Решение № 331 от 07.12.2020, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Силистра , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Анета П. Алексиева

Мирослав С. Христов като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно наказателно дело № 20203420200704 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят B. S., от гр.K., **********роден на ******* обжалва наказателно постановление № 39-0000012/ 10.01.2020г. на Началника на ОО „АА”- гр.С. с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение на чл.7, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОО ”АА”- гр.С, надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят B. S., редовно призован чрез процесуалният си представител- адв.М.

П. при АК-Р., не се явява в съдебно заседание, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител. Чрез жалбата си заявява, че моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.

1

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата П.П.актосъставител и Д.Й.- свидетел по акта, които се явиха лично и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по делото.

Въпреки редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя B. S., съда счете, че няма пречки за даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61, ал.2 от ЗАНН даде ход на делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушението за което е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по делото.

Налице е искане от страна на жалбоподателя да сочи допълнителни искания в съдебно заседание, но въпреки редовното призоваване не се явява, а фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и чрез разпита на актосъставителя и свидетелят по акта. С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счете, че няма пречка да разгледа делото и даде ход на същото в отсъствието на жалбоподателя B.S..

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

На 10.01.2020г. св. П. съвместно с колегата си- св. Й. били на работа в качеството им на служители на ОО ”АА”- С. на път І-7 С.- Ш., на км 10+793, рампа за обслужване на автомобили. Около 12,00 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1840” с рег. № ****** от категория N3, оборудван с дигитален тахограф марка „ Coninental 1381.207000“ и прикачено полуремарке от категория О4 с рег.№ ****** , собственост на C.T.U. L. и управляван от жалбоподателя B.S. по маршрут от гр. А., *******до гр. М., ******** След като проверили документите на водача проверяващите служители установили, че водачът- жалбоподател в настоящето производство извършвал обществен международен превоз на товари / домати /, видно от Разрешително № 2020238137 за международен превоз на товари и задействан международна товарителница CMR от 08.01.2020г., като водачът на 16.12.2019г. е надвишили дневното време за управление с 129 минути, тъй като е управлявал 6 часа и 39 минути, видно от разпечатката от карта за дигитален тахограф № 2654649385071000 на водача.

Предвид констатираните нарушения, св. П. изготвил АУАН № 268850/ 10.01.2020г., препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез преводач от български на турски език, упоменат в АУАН-ът. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000012/ 10.01.2020г.

С оглед задължителните указания на Административен съд-С, визирани в Решение № 74/ 21.10.2020г. по КАНД № 67/ 2020г. чрез което е отменено Решение № 160/ 01.07.2020г. по АНД № 44/2020г. по описа на РС-С. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, настоящия съдебен състав е изискал от АНО да предостави за нуждите на административно –наказателното производство разпечатка от 16.12.2019г. на контролен уред към AETR на управлявания от водача автомобил / въпреки, че същата е била налична и 2 в първоначалната документация, която е била приобщена към доказателствата по АНД № 44/2020г. по описа на РС-С/. Същата е била изпратена от АНО в срок и отново приобщена към доказателствата по делото, с оглед изпълнение на задължителните указания на Административен съд-С.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните съображения:

АУАН № 268850/ 10.01.2020г. и обжалваното НП са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила:

Нарушението за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.7, § 1 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и същия на практика оспорва установената фактическа обстановка, като изразява несъгласие с наложеното му наказание и санкциониращите текстове от закона, които са приложени, като ги счита за незаконосъобразни.

Видно от показанията на св. П., както и приложената на л. 11 Декларация от А.М.В., в качеството й на преводач, назначен на със заповед РД-31-13/13.03.2019 г. от Изпълнителен директор на ИА "АА" – С, на 10.01.2020 г., за времето от 14:00 часа до 18:00 часа, е присъствала при връчването на АУАН № 268850 от 10.01.2020 г. и снемането на обяснения/ възражения от водача. След издаване на НП № 39-0000012 от 10.01.2020 г. е присъствала на връчването им на лицето B.S., гражданин на Р. **********невладеещ български език, като е превеждала от български език на турски език и обратно разговорите между служителите от областен отдел "Автомобилна администрация" - С и лицето. Същата е удостоверила верността на извършените преводи. Лицето B. S. е разбрал какво нарушение е извършил и какво наказание му е наложено, както и че има право да обжалва НП в 7-дневен срок от връчването му.

