Определение № 690 от 02.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Ямбол, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500195 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София чрез пълномощник Е. С. против Разпореждане № 1531 от 30.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1282/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б.

Г. от гр.******, обл.******* за следните суми: 113,46 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.02.2023 г. до 10.12.2023 г.; 69,24 лв., представляваща законна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 28.04.2024 г.;

170,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 10.12.2023 г. Със същото разпореждане е отхвърлено искането на заявителя за разноски съобразно отхвърлената част от заявлението.

Частният жалбоподател счита, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд неправилно е приел, че договорът в частта относно посочените отхвърлени вземания е недействителен. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, както и че за да се позове на чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК съдът е следвало да изследва детайлно като събира доказателства за процесния договор при приложение на чл. 143 ЗЗП. Намира, че съдът е постановил съдебния си акт в противоречие на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Излага подробни съображения за действителността на клаузата, уреждаща договорното възнаграждение, доколкото този размер не е в противоречие със законоустановения максимум на годишния лихвен процент. Частният жалбоподател изразява становище, че кредиторите нямат задължение да изготвят и посочват методика на формиране на годишния процент на разходите предвид това, че е уговорен фиксиран лихвен процент, доколкото това е предвидено единствено в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при 1 уговорен референтен лихвен процент. Другите две оплаквания касаят претендираните вземания за законна лихва и вземането за лихва за забава, които според въззивника неоснователно не са били уважени. Предвид изложеното счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли за неговата отмяна в тази част като бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд - Ямбол намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Производството по ч. гр. д. № 1282/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Б. Г. от гр.******, обл.******* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания в общ размер на 1 982,96 лв., от които: 600 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 29.04.2024 г. до изплащането на вземането; 170,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 10.12.2023 г.; 69,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 28.04.2024 г.; 113,46 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.02.2023 г. до 10.12.2023 г.; 240 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 360 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

30 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за извънсъдебно събиране и сумата от 400 лв. при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, дължими по Договор за потребителски кредит № ******** от 26.01.2023 г. (Договора), сключен между заявителя и длъжника Б. Г..

От представения по делото договор за потребителски кредит е видно, че на длъжника Б. Г. е отпусната сума по кредита в размер на 600 лв., със срок на кредита 11 месеца и размер на вноската по кредита от 64,88 лв., ГПР - 48,62%, ГЛП - 40,90 %, лихвен процент на ден от 0,11%, с посочена дължима сума по кредита в размер на 713,46 лв. Предвидени са две допълнителни услуги:

"Фаст" - приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 240 лв. и "Флекси" - гъвкав погасителен план с възнаграждение в размер на 360 лв.

Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги възлиза на 54,55 лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение по кредита възлиза на 1 313,46 лв., при общ размер на вноската от 119,43 лв. Съгласно чл. 17.4. от Договора клиентът заплаща такси за извършени от кредитора услуги по Тарфиа като клиентът с подписване на договора декларира, че е запознат с действащата към датата на подписване на Договора Тарифа. Уговорено е още, че клиентът заплаща сумата за такси, която е посочена в актуалната Тарифа на кредитора.

Районен съд - Ямбол е постановил обжалваното разпореждане като е отхвърлил искането по заявлението за издаване на заповед за незабавно 2 изпълнение и изпълнителен лист в частта му за неплатеното договорно възнаграждение, възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и за таксите за извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за извънсъдебно събиране вкл. при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска. Изложените мотиви са, че относно тези вземания съществува вероятност да се основават на нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави клауза, както и неравноправна клауза, доколкото тези суми представляват възнаграждения за услуги, свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и даже им и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, позовавайки се на чл. 10а ЗПК.

Същевременно с разпореждането искането по заявлението е уважено като е постановено издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 600 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 29.04.2024 г. до изплащането на вземането; 170,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 10.12.2023 г.; 69,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 28.04.2024 г., както и сумата от 25 лв., представляваща разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така приетата по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Окръжен съд - Ямбол намира, че частната жалба, разгледана по същество, е частично недопустима и частично основателна по следните съображения.

Исканията в частната жалба за присъждане на законната лихва и лихвата за забава следва да се оставят без разглеждане, доколкото заповедният съд с обжалваното разпореждане е уважил искането за тези две суми - 170,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 10.12.2023 г. и 69,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 28.04.2024 г. - които суми са включени в издадената по делото Заповед № 694 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.04.2024 г. Ето защо частната жалба в тази част се явява недопустима предвид налично произнасяне по тези въпроси и следва да бъде оставена без разглеждане като настоящото въззивно производство бъде прекратено в тази му част.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 410, ал. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса на наличие на неравноправни клаузи. С действащата към момента на постановяване на обжалваното разпореждане разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 (ДВ бр. 102 от 08.12.2023 г.) изрично е уредено правомощието на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

3

В този смисъл неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като такива правомощия с посочената разпоредба законодателят е предоставил на съда, обвързвайки го със задължението за извършване на служебна проверка и преценка относно наличието на клаузи, противоречащи на закона или на добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител, какъвто безспорно е настоящия случай, вкл. и в случаите на обоснована вероятност за това. Същото оплакване на жалбоподателя, основано на съдебна практика на друг окръжен съд в страната, не може да бъде споделено и поради това, че видно от датите на съдебните актове, същите са постановени преди влизане в сила на новата разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.)

Жалбата се явява основателна в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно сумата от 113,46 лв., представляваща договорна лихва по сключения договор за потребителски кредит. По делото е установено, че размерът на годишният процент на разходите е в размер от 48,62%, който размер се явява съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК в редакцията й към момента на постановяване на обжалваното разпореждане (ДВ бр. 104 от 08.12.2020 г.), при което тази клауза е действителна. Следователно искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 113,46 лв. е основателно.

Предвид изложеното частната жалба е частично основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната част като се постанови издаването на заповед за изпълнение за уважената сума както и за съответния размер на разноските за първоинстанционното прозводство, а в останалата част разпореждането като необжалвано е влязло в законна сила.

При този изход на спора, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски за въззивната инстанция възниква за въззивника, който доказва извършени такива в размер на сумата от 65 лв., от които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. за държавна такса. Съобразно уважената част на жалбата въззивникът има право да получи сумата от 20,89 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8151 от 15.05.2024 г. в частта, с която е обжалвано Разпореждане № 1531 от 30.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1282/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол за отхвърлените суми от 170,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 10.12.2023 г. и 69,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 28.04.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол в тази част.

4

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1531 от 30.04.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1282/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г., ЕГН **********, от гр.******, обл.******* за сумата от 113,46 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.02.2023 г. до 10.12.2023 г. като вместо него постановява: