Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1012 от 15.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 101/2024
Вид
Протокол № 1012
Подписан
15.05.2024
В сила
15.05.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1012 гр. Пазарджик, 14.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220100101 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:02 часа, се явиха:

Ищецът С. Б. В., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. А. Т., с пълномощно днес представено по делото.

Ответникът П. Й. В., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Л. М., надлежно упълномощен с пълномощно днес представено по делото.

АДВ. Т.: – Не водим свидетелите, които са ни допуснати, поради причина, че преди малко се прибрах в страната, поради причина, че телефонът ми изключи в чужбина и не можех дори със семейството си да се свържа, и с клиента се свързахме преди мъничко от чужд телефон. Нямах представа изобщо дали ще успея да се върна навреме, дали ще има възможност изобщо делото да се гледа и беше инструктиран, евентуално, да Ви каже, че не съм се прибрала от чужбина. Преди няколко часа се върнах.

Госпожо съдия, съжалявам, никога не ми се е случвало телефонът ми да се прецака в чужбина, никога. Дадоха ми чужд телефон, но аз нямам телефоните, дори с вкъщи не можех да се свържа, моите хора не знаеха къде е, къде се намира в този момент. Не водим свидетели, поради причина, че аз не можех да се свържа с него по телефон, вайбър или фейсбук със страната, за да му кажа ние ще успеем ли да се приземим в България навреме. Не исках делото да се отлага. Не исках да ставам причина за това, дори съвсем 1 коректно споделих с колегата тази възможна ситуация миналия път. Госпожо съдия, съжалявам, надявам се да ме разберете какво се получи. Желанието ми беше да има дело, да се води и да стане, но това непредвидено за мен обстоятелство промени всичко. Съвсем неволно е, изгоря, и не мога по никакъв начин с никой да се свържа.

АДВ. М.: - Госпожо съдия, ние държим на съвместен разпит на свидетелите. Аз се опитах да осъществя контакт, наистина, с адв. Т., за да можем да разпитаме свидетелите в едно съдебно заседание, а и също така, искахме да поговорим с ищеца за вариант на споразумение, в случай, че не постигнем такова, нали, тогава ще доведем свидетелите, но нямах контакт с адв. Т.. Ние имаме предложение за постигане на спогодба в отговора.

АДВ. Т.: – Не мога да се ангажирам, винаги има начини, но то трябва да има извинение, ето такива неща, които в този дълъг период не се случиха.

Дори и понастоящем няма никаква комуникация между страните, въпреки че се виждат почти всеки ден от разС.ие, и затова така написано формално в отговора на исковата молба, въобще не означава, че някой има сериозни намерения да се спогажда. Така аз го виждам. Очакваме, ако едно споразумение се прави, ако считаме, че другата страна наистина съжалява за това, което е извършила. В рамките на три години се твърди, че не е имало такова действие.

Госпожо съдия, има друго висящо дело, в което другата страна съди моя клиент за голяма сума, така, че има значение те дали ще се спогодят, дали ще се споразумеят.

Не са доведени за разпит допуснатите свидетели.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да се даде ход на делото.

Съдът, при редовното призоваване на страните счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. Т.: - Поддържам исковата претенция, така, както е заявена. Нямам 2 искания по доказателствата, освен свидетелите, но имаме искане към исковата молба за дължимата законна лихва. Не възразяваме да се приеме НЧХД № 823/2020 г.

АДВ. М.: - Оспорвам предявения иск по размер и поддържам подадения отговор. Нямаме допълнителни искания по доказателствата. Поддържаме искането за свидетели. Казвам, че смятам, че можем да постигнем споразумение и затова не ги водим, по начин, по който сме предложили в отговора. Не възразяваме да се приеме за НЧХД № 823/2020 г.

АДВ. Т.: - Ние не сме съгласни с казаното.

Съдът, при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от С. Б. В., с ЕГН с адрес: **, общ.Септември срещу П. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес ** с Правно основание: чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска по чл.45 ЗЗД: 5000 лв. със законна лихва, в която се твърди, че с Присъда от 31.07.2023г., постановена по НЧХД № 823/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязла в законна сила на 16.08.2023г., П. Й. В., роден на **. в гр.Пазарджик, живущ в с.**, с ЕГН: **********, е бил признат за виновен в това, че на 30.04.2020г., около 11:00 часа, в близост до поземлен имот с идентификатор453.15.110, находящ се в местността „Уджоларски гермища" в землището на с.** е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. Б.

В. от с. ** - престъпление по чл.146, ал.1, предложение 1- во от НК, поради което и на основание чл.78 А, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за престъплението по чл.146, ал.1, предложение 1-во от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева.

