Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1538 от 28.09.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5715/2021
Вид
Решение № 1538
Подписан
28.09.2021
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330205715 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4817546, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И.Й.С. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото разписка за надлежно връчен ЕФ не е представена.

При преценка за срочност на жалбата:

-в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба 1

-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.

В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.

Електронният фиш е издаден за това, че на 21.04.2021 г. в 15:24 часа на Републикански път II-56 км.75+300м. в посока от гр. Раковски към гр.

Пловдив при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 50 км./ч. и при величина на разрешената скорост от 60 км час лек автомобил с рег.№ ******* се движел с установена наказуема скорост 81 км/ч.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 189, ал.4 ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

Изискването за описание на нарушението от фактическа страна предполага в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, като безспорно челно място сред тях намира посочване на величината на позволената скорост, която е нарушило наказаното лице.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от 2 правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Видно от съдържанието на ЕФ, в него по вътрешно противоречив и взаимно изключващ начин е отразена величината на разрешената скорост. От една страна е посочено че с пътен знак В 26 е въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. От друга страна, по надолу в ЕФ се сочи, че разрешената скорост е 60 км/час. При този начин на описание остават изцяло неясни фактическите параметри, за които е наказан дееца. Така:

-не само, че съществено се ограничава правото му на защита, но и -се възпрепятства до степен на невъзможност проверовъчната дейност на съда за правилността на фактическите изводи на наказващия орган и което е по-важното за правилното приложение на материалния закон , доколкото е ноторно известно, че при нарушение на режима на скоростта санкционната норма зависи от конкретната величина на наказуемото превишение, а при положение, че по делото няма надлежно изложени твърдения каква е разрешената скорост за участъка, то няма как да се провери и какво е наказуемото превишение.

ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА ЕФ

По-важното обаче в случая е, че констатираните пороци в ЕФ не се отстраняват и от ангажираните от наказващия орган доказателства по преписката.

Това е така, доколкото недостатъците на ЕФ са пренесени и в снимката към ЕФ, която съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Видно е, че в нея също е посочено, че въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 е 50 км/час.

Същите пороци са налице и в Протокола по чл. 10 от Наредбата, който съгласно трайната съдебна практика представлява официален удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване на контрол на скоростта.

Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на 3

XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В същия от една страна е посочено, че за участъка има въведено ограничение 60 км/час с пътен знак В26, а от друга страна се сочи за участъка е валидно и общо ограничение за скоростта също от 60 км/час .

По този начин не става ясна волята на наказващия орган дали в случая деецът е допуснал нарушение на общото ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26, а разликата е съществена, доколкото се отразява на приложимата материално правна норма.

Действително по служебна инициатива на съда е изискано писмо от ОПУ на АПИ, видно от което на същия път на км. 75+760 е поставен знак В26. При констатираната неяснота в ЕФ и в Протокола по чл. 10, обаче по никакъв начин не може да съществува сигурност, че наказващия орган е имал предвид точно този знак. Това е особено видно и като се съобрази, че процесния пътен участък е 75+300, а знака от писмото на ОПУ е разположен на км 75+760, тоест на отстояние 460 м. Същевременно в Протокола наказващия орган се позовава на знак разположен на 200 метра от процесния участък, а такъв видно от писмото на ОПУ не е наличен.

Допълнителен аргумент, че изисканото от съда писмо от ОПУ не санира пороците в ЕФ е, че е несъвместимо с правото на защита на наказаното лице да разбира какви са фактическите рамки на повдигнатото му административно обвинение едва от акта на въззивната инстанция след като наказанието вече реално му е наложено.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

4

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните банкови документи (платежно нареждане и др.)

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.

Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче

-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за 5 реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4817546, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И.Й.С. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6