Решение № 431 от 12.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Благоевград, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241200500137 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№11356/29.12.2023г., подадена от адв. С. Б., пълн. на С. Б. и Х. Б., против Решение №362/09.11.2023 г. по гр.д. №1687/2022 г. по описа на РС гр. П., с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от С. К. Б., ЕГН ********** и Х. К. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в село Б., община П., срещу община П., със седалище на ул.Ц.Б.*, представлявана от кмета Д.Б., установителни искове да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти за всеки от тях – по 1/2 идеална част, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., община П., обл.Благоевград, одобрена със Заповед № РД-18-13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в село Б., с площ от 955 кв.метра, с трайно предназначение на територията –урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план – квартал 29, парцел II, при граници/съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и № ***, на основание наследствено

1 правоприемство от М.П. Б.а, бивш жител на село Б., община П., починала на ***., а при условията на евентуалност – на основание давностно владение, упражнявано от ищците в периода от 1988 г. до предявяване на исковете – 06.12.2022 г. Сочи се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се подробни съображения в тази насока.

Ето защо, моли да бъде отменено постановеното решение и да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Според тях депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Претендират се разноски.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на материалите в делото и становищата на страните, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата на въззиваемата страна, която не е представила становище.

Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Настоящият състав счита, че въз основа на анализа на доказателствата, първоинстанционният съд е извел обосновани фактически констатации, както следва:

От удостоверение за наследници № 22/11.05.2022 г. се установява, че ищците Х. К. Б., ЕГН ********** и С. К. Б., ЕГН ********** са наследници по закон – синове, на М.П. Б.а, ЕГН **********, бивш жител на с. Б., общ.П., починала на *** г.

Видно е от нотариален акт № 17, том I, дело № 63/1986 г. по описа на П.ки районен съдия, издаден на 28.02.1986, че М.П. Б.а, жителка на село Б., окръг Благоевград, е призната за собственик по наследство от П.Г., бивш жител на село Б., окръг Благоевград, починал на 14.10.1974 г., при отказ от 2 наследство от сестра й Величка Панова Върбанова, съгласно удостоверение № 83/10.02.1986 г. на П.ки районен съд, на недвижим имот, представляващ дворно неурегулирано място, извън регулацията на село Б., от 1 000 кв. метра при съседи: дере, Д.И.Я., И.Г.С. и бивше собствено място и една едноетажна къща, находяща се в това място.

С нотариален акт № 15, том 1, дело № 360/1958 г. на П.ки народен съдия, П.Г., жител на село Е., П.ко е закупил от Х. Т. Б., жител на село Е., П.ко правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в землището на село Е., П.ко и представляващ нива от 1 /един/ декар в местност П. при съседи : от три страни собствено /на продавача Х. Т. Б./, от към западна страна от нивата цяла от 11 декара в местност П. при съседи: Д.И.Я., И.Г.С., мера и собствено /на продавача Б./.

Съгласно Скица № 15-604684 от 05.06.2022г., издадена от СГКК Благоевград, за поземлен имот с идентификатор *** с адрес село Б., с площ от 955 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; при съседи:

***; ***; *** и ***, с номер по предходен план: парцел II в квартал 29, няма данни за собственици на имота, за носители на други вещни права върху имота, нито за сгради върху имота по данни от КРНИ.

Установи се по делото, че на 08.08.2022 г. е съставен акт за частна общинска собственост №5318, издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, за недвижим имот, находящ се в село Б., община П., представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на село Б., община П., с площ от 955 кв.м., одобрени със Заповед № РД -18-13 /21.01.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: парцел II, квартал 29, при съседи:

***; ***; *** и ***.

Не е спорно в делото, а писмените и гласните доказателства установяват, че процесният имот е представлявал земеделска земя до включването й в ЗРП на село Б., община П. през 1994 г.

С Протокол № 18-02- 247/02 от 21.12.1993 г., Решение № 18-01-001/02 от 12.04.1994 г. на Поземлена комисия град П. и скица, издадени по преписка вх.

3

№ 231/04.08.1992 г., в полза на Общински земеделски фонд е възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот представляващ парцел от 62 дка, находящ се в землището на село Б., община П., в местност П., при съседи: изток и север регулация на село Б., юг и запад – необработваема земя, в който парцел е включен недвижимият имот, предмет на сделката, обективирана в нотариален акт № 15/1958 г.

Установено е, че с решение по Протокол № 5 от 19.07.1994 г. на Комисия за земята към Министерство на земеделието е прието предложението на кмета на община П., Софийска област за промяна предназначението и включване в ЗРП на село Б. на парцел от 62 дка общинска земя за жилищно строителство, от която 22 дка нива от 3-та категория и 40 дка некатегоризирана земя.

Последвало е издаване на Заповед № 986/04.10.1994 г. на кмета на община П., с която е одобрен кадастралния и регулационен план на село Б., съгласно който процесният имот е част от парцел II в кв.29. Със заповед № 178/09.03.1995 г. на кмета на община П. е одобрен застроителния план за разширение на село Б., обхващащ квартали 27, 28, 29, 30 и 33.

