Определение № 33087 от 20.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33087 гр. София, 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20221110115256 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 235892/02.11.2022 г. г. от адвокат К. Б., за допълване на Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с искане ищецът ФИРМА да бъде осъден да заплати на адв. Б. адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева за указана безплатна правна помощ на длъжника в провелото се заповедно производство.

В молбата се посочва, че с постановения съдебен акт е прекратено производството. Във възражението по чл. 414 от ГПК на длъжника е било направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и Договор за безплатна правна помощ и съдействие. Сочи се, че към възражението бил представен договорът и списък по чл. 80 от ГПК. Направено е искане за допълване на определението на съда и присъждане на претендирания хонорар.

Заявителят ФИРМА е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Посочва се, че молбата е неоснователна. Възразява се, че претендираното възнаграждение в размер на 360,00 лева се явява необосновано, доколкото е било депозирано бланкетно възражение.

Посочва се, че възражението нямало самостоятелен характер и било само формална предпоставка за прерастване на делото в исково. Поддържа се, че възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и че не отговаря на фактическата и правна сложност на извършените действия. Направено е искане за оставяне без уважение на молбата.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното определение съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице, поради което същата е 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение, с което е сложил край на производството.

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК налага извода, че съответната съдебна инстанция се произнася по разноските, ако с акта си приключва делото.

Видно от материалите в заповедното производство, длъжникът е осъществил в настоящото производство защитата си чрез депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, подадено чрез адв. Б.. Към възражението са били приложени договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно. В договора било уговорени предоставянето на безплатно адвокатско съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на материално затруднено лице.

В случая съдът счита за основателно възражението на заявителя касателно размера на възнаграждението и разпоредбата, определящо го. Съдът смята, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие (17.06.2022 г.) и че претендираният хонорар в размер на 360,00 лева се явява прекомерен за осъществената защита в заповедното производство. Делото не се характеризира с фактическата и правна сложност, а напротив – същото съставлява част от групата на еднотипни спорове, развиващи се между дружеството и техните клиенти касателно заплащането на доставени услуги.

Следва да бъде посочено, че с получаването на препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът по заповедното производство получава и образец на възражение по чл.

414 от ГПК, което може да попълни лично и бланкетно да възрази срещу издадената заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от производството. Видно от обема и съдържанието на текста на възражението, изложените в него съображенията не се характеризират с особена обстоятелственост или конкретика във връзка с образуваното заповедно производство, не е направен някакъв анализ, съпроводен с изброяване на доводи (какъвто и на този етап в производството не е необходим).

Отбелязвайки това, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че е била извършена някаква процесуална активност, обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. Предвид изложеното извършената от пълномощника дейност в заповедното производство може да се подведе под нормата на чл. 6, т. 5 от горецитираната наредба– за изготвяне на други книжа и молби. Молбата за размера над уважения от 50,00 лева следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 25712/01.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 15256 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в частта за разноските, като 2 постановява следното:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 235892/02.11.2022 г. г., подадена от адвокат К.

Б., в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3