При горните фактически установявания, АНО е приел, че е нарушено задължителното изискване от чл. 7, § 1 от Регламент № 561/2006, който съвпада като номерация и съдържание с чл. 7 "Време на управление", т. 1 от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/- Ратифицирана със закон, приет от 37-то НС на Р България /Обн. ДВ, бр. 28/95 г. /, на 30.01.2019 г., защото от разпечатката на тахографа се установява, че водачът е управлявал МПС-то общо 6 часа и 39 минути, като превишението е от 129 минути. Превишението е над 2 часа, което попада в санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП. Правото на защита на турския гражданин- жалбоподател, в контекста на изискването на чл. 142 от НПК - назначаване на преводач на незнаещия български език нарушител, още в старта на административно-наказателното производство и декларацията на последния, че точно му е преведено съдържанието както на АУАН, така и на издаденото по-късно, през същия ден, 3

НП е спазено. Деецът е разбрал за какво нарушение е образувано производството и какви са вътрешните разпоредби, по които е санкциониран, както и реда за процесуална защита, вкл. правото на обяснения по чл. 44 от ЗАНН и на обжалване на НП в 7-дневен срок от връчването му.

Въпреки това обаче, настоящия съдебен състав счита, че още при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на административнонаказателните производствени правила, касаещи нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с фактическото обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване на нарушението, което по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено. В резултат на това и доколкото е установено, че извършваният превоз на товари е международен - от Т. до Р., преминавайки през България, АНО е следвало да прецени изобщо приложимостта на Регламент (ЕО) № 561/06, защото двете крайни дестинации са в държави, които не са членки на ЕС, както и че е нямало доказателства Т. да е страна по Споразумението за свободно икономическо пространство. Освен това, АНО е следвало да установи, че липсват каквито и да е доказателства за мястото на регистрация на товарния автомобил, защото посоченото търговско дружество като негов собственик, със седалище в Република **********не може да разреши горния въпрос, който несъмнено е с правно значение по делото.

Това е така, защото съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се прилага, независимо от страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността; между Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство, какъвто не е процесният по делото превоз между Т. - Р. От друга страна с чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е нормирано, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2, вместо Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване, или за: б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR - само за частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.

След справка в официалния сайт на Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена Европейската спогодба /AETR/, се установява, че страни по нея са както България, на чиято територия е констатирано нарушението, така и **********и *****.

Следователно, определящото обстоятелство за приложимостта на горните разпоредбите по § 3 на чл. 2 от Регламента е мястото на регистрация на процесния товарен автомобил, което като не е установено по делото от АНО, лишава съдебните инстанции от възможността за преценка на приложимостта на Регламент № 561/06.

В същото време, непосочването на мястото на извършване на нарушението, ако все пак е установена месторегистрацията на МПС-то / хипотетично би могло да се приеме, че същата 4 е била установена по показания на двамата разпитани в качеството на свидетели служители на ОО“АА“- С, които удостоверяват, че регистрацията е била турска /, би могло да бъде преодоляно с прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална степен е синхронизиран релевантния за случая Регламент (ЕО) № 561/2006, но и това не е така.

Отново и видно от разпита на двамата служители на ОО „АА“-С, разпитани в качеството им на свидетели по настоящето административно-наказателно производство, местоизвършването на процесното нарушение не би могло да бъде установено, тъй като същото не е било извършено същия ден през който водача е бил спрян за проверката, а от един от предходните 28 дни, които подлежат на проверка от органите на ОО“АА“. В тази връзка не е установено с категоричност къде е местоизвършването на нарушението, нещо повече- не би могло да бъде установено дори на територията на коя държава е било извършено нарушението, тъй като такива данни не се съхраняват и не биха могли да бъдат изведени от проверените документи на водача и МПС-то.

Следователно, налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза от АНО, довели до прилагане на закон, за което не са били установени съставомерни факти, а именно тези по чл.42, т.3 от ЗАНН, касателно място на извършване на нарушението. По този начин и чрез липсата на установено местоизвършване на нарушението е нарушен и друг основен принцип на ЗАНН, а именно нормата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, съобразно който НП подлежат на обжалване пред районния съд в района на който е било извършено или довършено нарушението. Липсата на установено по надлежния ред местоизвършване на нарушението, препятства съда да прецени дали е местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата срещу обжалваното НП, въз основа на която е било образувано настоящето административно-наказателно производство, а за спазването на тези разпоредби съда следи служебно. Производството не може да бъде препратено и на друг съдебен орган, тъй като както стана ясно от изложеното по-горе няма категорично данни и доказателства за това къде точно е било извършено нарушението и такива не биха могли да бъдат налични с оглед проверените документи на водача и МПС-то от страна на органите на ОО“АА“. В тази насока са и показанията на двамата служители на ОО“АА“-С., разпитани в качеството им на свидетели. По този начин се препятства възможността да се прецени дали нарушението е било извършено на територията на Общността или на страни, които са договарящи по AETR, независимо, че курсът изпълняван от жалбоподателя към момента на проверката е бил *******- *******, като и двете държави са страни по AETR, но липсва абсолютно всякаква информация и не са налице каквито и да е данни или доказателства какъв курс и на територията на коя държава изобщо е бил осъществяван от водачажалбоподател в настоящето производство към 16.12.2019г.