената в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – 50.00 км/ч, видно от писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, постъпило в съда на 30. Х. 2025 година. Въпреки ограничението автомобилът със движи със скорост от 73.00 км/ч – 23.00 км/ч над допустимата, видно от представената по делото снимка.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателката най-рано на 13. IХ. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 23. IХ. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Нито Законът за движението по пътищата, нито Законът за административните нарушения и наказания уреждат срок за образуване и приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителите при налагане на глоба с електронен фиш.

Затова съдът приема, че следва да приложи разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания и предвидения в нея шестмесечен срок по следните съображения:

Съдът намира, че заснемането на нарушението има функцията на акт за установяване на административно нарушение, а издаването на електронен фиш – на издаването на наказателно постановление (по аналогия от чл. 189, ал. 11 от Закона за движението по пътищата). Затова и срокът по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания за провеждане и приключване на производството във административната му фаза, ще започне да тече от датата на заснемането на нарушението със техническото средство, ако в случая не се касае за изключението, предвидено в чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, в който случай сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания ще започнат да текат от получаване на декларацията, че друг е извършил 2 нарушението.

В настоящия случай нарушението е било заснето на 29. ХI. 2019 година, което се установява от снимковия материал приложен към електронния фиш, затова следва да се приеме, че на същата дата нарушението е станало известно на административнонаказващия орган. Следователно, срокът за издаване на електронния фиш е изтекъл на 29. V. 2020 година. Процесният електронен фиш е издаден на 04. IХ. 2020 година, видно от представената по делото справка – след изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания.

За да прецени дали е изтекла преследвателна давност за нарушението, за което е издаден процесния електронен фиш, съдът взе предвид, че:

По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателни кодекс, доколкото в Закона за административните нарушения и наказания не се предвижда друго по силата на чл. 11 от същия закон.

Според Тълкувателно решение №1, постановено на 27. II. 2015 година от Общото събрание на II колегия на Върховния административен съд на Република България и Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република България Законът за административните нарушения и наказания регламентира два вида давност. погасителната давност съобразно разпоредбата на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, с чието настъпване се погасява възможността на административнонаказващия орган да реализира правомощията си, и изпълнителска давност по чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания, с чието изтичане погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложеното административно наказание.

Изпълнителската давност от своя страна се квалифицира като: обикновена според чл. 82, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, и абсолютна според разпоредбата на ал. 3 от същата разпоредба.

Разпоредбата на чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като за наказанието глоба е предвиден давностен срок от две години. Изрично е посочено обаче, че срокът започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Процесният електронен фиш е обжалван в законоустановения срок, следователно не е влязъл в сила и затова спрямо него предвиденият в чл. 82 от изпълнителският давностен срок е неприложим.

Посоченото по-горе тълкувателно решение приема, че е налице пропуск в Закона за административните нарушения и наказания, защото липсва правна уредба само на института за абсолютна погасителна давност, доколкото чл. 34 от същия закон не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс. Според решението тази празнина се 3 преодолява с приложението само на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, доколкото по отношение на относителната погасителна давност не липсва уредба в Закона за административните нарушения и наказания.

Предвид на това и на основание разпоредбите на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от същия кодекс, административнонаказателното преследване следва да се погаси с изтичането на абсолютната давност от четири години и шест месеца от извършване на нарушението на 29. ХI. 2019 година, който срок изтича на 29. V. 2024 година.

Към момента на постановяването на решението посоченият срок вече е изтекъл.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че електронният фиш не е издаден в сроковете, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания, като към датата на образуване на въззивното съдебно производство - 06. Х. 2025 година, не е изтекла нито давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от същия закон, но е изтекла абсолютната давност на административно наказателно преследване.

Ето защо електронният фиш следва да се отмени на такова законово основание.

По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания.

В случая на жалбоподателката е оказана безплатна правна помощ на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 36 от същия закон във връзка с чл.

18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при интерес до 1 000.00 лева е 400.00 лева.

Предвид обстоятелството, че жалбата е написана на около една страница и съдържа единствено възражението за изтекла погасителна давност, както и неявяването на адвоката в открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в минимален размер. Съобразявайки горното, съдът следва да възложи в тежест на наказващия орган да плати на пълномощника на жалбоподателката възнаграждение в минимален размер от 400.00 лева, равняващи се на 204.08 €, за оказаната безплатна правна помощ.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

1. ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3940476, издаден на 04. IX. 2020 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Екзарх Антим I” №5, представлявана от директора главен комисар Л.Т.Н., с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон на Д. З. Т. с ЕГН**********, живееща в гр. *** в *** на жилищен квартал ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска колегия, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева, равняващи се на 51.02 €, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

2. ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Екзарх Антим I” №5, представлявана от директора главен комисар Л.Т.Н., да плати на адвокат С. Д. С. от Софийската адвокатска колегия сумата от 204.08 €, равняващи се на 400.00 лева, като адвокатско възнаграждение за предоставена на Д. З. Т. с ЕГН********** безплатна правна помощ в производството по наказателно дело с административен характер №14076 по описа на Софийския районен съд за 2025 година.

3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5