Твърди се още, че по НЧХД №823/2020г. ищецът бил завел и граждански иск срещу ответника, но същият не бил допуснат от Съда до разглеждане в наказателния процес, за да не доведе до отлагането на делото и до забавяне на наказателното производство, поради което и се наложило да заведе настоящото дело след приключване на наказателното производство. Ищецът твърди, че през целия си живот се бил ползвал с авторитет пред семейството си, пред хората, с които работи, пред хората от селото и пред всички, които го 3 познават, че като активен спортист в младите си години бил удостоен с честта и привилегията да пренесе в ръка през територията на с.** факела с олимпийския огън, че бил създал семейство, с което се гордеел, както и, че се гордеел и със семействата на двамата си сина и четиримата си внука. Твърди, че от години цялото му разширено семейство се занимавало със земеделие и то е основният им поминък. Твърди още, че извършеното срещу него престъпление от племенника му - ответника П. В., било засегнало дълбоко честта и достойнството му, почувствал се омерзен и опозорен пред всички, които го познават. Твърди, че ответникът П. В. от дълги години не бил криел враждебното си отношение към него и семейството му, но въпреки това, случилото се на 30.04.2020г. го било изненадало и разклатило из основи, и засегнало дълбоко самочувствието и себеуважението му. Твърди, че ответникът заедно с баща му и братята му, също били едри земеделски производители, и според ищеца, враждебното отношение на ответника към него почивало върху възприемането му на семейството на ищеца като конкуренти в земеделието. Ищецът твърди, че в посочения ден – 30.04.2020 г., ответникът П. В. му бил нанесъл юмручни удари, в присъствието и насърчаването на неговия баща, за което не му бил повдигнах обвинение, както и, че му бил нанесъл множество обиди с изразите: „Да еба твойта мама, боклук с боклуците!", като ищецът твърди, че в живота му, до момента не бил псуван от никого, освен от ответника и неговия баща. Твърди още, че отчитайки и факта, че ответникът бил израснал в скута му, т.к. бил негов племенник и били близки, посегателството му върху него ставало още потежко. Твърди, че свидетели на тези грозни, според ищеца, обиди и удари били станали синовете му, съпругата му и много съседи и хора от село **, а тези хора, които не били преки очевидци, съвсем скоро били научили от хорската мълва. Твърди още, че унижението, което му бил причинил ответникът, го карало да се срамува от хората и да избягва излизането от дома му, бил се затворил в себе си и се бил концентрирал само в работата си, като избягвал какъвто й да било контакт с някого извън семейството си, което депресивно съС.ие, ищецът твърди, че било продължило около три месеца.

Твърди, че не бил потърсил лекарска помощ, защото точно в този период бил започнал да бушува вземащият тежки жертви и непознат дотогава КОВИД 19, били поставени КПП-та на входовете на големите градове, в т.ч. и в гр.Пазарджик с цел ограничаване на смъртоносната зараза, както и, че със 4 семействата на синовете му и техните деца живеели в една обща триетажна къща и много се притеснявал като тръгне по лекарски кабинети, да не донесе заразата от Ковид на семейството си. Твърди, че почти два месеца не можел да се наспи, т.к. вечер, когато вече не можел да работи, нямало какво да го разсейва и си представял многократно унижението и срама, които му бил причинил ответникът Й. В.. Твърди, че съпругата му, му била споделяла, че когато най-сетне заспял, се бил мятал неспокойно в леглото и викам тревожно насън, проблеми, които не му се били случвали преди нападението на ответника и неговия син. Твърди, че след като вече достатъчно се бил изтощил от безсънието, се бил съгласил и започнал да взима около месец приспивателни медикаменти. Твърди още, че през периода на дълбокото му страдание, апетитът му паднал много и допълнително нежелано бил отслабнал. Твърди и, че шокът от случилото се на 30.04.2020г. бил обхванал и отслабил и физиката, и психиката му, както и че продължително време, около 20 дни, бил изпитвал силно главоболие и се наложило да взима болкоуспокояващи. Твърди се още, че въпреки, че били изминали три години и девет месеца от 30.04.2020г., болезненият спомен от случилото се, се бил връщал с голяма сила, че през целия този продължителен период от време ответникът не бил намерил за нужно да му се извини, и бил искал да прекрати наказателното производство по НЧХД № 823/2020г. на ПРС, което бил образувал срещу ответника и баща му Й. В., като до последно бил отричал да е бил извършил престъплението, за което бил обвинен, нито поискал да се извини, даже напротив, враждебното му отношение към ищеца продължавало, като не пропускал да го покаже с жест, когато бил сигурен, че наоколо нямало свидетел-очевидец, който да потвърди думите на ищеца.

Ищецът сочи, че съгл. чл. 45 от ЗЗД всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като посочената в чл. 52 от ЗЗД норма определяла начина, по който следвало да се определи размерът на обезщетението, а именно по справедливост, което обхващало характера на увреждането, начина на извършването му, формата на вината, всички обстоятелства, при които е извършено, периода на възстановяване, тъй като съгласно константната практика на съдилищата на Република България пострадалият следвало да бъде репариран в пълен обем на претърпените от него неимуществени вреди. Ищецът сочи, че съдът следвало да има в предвид, че на обезщетяване подлежали не само съзнаваните болки, 5 страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото съС.ие. Моли се съдът да уважи исковата молба, като изцяло основателна и да постанови решение, с което да осъдите ответника П. Й. В. да му заплати сума в размер на 5000 /пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното по отношение на него престъпление, за което имало влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 30.04.2020г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък, който ще бъде представен в съдебно заседание. Сочи, че счита, че предявеният иск в размер на приблизително пет MPЗ бил скромен и символичен, и несъответен на причинените му от ответника продължителни болки и страдания, както и на големите финансови възможности на ответника. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се поддържа становище, че оспорва предявения иск по размер.