Решение № 1722 от 28.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1722

Хасково, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20267260700161 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Рея 2020“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №302/18.12.2025 г., постановено по АНД №590/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК). Твърди, че районният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и събиране на доказателствата, както и при обсъждане на наведените с жалбата срещу НП и поддържани доводи срещу законосъобразността и правилността на постановлението. В тази връзка сочи, че въпреки подадена от пълномощника му молба от 02.10.2025г. с искане ход на делото да не бъде даван и същото да бъде отложено, с приложени доказателства за наличие на обективна невъзможност за явяване в съдебното заседание на 06.10.2025г., районният съд дал ход на делото. Макар на следващо заседание жалбоподателят да бил представляван, бил налице порок на процесуалната дейност на съда, доколкото се нарушавало правото на ефективна защита на страната. Другото нарушение се изразявало в това, че районният съд не само, че не извършил служебно проверка дали е спазена процедурата за издаване на НП, но не разгледал и не се произнесъл и по изрично наведените в жалбата оплаквания за липса на пълно и точно описание на всички белези на конкретното нарушение и установяване на същото, както и за неточно посочване на приложимата редакция на материалната разпоредба на закона, която била посочена като нарушена. Освен това, съдът не се произнесъл и по другите доводи, наведени в жалбата, вкл. за приложението в конкретния случай на чл.28 от ЗАНН. Съдът допуснал процесуално нарушение и в дейността по установяване на фактите, което довело до неизясняване или по - точно до неправилно изясняване на фактическата обстановка, тъй като в случая в съдебния акт изобщо липсвал анализ на доказателствата и установяване на фактическата обстановка на база този анализ. Касаторът счита, че така описаните нарушения са достатъчни, за да обосноват незаконосъобразност на постановения съдебен акт. От анализа на събраните доказателства се установявало, че макар формално дружеството да пропуснало да уведоми в срок ТД на НАП за сключения между него и лицето Т. Р. Д. трудов договор от дата 10.09.2024г., то това не довело до причиняване на вреда нито на работника, нито на държавата. Лицето през целия период от м. 09.2024г. до м.май 2025 г. вкл., ежемесечно получавало дължимото след направените удръжки трудово възнаграждение, а същевременно работодателят декларирал в ТД на НАП, офис Хасково и съответно внасял дължимите осигурителни вноски. Т. е. неподаването в срок до 13.09.2024 г. на уведомление до НАП за сключения трудов договор не целяло да бъде увредено лицето и не довело до укриване на договора, както и до неизпълнение на задълженията на работодателя по този договор, вкл. и като осигурител. Тези обстоятелства били част от цялостната фактическа обстановка по делото, но не били изобщо възприети от съда, което довело до формирането на изводи от същия при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Изложените обстоятелства имали отношение към съставомерността на деянието, предвид разпоредбите на чл. 414, ал. 3 и ал. 5 КТ, с оглед на които се предполагало, че за да е наказуемо деянието по чл. 62, ал. 3 КТ, то следвало да е довело до невнасяне на дължимите от работодателя осигурителни вноски за лицето, каквато хипотеза в случая не била налице.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление, или делото да бъде върнато на друг състав на районния съд за произнасяне по всички възражения в жалбата. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], чрез процесуален представител в съдебно заседание моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №26-2500132/16.07.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], с което на „Рея 2020“ ЕООД, за нарушение на чл. 62, ал. 3, предл. 1-во от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази насока. Посочил е, че работодателят „Рея 2020“ ЕООД е сключил трудов договор с лицето Т. Р. Д. за длъжността „кинолог“ на 10.09.2024 г., но в 3-дневния срок за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, изтекъл на 13.09.2024 г., не е изпратил уведомление в НАП. Съответно на 14.09.2024 г. работодателят вече бил в нарушение на задължението по чл. 62, ал. 3 КТ. Съдът е посочил, че имуществената санкция е правилно определена. Направил е извод, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил релевантинето обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Обоснована от доказателствата по делото е преценката на районния съд, че НП е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция намира, че в производството по реализиране отговорността на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Направеното както в АУАН, така и в НП фактическо описание на нарушението е достатъчно пълно и конкретно и позволява индивидуализацията като административно нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ (в приложимата редакция на разпоредбата). Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Поради това не се е стигнало до неяснота относно вмененото нарушение, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени (в съответната редакция), а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Предвид изложеното, административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена.

По отношение осъществяването на деянието от обективна страна, следва да се посочи, че нормата на чл. 62, ал. 3 КТ (в относимата към датата на осъществяване на описаното нарушение редакция) предвижда, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Няма спор между страните, а и се установява от приобщената административно-наказателна преписка, че между „Рея 2020“ ЕООД, в качеството му на работодател и Т. Р. Д., в качеството на работник, е бил сключен трудов договор № 2/10.09.2024 г. Безспорно срокът за подаване на уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 КТ от сключването на трудовия договор е изтекъл на 13.09.2024 г., като до тази датата задължението не е изпълнено, поради което на 14.09.2024 г. работодателят е осъществил състава на посоченото в АУАН и НП нарушение.

Правилно е определена съответната за това нарушение имуществена санкция, с оглед минимума, посочен в чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1500.00 лева.

С оглед правната му [жк], процесното нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, която е специална спрямо чл. 28 ЗАНН, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Ето защо за тези нарушения, дори формално да са налице кумулативно дадените чл. 415в, ал. 1 КТ предпоставки (за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.), не може да е налице маловажност, а те се санкционират с наказанията, предвидени в съответната санкционна норма, тъй като ал. 2 на чл. 415в КТ въвежда изрично изключение относно приложимостта на тази норма по отношение на нарушенията по чл. 62, ал. 3 КТ. Поради същото основание не може да се приложи и нормата на чл. 28 ЗАНН, съответно наведените в касационната жалба доводи, че нарушението е маловажно, не се споделят.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че въпреки, че към момента е налице промяна в нормативната уредба, задължението за уведомяване относно факта на сключване на трудов договор в тридневен срок продължава да съществува и след изменението на чл. 62, ал. 3 КТ, като разликата в наименованието на документа, посредством който се съобщава за настъпилото събитие, дължащо се на обстоятелството, че въведения след 01.06.2025 г. регистър е електронен такъв и на процесуалния ред за подаването му, не обосновават извод за липса на изискуемо задължение. Следователно не е налице основание да се приеме, че до влизане в сила на НП е последвал по - благоприятен закон, който на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН да доведе до отпадане на основанието за налагане на имуществена санкция.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че районният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, като въпреки подадена молба от 02.10.2025 г. с искане делото да бъде отложено, в съдебното заседание на 06.10.2025 г. дал ход на същото. Разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК сочи, че нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Настоящият състав намира, че в хода на въззивното съдебно производство не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до ограничаване процесуалните правила на страните и в частност на жалбоподателя. Видно от приложените по делото съдебни книжа, жалбоподателят е бил своевременно призоваван за всяко от проведените три открити съдебни заседания. Обстоятелството, че пълномощникът на същия не се е явил на първото съдебно заседание, не съставлява пречка за даване ход на делото. В производството пред районния съд, а и в настоящото касационно производство не се сочи какъвто и да е факт, който да е бил относим за правния спор, а да е останал неизяснен поради процесуално нарушение. В обобщение на изложеното касационният състав приема, че в хода на въззивното производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а наведените доводи в обратна насока се приемат за неоснователни.