Като доказателство е приета скица №15-214390 от 24.02.2023 г., издадена от СГКК Благоевград, в която се сочи, че съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/21.01.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота, е от 07.10.2022г., поземлен имот с идентификатор *** с адрес село Б., е с площ от 955 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ***;

***; *** и ***, с номер по предходен план : парцел II в квартал 29.

Свидетелите, които са разпитани от първонистанционния съд са ангажирани от ищците, като според показанията на свид. П. спорният имот е бил земеделска земя до преди 10г., а сега е в регулация. Сочи, че площта му е около 1дка, а границите му са: от изток – път; от юг – Р.О. и от север – улица.

Уточнява, че улиците преди време са били по – тесни, но винаги ги е имало и са били граници на имота. Твърди, че в него е виждал само майката на ищците – М. Б.а и тях двамата. Те са го ползвали основно за отглеждане на животни и буби, а понастоящем оставят в него селскостопански инвентар. Този свидетел знае, че ответната община е премахнала къщичката, която са имали Б.и в 4 имота, но те не са търсили отговорност от нея и не са възразили за това.

Показанията на свид.Сотиров са идентични с показанията на първия свидетел, като добавя, че процесният имот граничи от запад с общинско, а от север е граничел с Д.И.Я. преди да се прокарат улиците в масива. При прокарването на улиците са премахнати телената ограда на имота и малката къща в него.

В заключението по съдебно – техническата експертиза вещото лице сочи, че теренът не е изравнен, а е такъв какъвто са го определили обстоятелствата. Няма признаци за извършени мероприятия за изравняване на терена. Няма жилищна сграда в терена, нито следи от такава.

В експертното заключение е посочено също, че имота е естествена ливада в долната част на терена, а част от дървесните видове в средата на терена, близо до мястото на несъществуващата постройка, са високо подкастрени.Вещото лице е констатирало при огледа, че границите на имота са определени с полоса от полегнали дървени клони от три страни, като долната част откъм пътя за селото е била заградена с колове и мрежа, но е премахната.

Съдът счита, че от удостоверение № УД000453/10.05.2022 г., издадено от община П., в което се сочи, че ищецът Х. К. Б. е заплащал ежегодно, в периода 2012 г. – 2022 г., данък върху недвижими имоти, такси битови отпадъци, за имот, находящ се в село Б., община П., в размер 3 - 5 лева не следва са се извеждат фактически констатации, тъй като не е удостоверено за кой имот е плащал.

Съдът игнорира и удостоверителното изявление на кмета на село Б., община П., съдържащо се удостоверение от 26.09.2007 г., че М.П. Б.а /бивша жителка на село Б./ притежава парцел от 1.000 дка с нотариален акт № 17, дело № 63/1986 г., тъй като е извът кръга на негови правомощия.

Решаващият състав счита, че е несъстоятелно да се обсъжда и Констативен протокол от 05.05.2023 г., изготвен от работна група при ОбА – П., тъй като съдържащите се в него констатации за факти следва да се докажат с гласни доказателства, както и защото това доказателство е съставено за целите на настоящото производство. Не е посочено в хода на какво административно производство е съставен, а единствено, че е във връзка с гр.д. №1687/2022г. на ПРС.

5

Въз основа на изложените факти, първоинстанционният съд е извел крайни изводи за неоснователност на иска и на двете поддържани придобивни основания, който Благоевградският окръжен съд споделя.

Първото от тях е наследяване от ищците на процесния недвижим имот, тъй като същият е притежаван от тяхната майка до смъртта й и поради това е част от наследството й към момента на откриването му. Безспорно е в случая, че ищците С. и Х. Б.и са единствените законни наследници на М. Б., починала на ***. и не са направили отказ от наследството й. За да настъпи, обаче транлативния ефект на наследяването, следва да бъде установено че процесният имот действително е бил нейна собственост. Твърди се, че тя го е наследила от нейния баща П.Г., тъй като е негов единствен наследник, поради отказ от наследството му на другата законна наследница – В.В..

Действително П.Г. е притежавал на основание покупко – продажба земеделска земя, представляваща нива от 1 дка, но към годината на придобиването й е извършена масовизация на земеделските земи, с което и тези които не са внесени доброволно в ТКЗС са станали част от земеделските стопанства. Масовизацията е ликвидирала частната собственост върху зедемелските земи, поради което дори и П.Г. и М. Б.а фактически да не са напускали имота, не са останали негови индивидуални собственици.

Поради земеделския характер на процесния имот и липсата на промяна в регулационния му статут до влизането в сила на ЗСПЗЗ, той е бил предмет на земеделска реституция, реализирана в полза на община П. на основание включването на имота в списъка по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ на земите, които са останали незаявени в законните срокове.

Имотът е имал земеделски характер и към 1974г., когато е починал бащата на наследодателката на ищците, поради което не е бил негова индивидуална собственост, респ. не е бил част от наследството на П.Г..